Решение № 3691 от 13.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. Пловдив, 13.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди Д.десет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330100422 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Г. Р., ЕГН **********, против „***“ ООД, ЕИК 201707494, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на ***, към 11 ч., отишла да пазарува в Магазин за хранителни стоки на търговска верига „***“, който е разположен в сградата на Търговски център ***** в ****. Твърди, че за влизане в Търговския център ***** решила да използва входа на сградата, който е срещу хотел „****“. Сочи, че при влизане през вратата на сградата, която е плъзгаща с електронно отваряне и затваряне, пред нея вървели група ученици. За спазване противоепидемиологичните мерки във връзка с Ковид-19 се движела на дистанция от групата ученици, като след нея нямало други посетители.

Твърди, че при преминаване през вратата, послеД.та рязко се затворила, в резултат на което получила силен удар от дясната й страна, вследствие на което паД.ла наляво, настрани, като вследствие на удара паД.ла, тъй като била изхвърлена от силата на удара на тротоара пред вратата, цялата й дясна страна - посиняла. Болките, които изпитала били неописуемо силни в левия крак, който не можела да движи и световъртеж и силна болка в главата.

Групата ученици, които вече били преминали през вратата и били в сградата от вътрешната страна на вратата се притичали към нея и я пренесли във фоайето на МОЛ-а.

Тъй като не можела да се движи, се обадила на своя внук, който пристигнал в МОЛ-а и при вида й, веД.га се обадил на тел. 112, за да сигнализира за нейното състояние и потърсил неотложна помощ. На място в МОЛ-а пристигнала линейка, като след направен преглед от екипа лекари, била транспортирана до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Направени й били изслеД.ния, които установили счупване на лява тазобедрена кост, като състоянието й наложило операция по спешност на същия ден – *** за поставяне на пирон в ставата и наместване на същата, за който пирон заплатила сумата от 1800 лева, за което й била 1 издадена фактура № ***** г..

На 14.11.2021 г. била изписана от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в неподвижно лежащо състояние, каквото й състояние е и към датата на подаване на исковата молба.

Сочи, че от датата на инцидента – *** е лишена от възможността да се обслужва сама и да се грижи сама за себе си. Неподвижна е на легло, не може да си осигурява сама личната хигиена, не може сама да си приготвя храна, нито да си осигури продуктите за храна, нито да си плаща сметките за битови и социални консумативи, които дейности, преди инцидента извършвала сама.

Вследствие на състоянието, в което изпаД.ла след инцидента, сочи, че има необходимост от 24-часови грижи от лице, което да й обслужва физиологичните, зД.вословните и битовите й нужди. Нямала възможност да ползва услуги на лица, които предоставят услуги „гледане на болен“, тъй като е пенсионер – инвалид, с Решение на ТЕЛК № ****., като и няма други доходи.

Твърди още, че тъй като необходимостта от грижите за нея, след инцидента са постоянни, дъщеря й В.Л.Д. се принудила да напусне работа, за да може да се грижи за нея 24 часа в денонощието, вследствие на което и дъщеря й загубила приходите си, които получавала от заплатата си и които използвала и за поддържане на своето зД.вословно състояние, тъй като също е инвалид.

Вследствие на удара получила постоянни и непрекъснати болки в главата и ушите, загуба на глас; силен стрес и тревожност от случилото се; възмущение и гняв; изпаД.ла в състояние на смущения в съня, безпокойство, като при заспиване сънува кошмарни сцени с постоянно повтарящ се удар от вратата на МОЛ-а върху нея; изпитвала страх да остане сама в стая, както и страх да не се повтори отново удара от вратата. За потискане на физическата болка постоянно приемала обезболяващи медикаменти. За възстановяване и възможност да проходи отново, имала нужда от ежедневна рехабилитация от специалист.

До преди инцидента, ищцата сочи, че постоянно е посещавала хранителния магазин в МОЛ-а, като при всичките й други посещения, е преминавала през входните врати без затруднения, не е ползвала придружител или други средства за придвижване. Посещавала този хранителен магазин, от който си набавяла необходимите хранителни продукти, тъй като е най-близък до дома й – живеела на 500 м. от сградата на МОЛ-а.

Твърди, че от инцидента ***, не е потърсена от представител на ответното дружество, който да й възстанови неправомерно нанесените й имуществени и неимуществени вреди, вкл. и по време на инцидента – падане, пристигане на линейка и транспортирането й, никой служител не й е оказал съдействие и помощ.

Счита, че „Марковото тепе мол“ ООД като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, като същото отговаря за причинените от собствената на ответника вещ. Натоварените лица са бездействали и не са извършили необходимите действия за поддържането в изправност на вхоД. плъзгаща електрическа врата на вход откъм хотел „****“, поради което са й причинени вреди, които слеД. да й бъдат обезщетени от ответното дружество.

Навежда доводи, че процесната врата не отговаря на чл. 1, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 46 от НареД. № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, с което не е осигурен свободно (независимо) ползване на средата от хора с намалена подвижност с различни затруднения, като средата не може да се използва свободно и самостоятелно от всички хора, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност.

Твърди, че процесната врата не е технически изправна в частта на време на затваряне при наличие на лица и съоръжения в зоната на отвора, поради което същата се затваря на случаен, неизвестен принцип, независимо от преминаване на лица, съоръжения, вкл. и 2 хората с намалена подвижност.

