Решение № 476 от 19.07.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. гр. Хасково, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640102578 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, от К. Х. П., от гр.Хасково, против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Васил Карчев“, бл.58, офис № 6.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2022г. ищцата сключила с ответника Договор за потребителски микрокредит, съгласно който следвало да върне сума в общ размер на 1899.54 лева при сума на получаване 1400 лева, при ГПР от 49.89% и ГЛП от 41.16%, със срок на кредита от 18 месеца.

В §7 от процесния договор било предвидено, че в случай, че в срок от 3 дни от подписване на същия ищцата не предостави едно от изброените в § 6 от същия обезпечения, тя дължала неустойка в размер на 1576.44 лева, разсрочена на 18 месечни вноски, всяка в размер на 87.58 лева. Посочва се, че на 18.03.2022г. погасила предсрочно сумите по договора за потребителски микрокредит от 10.03.2022г., като заплатила сума в размер на 1478 лева, от които 1400 лева –главница, 10 лева –лихва и 68 лева –неустойка. В исковата молба се поддържа, че клаузата на §7 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1576.44 лева, била нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. На първо място се посочва, че съобразно възприетото в правната доктрина и съдебна практика становище, накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД било налице, именно когато се нарушавал правен принцип - било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /посочва се 1 съдебна практика на ВКС/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, който имал за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Доколкото в случая се касаело за търговска сделка, в ТЗ този принцип бил прокаран с разпоредбата на чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното от страните водело до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Накърняването на добрите нрави по смисъла на посочената разпоредба водела до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищцата и извличане на изгода от кредитора. Сочи се още, че оспорваната клауза била нищожна и като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата от 1576.44 лева, която се претендирала чрез нея, била в размер, надвишаващ сумата на отпуснатия кредит, с което безспорно били нарушени принципите на добросъвестност и справедливост, целящи предотвратяване несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Клаузата на §7 от договора била неравноправна и по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПП, тъй като предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в който смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от 10.03.2022г, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за такава, излизаща извън присъщите си функции и водела до неоснователно обогатяване, в който смисъл било и възприетото в т.3 от ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС становище, че нищожна поради накърняване на добрите нрави била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл.33 ал.1 от ЗПК.

С процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в какъвто смисъл била т.32 от извлечение от протокол №44 от заседание на КЗП от 05.11.2015г.

По съществото си неустойката била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора и основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Ищцата поддържа още, че оспорваната клауза за неустойка била нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Това било така, тъй като клаузата не била уговорена индивидуално, а била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и 2 кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна клаузата на §7 от Договор за потребителски микрокредит от 10.03.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1576.44 лева, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 65.61 лева, представляваща недължимо платена сума по оспорваната като недействителна клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който признава предявения иск като основателен. Признава извършеното от ищцата на 18.03.2022г. плащане в размер на 1478 лева по процесния договор и сочи, че предвид направеното от ответника признание на иска за нищожност на процесната клауза, то неустойка по същата не се дължала от ищцата. От това следвало, че ответникът следвало да възстанови на същата сумата от 65.61 лева, представляваща разликата от общия размер на платената от нея сума от 1478.00 лева и сумата от 1412,39 лева, представляваща сбор от предоставената в заем главница и договорената върху нея фиксирана възнаградителна лихва. Освен това, след извършена от ответника проверка се установила недействителност на клаузи, уреждащи задължения на ищцата за заплащане на договорна неустойка и по други договори за кредит, сключени между страните, а именно: Договор от 11.11.2021 г. - за сумата от 1200 лева, Договор от 06.06.2022 г. - за сумата от 1800 лева и Договор от 19.07.2022 г. за сумата от 2000 лева, поради което на ищцата следвало да се възстанови допълнително и сума в размер на 612.73 лева, надплатени неустойки по гореописаните договори за кредит, общо - 678,34 лева. Също така ответникът посочва, че между страните бил сключен и Договор от 22.08.2022 г. - за сумата от 2200 лева, съгласно който тя се задължила да върне на дружеството - кредитор сумата от 2200 лева, предоставената в заем главница и договорената върху нея фиксирана възнаградителна лихва, на 18 равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 165.83 лева. Към 15.11.2022г. по този договор за кредит все още не били извършени никакви плащания, поради което ответникът го обявявал за предсрочно изискуем, считано от 22.11.2022 г. (вноски от № 1 до № 3 по погасителния план), като задълженията по същия били, както следва: Главница в размер 2200 лева и дължима към 22.11.2022 г договорна лихва в размер 216.97 лева, общо 2416.97 лева. Ето защо, на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД, ответникът прави възражение за прихващане между сумата от 2416.97 лева, представляваща описаните по-горе предсрочно изискуема главница и изискуема лихва, дължими от ищцата по посочения Договор за кредит от 22.08.2022г., със сумата от 678,34 лева, надплатена неустойка по гореописаните договори за кредит, до размера на по-малката от двете суми. Поддържа, че по този начин ищцата трябвало да заплати на ответника сумата от 1738.63 лева, представляваща остатък за възстановяване след така извършеното прихващане, която сума до момента ищцата не била заплатила. В условията на евентуалност и в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., ответникът оспорва наличието на посоченото 3 основание за освобождаване на ищцата от заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното, ответникът моли съда да постанови решение съобразно направеното признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищцата К. Х. П. и ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД е бил сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 10.03.2022г., по силата на който на ищцата е била предоставена сумата в размер от 1400 лева за срок от 18 месеца при 41.16% фиксирана годишна лихва, ГПР 49.89% при обща сума за погасяване в размер на 1899.54 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения потребителски кредит на 18 равни месечни вноски в размер на 105.53 лева, дължими на всяко 10-то число на съответния месец. Съгласно § 6 от договора, в тридневен срок от сключването му потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения на Договора за потребителски микрокредит от разстояние: Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лева; Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева и които да отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем с кредитора; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат договор за поръчителство с кредитора; или банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще заплати на кредитора всички дължими от потребителя суми след първо писмено поискване, отправено от кредитора до банката гарант. Съгласно §7 от договора, в случай, че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от Договора и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 1576.44 лева, платима на 18 равни части в размер на 87.58 лева, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 193.11 лева.