Определение № 2281 от 14.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2281 гр. Бургас, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Р. като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501502 по описа за 2023 година Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД гр.София, против Разпореждане № 8177, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2294/03.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 4629/2023г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Х. Р. Р. за сумата над уважения размер главница от 19568,33 лева до пълния предявен размер от 20032,73 лева; за възнаградителна лихва от 884,20 лева и мораторна лихва в размер на 2381,26 лева на основание Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-18707685/12.07.2021г.,сключен между длъжника и “БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“- клон България и Приложение №1 от 13.06.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“клон България и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД, срещу Х. Р. Р. , за следните суми:20032,73 лева – главница,частично претендирана за периода от 15.08.2021г. до 15.07.2031г.; договорна лихва от 884,20 лева за периода от 15.12.2021г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 16.06.2022г./датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; обезщетение за забава 2381,26 лева за периода от 12.03.2020г. до 13.07.2020г.

Излагат се твърдения за сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-18707685/12.07.2021г.,сключен между длъжника Р. и “БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“- клон България и Приложение №1 от 13.06.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“- клон България и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Твърди се изпадане на длъжника в забава и се претендират процесните суми.

Представят се договор за кредит, Общи условия, пълномощно.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2294/03.08.2023г. за сумата от 19568,33 лева главница и законната лихва 1 върху главницата, както и са присъдени съдебно-деловодни разноски в размера от 433,36 лева.

С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено заявлението за сумата над уважения размер главница от 19568,33 лева до пълния предявен размер от 20032,73 лева; за възнаградителна лихва от 884,20 лева и мораторна лихва в размер на 2381,26 лева, като е прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Т.н. надбавка,представляваща печалба на кредитора,уговорена с чл.3 от договора, е възнаграждение за ползване на кредита-т.е. договорна лихва, която не фигурира в общите разходи на потребителя,макар стойността й да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите.Освен това договора за кредит бил сключен при неизгодни за потребителя условия , тъй като било наложено условие за сключване на застраховка с избрано от кредитора лице.Със сключването на договора за застраховка се целяло заобикаляне разпоредбите на чл.10а и чл.19,ал.4 от ЗПК,като застрахователната премия фигурирала в общите разходи за потребителя,но не била включена във величината на ГПР.По този начин кредита се оскъпявал и подлежащата на връщане сума от потребителя е в двукратен размер от получената.

Видно от представения основание Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-18707685/12.07.2021г.,сключен между длъжника и “БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А“- клон България, дружеството в качеството му на кредитодател е предоставило на Х. Р. Р. в качеството му на кредитополучател паричен заем в размер на 20 000 лева като по договора е уговорено и задължение за плащане на застрахователна премия в размер на 9288 лева. Длъжникът е поел задължение да върне получения заем на 120 броя месечни вноски, всяка една в размер на 318,99лева, при уговорен годишен лихвен процент в размер на 7,88% и годишен процент на разходите в размер на 8,68 %.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и доколкото претендираните вземания произтичат от договор за паричен заем, към който е приложим Закона за потребителския кредит, заповедният съд е извършил служебна проверка дали искането противоречи на закона и на добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, и е стигнал до извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен и се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Т.н. надбавка,представляваща печалба на кредитора,уговорена с чл.3 от договора, била възнаграждение за ползване на кредита-т.е. договорна лихва, която не фигурира в общите разходи на потребителя,макар стойността й да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите.Освен това договорът за кредит бил сключен при неизгодни за потребителя условия , тъй като било наложено условие за сключване на застраховка с избрано от кредитора лице.Със сключването на договора за застраховка се целяло заобикаляне разпоредбите на чл.10а и чл.19,ал.4 от ЗПК,като застрахователната премия фигурирала в общите разходи за потребителя,но не била включена във величината на ГПР.По този начин кредита се оскъпявал и подлежащата на връщане сума от потребителя е в двукратен размер от получената.

