Решение № 782 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100506895 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Столична община, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител юрк.

Ц.З., срещу Решение №6003/04.04.2025 г., постановено по гр. д. №57990/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 78 с-в, с което Столична община е осъдена на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 ЗЗД да заплати на ЗЕАД ,,БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ сумата от 428,05 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470424242434391 по имуществена застраховка ,,Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна полица № 47042417914000122, във връзка с пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 26.04.2024 г. в гр. София, кв. ,,Изток”, ул. ,,Пиер Дегейтър”, в резултат на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил ,,Тесла И”, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска– 01.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неговата необоснованост. Въззивникът поддържа, че районният съд не е изложил мотиви и анализ на приетите по делото доказателства. Твърди, че по делото не се установявало наличието на дупка с посочените размери, както и разположението на процесния 1 автомобил. Липсвало съответно отбелязване и индивидуализация в графа видими щети на получените такива. Неправилно било прието, че е налице покрит застрахователен риск, необходима предпоставка за реализирането на регресната отговорност. Въззивникът поддържа, че във връзка с пътния инцидент не е съставен протокол за ПТП, поради което не можело да се приеме, че на процесния пътен участък е имало дупка, която да е станала причина за инцидента. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена, първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представлявано от адв. З. К., с който се застъпва становище за правилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде потвърден. Въззиваемото дружество сочи, че изложените във въззивната жалба оплаквания във връзка с липсата на дупка на процесния участък не отговарят спорните факти по настоящото дело. Поддържа, че нито е твърдяно, нито е доказвано, че ПТП е настъпило в резултат на попадане на л.а. „Тесла“ с рег. №**** в дупка на пътното платно. Нямало и графа видими щети в документите, доказващи настъпване на увреждането, тъй като мястото на ПТП не е посетено от контролните органи и не е съставян протокол за ПТП.

Събитието било описано от водача на лекия автомобил С. в депозираното пред застрахователното дружество заявление за образуване на щета, както и в декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. На следващо място, поддържа, че настъпилото събитие е покрит риск по имуществената застраховка. Относно довода във въззивната жалба за липса на протокол за ПТП, който да удостовери настъпването на инцидента, излага, че същото не е било необходимо с оглед обстоятелството, че повредите на лекия автомобил не са причинени от друго ППС. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение и за правилно, като споделя фактическите и правни изводи, залегнали в мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства по конкретно наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешение, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г.

2 по тълкувателно дело №1/2013 г., съдът намира следното.

На първо място, следва да бъде посочено, че оплакването относно констатациите на съда за наличието на дупка не отговарят на спорната по делото фактическа обстановка, поради което същото не следва да бъде разглеждано. Изложените в исковата молба твърдения относно механизма на пътния инцидент не включват наличието на дупка в процесния участък.

Напротив, ищецът твърди, че на 26.04.2024 г. л.а. “Tesla Y” с рег. №****, управляван от Н.Д. С., движейки се по ул. „Пиер Дегейтър“, кв. Изток в гр.

София, в района на номер 4, след маневра десен завой е спукал задна дясна гума при съприкосновение с неправилно поставен, изпъкнал бордюр.

Въпреки изложеното, следва да бъде изрично казано, че твърдения от ищеца механизъм за настъпване на имуществените вреди е и безспорно доказан. Видно от заключението по изготвената по делото автотехническа експертиза щетите по лекия автомобил се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие на 26.04.2024 г. по начина, по който е описано в декларацията за настъпване на застрахователно събитие и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н. С. се установява, че в деня на инцидента последният е управлявал автомобила и е спукал задна дясна гума при извършване маневра десен завой от ул. „Пиер Дегейтър“ към ул. „Чарлз Дарвин“. Установява се, че водачът е разбрал за настъпилото увреждане след изминаване на разстояние от около 10 метра. Установява се, че при извършването на маневрата същият се е движил със скорост 5-10 км/ч.

Казаното по-горе относно липсата на съответствие между оплакванията на въззивника и спорните по делото факти важи и относно възражението за липса на посочени увреждания на автомобила в графа „видими щети“. Същото изхожда именно обстоятелството, че такава графа присъства в протоколите за ПТП, документ, който ищецът нито е твърдял, че е съставян във връзка с пътния инцидент, нито е представил такъв като доказателство по делото.

Единствено съответстващо на спорния по делото предмет се явява оплакването, че не са били налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, респективно за неговото суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, тъй като пътния инцидент не представлявал покрит застрахователен риск поради липсата на съставен протокол за ПТП, което възражение по същество, обаче, също е неоснователно. Както правилно е приел районният съд съгласно Общите условия по застраховка ,,Каско Стандарт” /л.14-29/, Раздел ,,Каско”, Глава втора, точка I.2, застрахователното покритие обхваща вредите от ПТП. Под понятието

,,пътнотранспортно произшествие” по смисъла на застрахователната полица се разбира събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В действителност съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 3 от Наредба Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествие и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, протокол за ПТП с материални щети следва да бъде съставен от органите на МВР след посещение на място, когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Настоящият състав приема, че процесното ПТП попада в обхвата на тази дефиниция и следователно причинените вреди са включени в застрахователното покритие, осигурявано от ищцовото дружество по силата на валидно застрахователно правоотношение със собственика и водач на автомобила. От приложения по делото Протокол за репатриране на автомобили с товарителница № 0055869 от 26.04.2024 г. се установява, че увреденият л.а. „Тесла И“ е било извършено репатриране. Извършеното репатриране, от друга страна, не налага категоричния извод, че автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход, като в обратния смисъл са показанията на водача, който свидетелства, че се е движил след настъпването на увредата. За последните има събрани писмени доказателства- декларация за настъпване на застрахователно събитие , както и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, събрани са свидетелски показания на свидетел очевидец, както и заключение по назначена автотехническа експертиза.

Действително документите са частни свидетелстващи такива, но доказателства, които да опровергаят описания в исковата механизъм на настъпване на вредите - по време и начин, не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.

В случая не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. От друга страна, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, стопанисващи пътищата, да ги подържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

С оглед изложеното дотук се налага извод за неоснователност на подадената въззивна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

4

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което има ангажирани доказателства за реалното му заплащане и която сума следва да бъде възложена в тежест на въззивника.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6003/04.04.2025 г., постановено по гр. д.

№7990/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав.

ОСЪЖДА Столична община, представлява на от кмета на СО, БУЛСТАТ № 000696327, със седалище: гр. София, р-н Оборище, ул.

,,Московска” № 33, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗЕАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ,,Позитано” № 5, сумата от 204,52 EUR (евро)/400 лв., представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5