Решение № 110 от 04.04.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Сливен, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100381 по описа за 2023 година

Предявени са искове са положителни установителни искове, с правно основание чл.

422 ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ал.1 т.1 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.02.2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД като кредитор, В. Г. Ф., като кредитополучател и Д. М. Ф., като съдлъжник, е сключен договор за кредит Експресо № 396477. Предоставеният кредит бил в размер на 48 000 лв, при номинален фиксиран лихвен процент от 10,45% на година, за целият срок на договора. Годишният процент на разходите към момента на сключване на договора бил в размер на 12,96%. Кредитът се усвоявал чрез разплащателната сметка с титуляр В. Г. Ф.. Срокът за издължаване на кредита бил 84 месеца, падежната дата за издължаване на месечните вноски - 25-то число на месеца. Крайният срок за погасяване на задължението съгласно погасителния план бил 25.02.2022 г.

Съгласно извлечението от счетоводните книги на банката , непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление били 62 на брой, описани подробно на стр.3 от исковата молба.

Твърди се, че кредитът е изискуем на краен падеж, който настъпил на 25.02.2022 г.

Поради неизпълнение на задължението от страна на двамата солидарни длъжници, банката подала заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу тях, по което било образувано ч.гр.дело № 331/2023 г. на РС-Нова Загора, по което се снабдила със заповед № 190/30.03.2023 г. и изпълнителен лист въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми :38 709,48 лв. - главница; 14 531,98 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.01.2017 г. до 24.02.2022 г.;8 331,40 лв,- лихва за периода от 25.01.2017г. до 1

24.02.2022г.; 4 306,39 лв. - друга лихва за периода от 25.02.2022 г. до 23.03.2023 г.; законна лихва за периода от 29.03,2023г. до окончателното изплащане на задължението и разноски, от които: 1317,59 лв- д.т. и150лв. – юриск. възнаграждение.

Твърди се, че въз основа на издадения изп.лист било образувано изп.дело № 1059/2023г на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 и район на действие СлОС, която връчила на двамата длъжници заповедта по чл. 417 ГПК и покани за доброволно изпълнение, които в 1- месечен срок от получаването подали възражение срещу вземането по заповедта.

Иска се постановяване на решение, с което да признае за установено, че двамата ответници дължат солидарно на банката сумите : 38 709,48 лв. - главница; 14 531,98 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.01.2017 г. до 24.02.2022 г.;8 331,40 лв,лихва за периода от 25.01.2017г. до 24.02.2022г.; 4 306,39 лв. - друга лихва за периода от 25.02.2022 г. до 23.03.2023 г.; ведно със законна лихва за периода от 29.03,2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.дело № 331/2023г на РСНова Загора е издадена заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист:

Претендират се разноските по делото, вкл. заповедното производство и се иска осъждането на ответниците да ги заплатят солидарно на банката.

Двамата ответници са подали общ отговор на исковата молба в срока но чл. 131 ГПК, с който оспорват иска изцяло като неоснователен и молят да бъде отхвърлен, като им се присъдят разноските по делото.

Твърдят, че вземането на банката е погасено по давност, тъй като от последното плащане, което било през м. януари 2017г, до края на 2022г са изминали 5 години, а заявлението до заповедния съд е подадено на 30.03.2023 г. Затова считат, че вземането на банката за главницата и лихвите е погасено по давност и не дължат плащане на претендираните от банката суми.

В с.з. банката - ищец се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък по чл.

80 ГПК. Пояснява, че претендираната се претендира лихва върху просрочената главница е за два различни периода: до настъпване на крайния падеж на задължението и след настъпването му, като така наречената “друга лихва“ в размер на 4306.39лв представлява лихва за просрочена главница за периода след датата на настъпване на крайната изискуемост на договора за кредит 25.02.2022г до 23.03.2023г.

В с.з. двмата ответници В. Г. Ф. и Д. М. Ф., ред. призовани, не се явяват и не се представляват. С молба по делото поддържат направените в отговора на исковата молба възражения. Молят за отхвърляне на предявените срещу тях искове, като погасени по давност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

На 02.02.2015г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД, като 2 кредитор от една страна и В. Г. Ф.- като кредитополучател, и Д. М. Ф., като съдлъжник, е сключен договор за кредит Експресо № 396477/02.02.2015г, по силата на който е предоставен кредит в размер на 48 000 лева, при номинален фиксиран лихвен процент от 10,45% на година, за целият срок на договора. Годишният процент на разходите към момента на сключване на договора е бил в размер на 12,96%.

Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка с титуляр В. Г. Ф..

Срокът за издължаване на кредита е 84 месеца, по погасителен план, който обхваща на 84 броя месечни анюитетни вноски от по 832.64лв всяка, платими на 25-то число на месеца, а крайния срок за погасяване на кредита е 25.02.2022 г.

Съгласно част първа от договора за кредит, т.9, върху всяка просрочена погасителна вноска се начисляват 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8, като общо лихвения процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 16.45%., Кредитополучателят изпаднал в просрочие и към датата на настъпване на крайния падеж – 25.02.2022г, не е платил общо 62 месечни вноски в размер на 823.64лв всяка, дължими за периода 25.01.2017г - 25.07.2019гг, възлизащи в общ размер на 38 709.48лвглавница и 14 531.98лв- възнаградителна лихва.

На 30.03.2023г банката пристъпила към принудително събиране на всички вземания по договора за кредит чрез подаване на заявление издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 т.2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 331/2023г. по описа на РС-Нова Загора.

