Решение № 4217 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4217 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100502111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 08545/06.02.2023г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу Постановление от 09.01.2023г. по изпълнително дело № 20229240401838 при ЧСИ Г.К., № 924, с което е отказано да се намалят начислените такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ Взискателят е подал възражение в предвидения по чл. 436, ал. 2 ГПК срок. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ Г.К., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 6, а разгледана по същество е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20229240401838 при ЧСИ Г.К., № 924 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.01.21г. по гр.д. № 511/2020г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, за сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 15.12.2022г. като същия подава възражение в срок срещу разноските в изпълнителното производство, включващи адвокатско възнаграждение и определената такси по чл. 5 и чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Моли да се намали размера на сторените разноски. С постановление от 09.01.2023г. съдебният изпълнител е редуцирал адвокатското възнаграждение, респективно таксата, чийто размер е обусловен от размера на адвокатския хонорар, но е отказал да редуцира таксата по чл. 5 от Тарифата.

1

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Неправилно обаче органът по изпълнението е начислил три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева за връчване на страните на съобщението от 09.01.2023 г., съдържащо постановлението на съдебния изпълнител, с което е уважил молбата на длъжника в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и е намалил размера на т.

26 ТТРЗЧСИ и е оставил без уважение искането за намаляване на другите такси /по т. 5 от ТТРЗЧСИ/, начислени в производството. Този акт на ЧСИ не е сред предвидените в разпоредбата на т. 5 от Тарифата, за връчването на които се начислява такса за връчване, с оглед което жалбата в тази част е основателна. По делото не са налични доказателства, че на банката е връчено чрез призовкар съобщение за вдигане на наложения запор, поради което молбата е основателна и в тази част.

Отговорността за разноски в гражданския процес по своята правна същност е обективна, деликтна отговорност, като целта е да се санкционира страната, която неоснователно с поведението си е инициирала исково производство. Правопораждащият фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, относно определено субективно материално право, направени разноски във връзка с образуваното производство и съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Съдът в настоящото производство действа като контролно-отменителна инстанция, като предмет на делото е законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия, т.е. не се решава правен спор относно претендираното или отричаното субективно материално право.

Следователно нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба, вх. № 08545/06.02.2023г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, Постановление от 09.01.2023г., в частта в която е отказано да се ревизира таксата по чл. 5 ТТРЗЧСИ в тежест на длъжника за връчване на три съобщения, общо на стойност 72 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2