Определение № 971 от 20.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. гр. Добрич, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500729 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на И. Н. С. от гр.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу определение №169/04.09.2023г. по гр.д.№373/2022г. на Т.ския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Според изложеното в частната жалба, първоинстанционният съд неправилно приел, че предявеният от частния жалбоподател и ищец по делото иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ е насочен срещу ненадлежен ответник. Самият ответник Регионално управление на образованието – Добрич в отговора си на исковата молба изразил становище за допустимост на предявения срещу него иск, както първоначално и сезираният със спора първоинстанционен съд приел.

Между страните нямало спор, че работодател на ищеца е училище „***“ – с.К., общ.Т., но, защото спорът не е по чл.344 ал.1 от КТ, а по чл.357 от КТ, легитимиран да отговаря по него не бил работодателят – училището, а Регионално управление на образованието, чийто началник, като горестоящ орган, наложил на ищеца атакуваното дисциплинарно наказание. Настоява се за отмяна на определението за прекратяване и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор насрещната страна Регионално управление на образованието, чрез упълномощения юрисконсулт, възразява срещу изложеното в частната жалба и иска определението на районния съд да бъде потвърдено.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е 1 допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдебният спор е образуван по предявения от И. Н. С. срещу Регионално управление на образованието – Добрич иск за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на ищеца със заповед №РД-08-12/05.12.2022г. на началника на РУО – Добрич.

Ищецът И. Н. С. работи като директор на ОУ „***“ в с.К., общ. Т.. Със заповед №РД-08-12/05.12.2022г. на началника на РУО – Добрич на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за осъществено от него бездействие /конкретизирано в заповедта/, съставляващо, според наказващия орган, нарушение на трудовата дисциплина в качеството на ищеца на директор на училището.

В съответствие с чл.61 ал.2 от КТ и пар.1 т.1 от ДР на КТ ищецът е в трудово правоотношение с училището, което е негов работодател, макар по правилото на чл.217 ал.2 от ЗПОУО /преди на чл.37 ал.4 от ЗНП, сега отменен/ началникът на регионалното управление на образованието да е този, който сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища.

Надлежен ответник по всички искове на работника или служителя, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудов ото правоотношение е работодателят; когато исковете са предявени от директор на училище, надлежен ответник е училището – работодател на директора. Това се отнася не само за исковете по чл.344 ал.1 от КТ, а изобщо за всички трудови спорове по чл.357 от КТ относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение между директора и училището.

Обратно поддържаното в частната жалба не може да бъде възприето. То е основано на позоваване на ТР №1/2010/30.03.2012г. по т.д.№1/2010г. на ОСГК на ВКС, което посочва работодателя, като надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 от КТ. От това обаче не следва, че работодателят е надлежен ответник само по тези искове, но не и по останалите видове искове, които работник или служител с трудов договор, сключен при условията на чл.61 ал.2 от КТ, предявява за възникването, съществуването и изпълнението на трудовото му правоотношение с работодателя. Такова ограничение, каквото се вижда от частния жалбоподател, в тълкувателното решение не е въведено и не следва от него. Споровете по чл.344 ал.1 от КТ за законността на уволнението са трудови по чл.357 от КТ, а по всички предявени от работника или служителя трудови спорове надлежен ответник е работодателят.

Това е така и, когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 от КТ. В тези случаи горестоящият орган има правомощията освен за сключване и прекратяване на трудовия договор, още и тези по чл.192 ал.2 от КТ за налагане на дисциплинарни наказания, но това не го прави надлежен ответник по съответния 2 трудов спор, в частност по спора за законността на дисциплинарното наказание „забележка“ /решение №23/27.01.2014г. по гр.д.№3758/2013г. на 4-то ГО на ВКС/.

От изложеното следва, че предявеният от И. Н. С. срещу РУО – Добрич иск за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено му като директор на ОУ“***“ в с.К., със заповед на началника на РУО, е насочен срещу ненадлежен ответник. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск и за нея съдът следи служебно във всеки един момент до приключване на делото. Макар и едва след приключване на устните състезания, в случая първоинстанционният съд правилно е констатирал недостатъка на иска, насочен срещу процесуално нелегитимиран ответник и /след като отменил определението за даване ход по същество на делото/ указал на ищеца в едноседмичен срок да насочи иска срещу надлежния ответник, който е училището – работодател, както и, че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Указанията на съда са получени от ищеца, чрез адвоката му, на 10.08.2023г. и срокът за изпълнението им е изтекъл на 17.08.2023г. В рамките на срока ищецът представил отговор с вх.№1346/14.08.2023г., с който неоснователно възразил срещу дадените му указания по съображения, идентични на изложените в сега депозираната частна жалба.

Като краен резултат ищецът не изпълнил указанията на първоинстанционния съд и не насочил иска си срещу надлежния ответник.

Следователно обжалваното определение №169/04.09.2023г., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по иска, който и след дадените на ищеца указания, е продължил да е насочен срещу процесуално нелегитимиран да отговаря по него ответник, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №169/04.09.2023г. по гр.д.№373/2022г. на Т.ския районен съд за прекратяване на производството по делото.

На осн.чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 т.3 от КТ определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4