Решение № 227 от 20.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Разлог, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20231240200062 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, образувано по повод жалба от М.М.Ф., ЕГН*, адрес: с.В., о.В., против НП №22-0331-000966/29.11.2022 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, посредством който поддържа жалбата против атакуваното НП. По същество пледира отмяна на обжалваното НП, поради липсата на субективния елемент на нарушението по чл.140 от ЗДвП. По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП изразява становище, че не оспорва извършването на същото.

АНО - ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. Не ангажира допълнителни доказателства и становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 21.10.2022 около 23.35 часа, свидетелите Р.Ц. и В.К. - служители при РУ-Р. спрели за проверка л. а. марка „Д.Г.Ч.“, рег. №*, който се движел по път 2-84 в района на разклон за с.С. с посока на движение за с.Ч.М.. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя М.Ф.. След справка чрез ОДЧ-Р. установили, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и е с прекратена регистрация, тъй като не е заплатена задължителна застраховка ГО. При поискване водачът не им предоставил и СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. На мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят Р.Ц. в присъствието на свидетеля В.К. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №688929 от 21.10.2021 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на 1 нарушителя Ф., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт на 29.11.2022 г., ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. издал атакуваното НП №22-0331-000966/29.11.2022 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв.

С показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Ц. и В.К. установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул извършили проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. Същият не представил СУМП и контролен талон към него. След справка с ОДЧ-Р. установили, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като не е била заплатена задължителната застраховка ГО на автомобилистите. При поискване водача не им представил и СУМПС и контролен талон към него. При справката се указало, че е правоспособен водач, но автомобилът е с прекратена регистрация. Уточняват, че регистрацията на автомобилът е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.11.2022 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, което е основание да се приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9, ал.2 от НК. Установено е също в хода на проверката, че регистрацията на процесния т. а. е била служебно прекратена поради неплатена застраховка „ГО“.

От приложената справка за регистрация на автомобила се установява, че същия е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 04.10.2022 г. Също така се установява, че автомобила е регистриран на името на жалбоподателя.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е наказван за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. №8121з- 1632/02.12.2021 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са съобразени съвкупно събраните в хода на административното производство доказателства, довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон.

Видно в акта за установяване на адм. нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които са извършени процесните деяния са точно и конкретно посочени както в акта, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото НП. В същото конкретно е посочено въз основа на кое адм. нак. производство и въз основа на кой акт за установяване на адм. нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа, на които санкционният 2 орган е приел, че се касае за административни нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционният орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на адм. нарушение е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно, в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства.

По т.1 от атакуваното НП, на жалбоподателя е вменено адм. нарушение по чл.140 от ЗДвП.

От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят М.Ф. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В тази вр. се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят Ф. е управлявал л. а. марка „Д.Г.Ч.“, рег. №*, който се движел по път 2-84 в района на разклон за с.С. с посока на движение за с.Ч.М., който имал рег. табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му. Самият жалбоподател също не оспорва, че е извършил процесното действие, респ. процесното деяние, което е видно от изразената защитна позиция. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. номера, поставени на определените за това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от обективна страна е нарушена забраната по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.11.2022 г.

Нарушението е извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат. Не е спорно за страните, че както собственика на автомобила, така и неговият ползвател, в случая включително и жалбоподателя не са били уведомявани и не са знаели, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно по адм. ред. Ето защо липсата на регистрация на процесният автомобил, управляван от Ф. към момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието АНО е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на адм. нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на адм. нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б."А" от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя незначителна или пониска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения от съответния вид. Фактическите обстоятелства, 3 свързани с процесния казус указват именно на маловажност по смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателно производство). Доколкото при хипотезата на чл.28, б."А" от ЗАНН, е осъществен състав на адм. нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното НП е издадено от наказващия орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на. Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НПв частта относно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗАНН, като незаконосъобразно.

По т.2 от НП, адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната законова разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно представил контролният талон или друг заместващ го документ. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на адм. нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка. С тези си действия жалбоподателя М.Ф. е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна.