Решение № 102 от 23.09.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Търговище, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ИРИНА П. В.А в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20253500200245 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Кралство **********по дело с рег. № CA269171957, постановено на 24.03.2025 г., влязло в сила на 05.05.2025 г. спрямо българския гражданин А. И..

Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски език. Решението е издадено за извършено нарушение по чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия за това, че „на 12.09.2024 г., в 17.55 ч, в Breda, Nieuwe Pasbaan, превозно средство с рег.№ HL059P не спазва знак забранено влизането в двете посоки“. Наложена e финансова санкция глоба в размер на 120 евро.

При направената справка в НБД“Население“ се установява, че трите имена на засегнатото лице са А. М. И., роден на *********., с постоянен адрес с.********, общ.********, обл.*******, ул.******* № 7, ЕГН-**********.

В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.

1

Засегнатото лице, редовно призовано не се явява, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Кралство **********който на 24.03.2025 г. е постановил решение по дело по дело с рег. № CA-269171957 спрямо българския гражданин А. И..

Същото се отнася за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата на Кралство **********свързано с неспазване на забранителен знак относно влизане в двете посоки. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер 120 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, за което и в българското законодателство съществува състав на административно нарушение наказуемо по реда на чл. 183, ал.15 от ЗДвП, но това условие не е задължително в случая, доколкото съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението е постановено срещу лицето А. И., който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело рег. № CA-269171957, постановено на 24.03.2025 г., влязло в сила на 05.05.2025 г. спрямо българския гражданин А. И. , производството е било писмено, като лицето е било уведомено относно правото да обжалва 2 решението, както и сроковете за обжалването.

Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955.83 лева за едно евро. Следва да се приложи и Закона за деноминацията на лева, Обн., ДВ бр.20 от 05.03.1999 г. в сила от 05.07.1999 г., като видно от чл.1 на този закон, считано от 05.07.1999 г. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 120 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 234.70 лв.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попада под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело с рег. № CA-269171957, постановено на 24.03.2025 г., влязло в сила на 05.05.2025 г. спрямо ********* гражданин А. М. И., роден на ****** г., с постоянен адрес с.*******, общ.*******, обл.*********, ул.“******* № 7, ЕГН-**********, с което наказан да заплати ГЛОБА в размер на 120 евро, равностойни на 234.70 лв. (двеста тридесет и четири лева и 70 стотинки) по курс на БНБ към датата на постановяване на решението 24.03.2025 г., за извършено административно нарушение по Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Кралство **********чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред

Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от 3

ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението .

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Търговище, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ИРИНА П. В.А в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20253500200245 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Кралство **********по дело с рег. № CA269171957, постановено на 24.03.2025 г., влязло в сила на 05.05.2025 г. спрямо българския гражданин А. И..

Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски език. Решението е издадено за извършено нарушение по чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия за това, че „на 12.09.2024 г., в 17.55 ч, в Breda, Nieuwe Pasbaan, превозно средство с рег.№ HL059P не спазва знак забранено влизането в двете посоки“. Наложена e финансова санкция глоба в размер на 120 евро.

При направената справка в НБД“Население“ се установява, че трите имена на засегнатото лице са А. М. И., роден на *********., с постоянен адрес с.********, общ.********, обл.*******, ул.******* № 7, ЕГН-**********.

В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.

1

Засегнатото лице, редовно призовано не се явява, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Кралство **********който на 24.03.2025 г. е постановил решение по дело по дело с рег. № CA-269171957 спрямо българския гражданин А. И..

Същото се отнася за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата на Кралство **********свързано с неспазване на забранителен знак относно влизане в двете посоки. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер 120 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, за което и в българското законодателство съществува състав на административно нарушение наказуемо по реда на чл. 183, ал.15 от ЗДвП, но това условие не е задължително в случая, доколкото съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението е постановено срещу лицето А. И., който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело рег. № CA-269171957, постановено на 24.03.2025 г., влязло в сила на 05.05.2025 г. спрямо българския гражданин А. И. , производството е било писмено, като лицето е било уведомено относно правото да обжалва 2 решението, както и сроковете за обжалването.