Настоящия състав, намира, че неправилно районният съд в рамките на висящото пред него заповедно производство е приел, че договорът за кредит е недействителен, поради което дължима е само чистата стойност на кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за кредит следва да съдържа задължително информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключения договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. За целите на проверката, която извършва заповедния съд в производството по чл. 410 от ГПК, за да се 2 приеме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , достатъчно е в договора за заем да е посочен приложимия ГПР /в случая същият е посочен –8,68 %/, както и да се съдържа информация за общата дължима сума, като и това изискване е спазено – посочено е, че общата стойност на плащанията е в размер на 38278,80 лева.

Тази информация е достатъчна, за да се прецени от външна страна, че договорът съдържа онази минимално необходима информация, която осигурява възможност на потребителя да прецени финансовата тежест, която поема със сключването на договора.

Дали и доколко посочения в договора годишен процент на разходите е правилно определен, съгласно определения в ЗПК начин /приложение № 1/, както и дали същият отразява и включва всички разходи по кредита, е въпрос, който не може да бъде изследван в рамките на заповедното производство. Възражения в тази насока могат да бъдат релевирани в рамките на исковото производство по чл. 422 от ГПК, в което могат да бъдат ангажирани и съответни доказателства.

В допълнение, следва да се спомене, че в решение по дело C 42/15, Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). Непосочването в договора за кредит на съществени данни /между които и ГПР/ може да обоснове прилагането на санкция за кредитора, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, която по принцип се приема за пропорционална мярка по смисъла на чл. 23 от Директивата за защита на потребителите. Въпреки това, СЕС обръща внимание, че подобна мярка не би била пропорционална такава, ако липсващите данни от договора за кредит, са от такова естество, че не биха могли да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 71 от решението).

С оглед изложеното, и доколкото в договора за кредит по ясен и недвусмислен начин са посочени както размерът на ГПР в %, така и общата стойност на плащанията по кредита, то липсата на конкретни данни относно компонентите, които формират приложимия ГПР, не може да бъде основание за заповедния съд да приеме за недействителен договора за кредит.

По идентични съображения, настоящият състав не споделя изводите на районния съд за недействителност на договора за кредит поради това, че същия не съдържа данните по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, в частта касаеща съдържанието на погасителния план.

Както вече бе отбелязано, в Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато договорът за кредит не съдържа всички изисквани данни съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, то договорът може да се счита като сключен без лихви и без разноски, но само когато става въпрос за данни, чиято липса е от естество да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

3

В настоящия случай, действително погасителният план не съдържа разбивка на включените във всяка една погасителна вноска дължими суми по главница, лихви и допълнителни разходи, но това не е довело до невъзможност на потребителя да прецени какъв е обхвата на задължението му. Всяка вноска е индивидуализирана по размер, който е един и същ за всички 120 месечни вноски. Посочен е и размер на оставащата главница след всяка една вноска.

Съгласно приетото в т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, в производството по чл. 410 от ГПК, преценката на съда по основателността на искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението. В случая, твърденията изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК индивидуализират претендираното вземане по основание и размер за всяко от отделните пера (главница, договорна и мораторна лихва, законна лихва върху непогасената главница), посочени са начинът и периодът на формиране на акцесорните вземания; налице са данни за завършен фактически състав на цесията предвиден в чл. 99 от ЗЗД, т.е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претендираните вземания за главница, договорна и мораторна лихва в посочения размер и период, а правилността на изчисленията е въпрос, който може да бъде предмет на разглеждане в евентуално исково производство по чл. 422 от ГПК.

Ето защо, приемайки в настоящия случай, че договорът за кредит е недействителен, районният съд е излязъл извън обективните предели на дължимата потребителска защита по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, и неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на което се претендира уговорената с договора възнаградителна лихва.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми както следва: в размер на сумата над уважения размер главница от 19568,33 лева до пълния предявен размер от 20032,73 лева; за възнаградителна лихва от 884,20 лева и мораторна лихва в размер на 2381,26 лева на основание