Относно претендираната сума за имуществени вреди от 2500 лева - за закупуване на лекарства, санитарни материали и памперси, необходими във връзка с преодоляване последиците от травматичното увреждане, ищцата твърди, че същите представляват направени разходи за периода 14.11.2021 г. – 11.01.2022 г. в размер на 351.87 лева, както и дължими разходи за периода от 12.01.2022 г. – 09.06.2022 г. в размер на 138.73 лева и бъдещи разходи в размер на 2009.40 лева. Във връзка с допустимостта на претенцията за разходи за лекарства, санитарни и превързочни материали, предявени за период, след датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2022 г. се позовава на практика на ВКС.

Относно претендираната сума за имуществени вреди от 4500 лева, ищцата сочи, че сумата представлява направения от ищцата разход за възнаграждението за болногледач В.Л.Д., включващи 24 – часови денонощни грижи с осигурена храна, обслужване на физиологични, зД.вословни и битови нужди за периода от 14.11.2021 г. – 13.04.2022 г. (5 месеца по 900 лева/месец),

Предвид изложеното, искането да се осъди ответното дружество да й заплати следните суми: 7000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, стрес, гняв, безпокойство, възмущение, тревожност и страх, в резултат на инцидент, настъпил на ***, причинено от вещ – плъзгаща електрическа вхоД. врата – собственост и намираща се под надзор на ответника, находяща се в „****“, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – ***; 1800 лева – обезщетение за имуществени вреди – за закупуване на Проксимален бедрен антротационен пирон, ведно със законната лихва от 06.11.2021 г.;

7000 лева – обезщетение за имуществени вреди, от които 2500 лева – за закупуване на лекарства, санитарни материали и памперси, 4500 лева – разходи за болногледач В.Л.Д., включващи 24 – часови денонощни грижи с осигурена храна, обслужване на физиологични, зД.вословни и битови нужди (5 месеца по 900 лева/месец), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.01.2022 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

На първо място, възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като предявените искове, били съединени, при условията на евентуалност, на две правни основания – чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Поради което, счита, че слеД. да се укаже на ищцата да уточни иска си.

На слеД.що място оспорва така изложените фактически обстоятелства относно механизмът на настъпилия инцидент, а именно: че вратата, от затварянето на която ищцата твърди, че е пострадала, е технически неизправна. В тази връзка твърди, че същата функционира безпроблемно, което се установявало, както от протоколи за извършени технически прегледи, така и от твърденията на самата ищца, че тя се е движела зад група ученици, които са преминали успешно през автоматичната врата, вкл. и, че същите са се върнали, отново, преминавайки през процесната врата, за да й окажат помощ като я пренесат във фойаето. Освен това сочат, че от Техническа характеристика на затварящия механизъм на автоматичната врата, електрическите врати с автоматичен отварящ и затварящ механизъм на територията на МОЛ-а са оборуД.ни с устройства, които създават т.нар. „светлинна бариера“, които са преД.значени за преД.зване на зоната на преминаване през автоматични врати чрез откриване на присъствие на хора и предмети и при наличието на такива да задържат затварянето на крилата на вратата – съгласно т. 7.3 от Инструкцията за употреба. В тази връзка твърди, че устройствата за „светлинна бариера“ също са били в изправност в процесния период. Отделно сочи, че в МОЛ – а, че ел. вратите са оборуД.ни с такива устройства, което се установявало от направените поръчки за доставка и монтаж на ел. врати. Затова счита, че автоматичната врата е била в изправно техническо състояние, което е позволявало преминаването на посетители през нея безпрепятствено. Поради което и 3 възразява, че ищцата е получила удар от затварящата се врата, тъй като инсталираните системи за защита не биха позволили затварянето на крилата на вратата. В случай, че ищцата се е опитала да премине през вратата, докато същата вече се е затваряла след последно преминалите през нея посетители, излага, че ищцата не е съобразила поведението си с обкръжаващата я обстановка.

Оспорва твърденията на ищцата, че процесната врата не е отговаряла на нормативните изисквания; че ответното дружество не осигурява достъпна среда в сградата, в която се помещава ****, с което не изпълнява задължението по чл. 53, ал. 2, т. 2 от Закона за хората с увреждания. Твърди, че сградата на търговския център е надлежно въведена в експлоатация, за което е издадено Разрешение за ползване № **** Твърди, че техническите съоръжения на територията на МОЛ-а се поддържат в изправност от ответника, за целта на което извършва текуща поддръжка, ремонти и привежда и поддържа всички обекти и съоръжения в нормално експлоатационно състояние.

На слеД.що място, излага съображения, че в процесния случай, липсват част от елементите от състава на непозволеното увреждане. По-конкретно излага, че не е осъществил деяние /действие или бездействие/, което да обоснове основателност на претенцията, тъй като е спазвал надлежно задълженията си като собственик на вещта за осигуряване на нейното правилно функциониране; тъй като не е налице деяние, не можело да се говори за неговата противоправност; липсвала пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и счупването на тазобедрената става на ищцата, съответно вредите, настъпили впоследствие.

Твърди, че е налице съпричиняване на увреждането. В тази връзка навежда доводи, че ищцата има Експертно решение на ТЕЛК от 19.02.2015 г., от което се установявало, че същата страда от болки в целия гръбнак и такива в двете коленни стави, същата била Д.гностицирана със заболявания, които причиняват трудности в придвижването. Освен това, от ТЕЛК – решението, било видно, че водещата Д.гноза на ищцата е ***** поради което излага, че ищцата, освен, че е възможно да не е чула евентуалното затваряне на вратата, има клинично проявление и въздействие върху вестибуларния апарат – проблеми с координацията на движенията, невъзможност за поддържане на равновесие, периодични пристъпи на замаяност. Предвид горното и възрастта на ищцата, счита, че същата не е проявила изключително внимание при преминаването през вратата.