Решение № 213 от 05.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Разлог, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100154 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „И.Ф.“ЕООД, ЕИК* ,с адрес: г.С., р.Т., ж.„И.В.“, у.„Б.“№17, а.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, ч/з юрк. А.Г., против Т.Ю.А., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.С.К.М.“№85.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните на 08.09.2021 г. бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*. Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация на уеб адреса на ищцовото дружество, на който са публикувани и общите условия по кредита. В обстоятелствената част на ИМ е описан начинът на сключване на договора от разстояние съобразно действащите общи условия на дружеството. Въз основа на сключения договор от разстояние на ответника е отпуснат кредит с главница от 3`000.00 лв. Съгласно чл.2, ал.3 от Договора, сумата по договора е преведена по посочен от кредитополучателя начин по банкова сметка с титуляр ответникът по делото, разкрита в Банка Д..ЕАД. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит, вземането на главница е разсрочено на 24 броя вноски, всяка от 125.00 лв., за периода 08.10.2021 г. – 07.11.2021 г. Изпратен е имейл, ч/з който ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. В случай че съдът не приеме за надлежно уведомяването на предсрочната изискуемост на кредита, то приложение следва да намери т.1 от ТР №8 от 2017 г., като бъде уважено вземането с настъпил падеж към момента на постановяване на решението. Съгласно чл.2, ал.4, т.3 от договора, лихвения процент е уговорен на 40.15%. Ищецът сочи, че дължима договорна лихва за периода 07.12.2021 г. – 04.08.2021 г. е 668.27 лв.

Правният интерес от завеждане на настоящето исково производство е обусловен от връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и указания на заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на Т.Ю.А., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.С.К.М.“№85, че дължи на ищеца „И.Ф.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.Т., ж.„И.В.“, у.„Б.“№17, а.1, с управител Б.И.Н., следните суми - предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч. гр. д.

№998/2022 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №* от 08.09.2021 г., както следва: 3`418.27 лв., от които: 2`750.00 лв. – главница, 668.27 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 07.11.2021 г. – 04.08.2022 г., 1 ведно със законната лихва в/у претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №1084, постановено в ЗСЗ, проведено на 25.07.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

Разпореждането е връчено лично на ответника на 19.09.2023 г., като съобщението е оформено при отказ да бъде получено.

В указания от съда срок, въпреки предоставената от съда възможност, ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

За ответника - редовно и своевременно призован за СЗ, не се явява представител.

В СЗ ищецът - редовно призован, не се явява. В нарочно депозирана молба, преди първото СЗ заявява, че поддържа исковете като позовавайки се на разпоредбата на чл.238 от ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника.

Съдът с изрично проток. определение постановено в ОСЗ, проведено на 07.06.2024 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е постановил разглеждането на настоящето дело по реда на чл.238 и сл. от ГПК.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, т.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или чрез свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ, включително и от не явяването му в първото открито по делото СЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявения от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от Тълк. решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 179.25 лв., от която: сумата от 79.25 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изхода от делото, ответника 2 следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство от 85.75 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв..

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Ю.А., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.С.К.М.“№85, дължи на ищеца „И.Ф.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.Т., ж.„И.В.“, у.„Б.“№17, а.1, с управител Б.И.Н., сумата - предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №602 от 08.09.2022 г. по ч. гр. д. №998 по описа на Рг.РС за 2022 г., а именно: сумата от 3`418.27 лв., от които 2`750.00 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №* от 08.09.2021 г. и 668.27 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 07.11.2021 г. – 04.08.2022 г., ведно със законната лихва в/у претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство (08.09.2022 г.) до пълното погасяване на дължимата сума.

ОСЪЖДА Т.Ю.А., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.С.К.М.“№85, ДА ЗАПЛАТИ НА „И.Ф.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.Т., ж.„И.В.“, у.„Б.“№17, а.1, с управител Б.И.Н., сумата от 179.25 лв., направени в хода на исковото производство разноски, и сумата от 135.75 лв. – разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3