По същото дело, банката се снабдила срещу двамата длъжници със заповед за незабавно изпълнителен и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми: 38 709,48 лв. - главница; 14 531,98 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.01.2017 г. до 24.02.2022 г. ;8 331,40 лв,- лихва за периода от 25.01.2017г. до 24.02.2022г; сумата 4 306,39 лв. - друга лихва за периода от 25.02.2022 г. до 23.03.2023 г.;законна лихва за периода от 29.03,2023г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в заповедното производство в общ размер на 1467.59лв, от които : 1317,59 лв- държавна такса и 150лв. – юриск. възнаграждение.

Въз основа на издадения изп.лист било образувано изп.дело № 1059/2023г на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 и район на действие СлОС, която връчила на двамата длъжници заповедта по чл. 417 ГПК и покани за доброволно изпълнение. Същите, в 1- месечен срок от получаването, са подали възражение срещу вземането по заповедта.

На 20.09.2022г банката е уведомена от заповедния съд, че срещу издадената по ч.гр.дело №331/2023 на РС-Нова Загора заповед за изпълнение са подадени възражения от ответниците, като й е указано в 1-месечен срок от съобщаването да предяви иск срещу тях за установяване на вземането си.

Настоящата искова молба, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ал.1 ГПК е подадена в съда на 20.10.2023г, в рамките на указания й 1-месечен срок.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се 3 установява, че главницата по договора за кредит в размер на 48 000лв е усвоена на 02.02.2015г, по посочената банкова сметка.

В периода 02.02.2015г до 25.02.2022г, постъпилата по банковата сметка сума е в общ размер на 23 255.41лв и с нея банката е погасявала месечните вноски от 24.02.2015г до 19.09.2017г.

На 19.09.2019г е постъпила последната вноска за погасяване на кредита е в размер на 400лв с основание: захранване на сметка.

С тази сума банката е погасила падежирали задължения по погасителния план за м август 2017г., договорна лихва и застраховка.

С постъпилата по разплащателната сметка сума 21 245.53лв банката погасила главница в размер на 9 290.52лв; договорна лихва – 11 285.47лв и застраховка- 669.54лв.

В с.з. вещото лице поясни, че разликата между двете суми 23 255.41лв и 21 245.53лв представлява покрити такси за теглене от банкомат и самите суми, изтеглени от банкомата.

Последната погасена сума по главницата е 48.29лв с падеж- 25.01.2017г, а последната падежирала погасена договорна лихва е в размер на 308.30лв и застраховка от 18.29лв, с падеж- 25.08.2017г.

Още при вливането на „Сосиете Женерел Експресбанк“АД в „Банка ДСК“ЕАД вноските по кредита са били в просрочеие и към него момент, неплатените задължения са в размер на 30 159.63лв, от които: главница - 22 377.21лв и договорна лихва – 7 346.57лв и застраховка- 435.85лв.

По погасителен план, към 25.02.2022г, кредитополучателят има 62бр. непогасени месечни вноски по кредита, възлизащи в общ размер на сумата 48 279.71лв, от които: 38 709.48лв- главница; 9034.22лв- договорна лихва за периода 25.09.2017г- 25.02.2022г и застраховка – 536.01лв за периода 25.09.2017г- 25.02.2022г.

Към датата на подаване на заявлението до заповедния съд- 30.03.2023г, по погасителен план, непогасените изискуеми задължения по договора за кредит са в общ размер на сумата 65 973.18лв лв, от която: главница – 38 709.48лв; възнаградителна лихва – 9034.22лв за периода 25.09.2017г- 25.02.2022г ; 13 838.60лв- лихва за просрочие на главницата до изискуeмостта на кредита, за периода 25.01.2017г- 24.02.2022г и 4390.88лвлихва за просрочие на главницата след настъпилата изискуемост на кредита, а именно: за периода 25.02.2022г- 28.03.2022г.

На 29.08.2023г, чрез ЧСИ е постъпила сумата 1258.39лв по банковата сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита.

С тази сума е погасена част главницата за м. януари 2017г- в размер на 417.81лв, главницата за м. февруари 2017г- 417.81лв и част от главницата за м.март 2017г - 370.18лв.

Към момента на изготвяне на експертното заключение, общия размер на задължението е 64 714.79лв и включва : главница – 37 451..09лв; възнаградителна лихва- 9034.22лв за периода 25.09.2017г- 25.02.2022г, лихва за просрочие на главницата до изискуемостта на 4 кредита- 13 838.60лв.; лихва за просрочие на главницата след изискуемостта на кредита 4390.88лв, като не е начислена лихва за периода на извънредното положение от 13.02.2020г13.05.2020г .

По данни на счетоводните книги на банката, към 25.02.2022г, по погасителен план, дължимите падежирали анюитетни погасителни вноски са общо 62 броя и възлизат в размер на 48 279.71лв, а към датата на подаване на исковата молба в съда- 20.10.2023г, по погасителен план, вноските са общо 60 броя, възлизащи в общ размер на 47 021.32лв.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните, в т.ч. с направените в с.з. корекции в заключението, касаещи размера на лихвата за просрочие след настъпилия краен падеж на задължението, която вместо 7 181.36лв следва да се чете: 4390.88лв., което променя крайния размер на задължението, което не е 68 763.66лв, както е по заключението, а 65 973.18лв, който размер след извършеното на 29.08.2023г плащане на сумата 1258.39лв, става 64 714.79лв.

Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца спрямо ответниците, произтичащо от договор за кредит Експресо № 396477/02.02.2015г, включващо следните суми: 38 709,48 лв. - главница; 14 531,98 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.01.2017 г. до 24.02.2022г; сумата 8 331,40 лв,- лихва за периода от 25.01.2017г. до 24.02.2022г.; сумата 4 306,39 лв. - друга лихва за периода от 25.02.2022 г. до 23.03.2023 г.; ведно със законна лихва за периода от 29.03,2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. № 331/2023г на РС-Нова Загора, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.