Определение № 890 от 12.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. Благоевград, 12.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500755 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано с частна жалба, подадена от „Т.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул.“П.“ №7, представлявано от С.Ж.Г., чрез адв. П. К., със съдебен адрес гр.П., ул. „А.“ № 6, против Определение №566/03.07.23г., на РС – П., постановено по гр. Дело №650/23г., по описа на съда.

В жалбата се твърди, че предявеният иск нема характер на потребителски такъв, тъй като вземането не произтича от потребителски договор. Излага се, че за предявеният иск важат правилата на общата местна подсъдност съгласно чл.105 ГПК, а не както е приел съда, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.113, изр.1 от ГПК. Отделно от това, изразява становище, че дори и да се приеме, че договора за наем има потребителски характер и местната подсъдност попада в разпоредбата на чл.113 ГПК, от призовката изпратена на настоящия адрес на ответника в с.Р. е ясно, че лицето не живее на този адрес и следва да се приложи хипотезата на чл.113, ал.1, пр.2 ГПК.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи:

Първоинстнционният съд е приел, че съобразно нормативния регламент на чл. 113, изр. 1 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. По аргумент от законовото правило на чл.

119, ал. 3 ГПК, въпросът за спазването на тази специална местна подсъдност 1 може да се повдига и служебно от съда, до приключване на първото по делото открито заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2, изр. 1 ГПК, ако сезираният съд прецени, че делото, заведено пред него, не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Видно от справка от НБД „Население”, се установява, че настоящият адрес на ответника е в с. Р., общ. Ч., считано от 06.04.2005 г. Същевременно предвид характера на процесния договор, на който се базира ищцовата претенция, по него ответната страна има качеството на потребител, защото попада в обхвата на правната рамка по т. 1 от § 13 от ДР на ЗЗП, а ищецът притежава качеството на търговец по смисъла на т. 2 от същия параграф от ДР на ЗЗП. В този контекст се налага изводът, че делото не е подсъдно на Районен съд – гр. П., а на Районен съд – гр. Ч., в чийто териториален обхват на компетентност попада настоящият адрес на ответника.

Настоящият съдебен състав изцяло първоинстаонционното определение. споделя правните изводи в

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК в редакцията след изменението с

ДВ бр. 65 от 2018 в сила от 07.08.2018 г. исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая производство по гр.д. № 650/2023 по описа на Районен съд П. е образувано на 12.05.23 г., поради което следва приложение да намери редакцията на чл. 113ГПК (ДВ бр. 65 от 2018г. сила от 7.08.2018.), която отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежд приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2781/2018 г.).

За преценката на настоящия съд относно правилността на обжалваното определение обуславящ е въпроса дали искът може да бъде квалифициран като „иск срещу потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК. Понятието „потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се отнася конкретният закон. Най - общата дефиниция е 2 дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо лице и стоките или услугите, които придобива да не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност. От съдържанието на исковата молба е видно, че ответника е физическо лице и няма данни автомобила да е използван за търговска дейност. Въззивният състав намира, че понятието „потребител“ по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от същия, поради което не счита, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони, уреждащи правоотношения в различни отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други, които за нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на понятието „потребител“ като субект, ползващ се от услугата.

В Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че възможността за подсъдност по чл.

113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.

В процесният случай, предмет на спор са правоотношения по договор за наем на автомобил. Ответникът е ползвател на автомобила, който е използвал за лични нужди. Преценката дали се касае за потребителски спор следва да се прави с оглед на конкретните обстоятелства и доказателства, в това число характера и целта на сключения договор. Въз основа на тази преценка може да се установи дали лицето,сключвайки договор с търговец е действало с цел задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.В мотивите Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. потълк. дело № 3/2022 г. , ВКС е посочил, че и според практиката на СЕС потребителят е винаги само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Подобно разрешение е дадено в Решение на СЕС от 22 ноември 2001 г. по съединени дела C-541/99 и C542/99.В Определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч.т.д. № 1049/2020 г. на II т.о., ВКС.

Предвид гореизложеното и като съобрази актуалната съдебна практика на 3

ВКС, настоящият състав намира, че районният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК,тъй като Видно от справка от НБД „Население”, се установява, че настоящият адрес на ответника е в с. Р., общ. Ч., считано от 06.04.2005 г.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №566/03.07.23г., на РС – П., постановено по гр. дело №650/23г., по описа на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4