Решение № 2037 от 26.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100507375 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20093407/13.04.2021г. по гр.д. № 9090/2020г. по описа на Софийски районен съд 25 състав, съдът е осъдил „ЗАД Д.БЖ. и З.“ АД, с ЕИК **** да заплати на ЗАД „А.“ АД по иск с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ сумата от 1062,85 лв. представляваща претенция за възстановяване на заплатено обезщетение в полза на на собственик на лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № ****, предмет на застрахователен договор но комбинирана застрахователна полица Каско и злополуки, увредено при ПТП настъпило на 05.07.2018г. в условията на съвина между него и водача на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, застрахован със застраховка гражданска отговорност при ответника. Ответникът е осъден и на сумата от 15 лв. ликвидационни разноски.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ЗАД Д.БЖ. и З.“ АД, с ЕИК **********. Процесуалният представител на ответното дружество счита че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния закон и утвърдената съдебна практика.

Счита че присъденият размер на обезщетението не кореспондира с приноса на водача, застрахован при ищеца.

Счита за недоказан механизма на настъпилото ПТП, тъй като в производството не са изслушани свидетелите. Сочи че липсва анализ на механизма а просто копиране на изложеното в исковата молба. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на 1 присъдения размер на обезщетението.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „ЗАД А.“ АД ЕИК **** с който счита жалбата за неоснователна. Намира за неоснователни възраженията на въззивника за съпричиняване на водача, застрахован при ищеца. Сочи че е налице административно-наказателна преписка, в която е установено, че лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № **** е бил технически неизправен. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността настоящият състав намира следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и ОББ И. ЕАД бил сключен договор за застраховане “Каско“ и „Злополука“ обективиран в застрахователна полица № 0000632518 с обект лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 11.05.2018 г. до 23.59 ч. на 10.05.2019 г.

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане - на 05.07.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. Ловеч, на бул.

„Освобождение“ при кръстовище с път към фирма „Хит М“ ЕООД с участието на горепосочения лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № ****, 2 управляван от М.А.М. и лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, управляван от Н.Х.Н..

Не се спори във въззивното производство, а и се установява от приложеното възлагателно писмо, че ищецът възложил ремонта на лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** на автосервиз „Турист сервиз рент а кар“ ЕООД. За ремонта от сервиза били издадени две фактури едната за сумата от 816,22 лв. с ДДС а другата за сумата от 1279,48 лв. с ДДС., които били заплатени от ищеца на 03.09.2018г. и на 29.10.2018г.

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № **** – Н.Х.Н., който е бил валиден към датата на настъпилото ПТП.

С регресна покана ищецът поканил ответника да му заплати сумата от 1062,85 лв. с ДДС., представляващи 50 % от заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното ПТП и размера на дължимото обезщетение, с оглед своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване /поддържано и във въззивното производство/.

От приетия по делото протокол за ПТП, от заключението на съдебноавтотехническата експертиза, която настоящият състав кредитира като пълна, задълбочена, безпротиворечива и кореспондираща на останалия доказателствен материал, както и от показанията на разпитания по делегация свидетел П.С.С. се установява, че на дата 05.07.2018г. около 13:10ч. лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, управляван Н.Х.Н. се движи по бул. „Освобождение“ в гр. Ловеч в посока към гр. Левски. На кръстовището с път водещ към фирма „Хит М“ водачът на „Ланчия Ипсилон“ с рег. № **** предприема маневра за завой наляво. В същото време по бул.

„Освобождение“ отново в посока към гр. Левски се движи лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № ****, управляван от М.А.М., който предприема маневра изпреварване на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“. В този момент траекториите на двата автомобила се пресичат и последва сблъсък.

Реализираното ПТП било посетено от служители на ОД МВР – Ловеч, които съставили протокол за ПТП и установили, че левия пътепоказател на „Ланчия Ипсилон“ не е бил работещ.

При това положение следва да се приеме че вина за процесното ПТП има водачът на „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, който нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДВП, а именно водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по 3 друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В настоящия случай преди да предприеме маневрата за завой наляво Н.Х.Н. е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

На следващо място Н. нарушил и чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДВП като управлявал технически неизправно МПС на което не е работил левия пътепоказател. Липсата на работещ ляв мигач допринесло за настъпването на процесното ПТП като по този начин водачът на идващия в същата посока „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** не е могъл да възприеме правилно маневрата предприетата маневра.

В контекста на изложеното въззивният съд счита, че увреденият /собственикът на застрахованото МПС - ОББ И. ЕАД/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е за платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.

Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.

В частност между страните е безспорно, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 2095,70 лв. С ДДС.

По отношение на възражението на ответника за съпричиняване.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за 4 възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.

В настоящия случай въззивният съд приема че са налице предпоставките на за намаляване на отговорността на ответника на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, доколкото водачът на „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** е улеснил механизма на увреждането. Това е така, тъй като М.А.М. също е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП като предприел изпреварване на кръстовище като не се е съобразил с поведението на водача на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ както и с пътната обстановка, а именно че се намира на кръстовище. С това си поведение той също създал опасност за движението. При това положение настоящият състав намира че вината на водача на лек „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** е колкото на водача на другия автомобил или 50%.

При това положение обезщетението следва да бъде намалено с 50%.

Доколкото както беше посочено стойността за отстраняване на повредите на процесния автомобил възлиза на 2095,70 лв. С ДДС, то 50% от тях възлизат на 1047,85 лв. към тази сума следва да бъдат прибавени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и общия сбор на обезщетението възлиза на 1062,85 лв. колкото е присъдил първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното и при съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивната жалба следва да се остави без уважение а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При това положение право на разноски има въззиваемия на ЗАД „А.“ АД. Същият е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.