Решение № 72 от 24.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501402 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 15543/29.06.2022 г. от В. Сп. Сп., чрез адв. С.

З., срещу Решение № 441/23.02.2022 г., постановено по гр. дело № 11117/2021 г. по описа на ВРС, 8-ми състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че И. К. З., ЕГН **********, с адрес ....., не дължи на В. С. С., ЕГН **********, с адрес ....., сумата от 2000 лв., представляваща разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на Районен съд – Варна, и сумата от 1500 лв., представляваща разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на Районен съд – Варна, за събирането на които са били образувани ИД № 2894/2019г. и ИД № 2895/2019г., присъединени към изпълнително дело № 2373/2018 г., всичките по описа на ЧСИ Л. С., рег.

№ 895 на КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд – Варна, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на И. К. З. в размер на 3500 лв., представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по в.т.д. № 84/2017 г. на Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с Договор за цесия от 03.01.2020 г., на основание чл. 439 ГПК.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, с което да установи, че договор за цесия, на който е записана дата 03.01.2020 г. е породил правно действие и вземането е било валидно прехвърлено от „КТМ ЕКС“ ЕООД на И. К. З..

Излага, че ищецът не е доказал достоверна дата на оспорения договора за цесия, от което следвал извода, че на И. З. не е било прехвърлено никакво вземане, тъй като към 30.01.2020 г. Д.К., която е подписала договора за цесия от името на цедента, не е била 1 управител на „КТМ ЕКС“ ЕООД. Същата била заличена в ТРРРЮЛНЦ на 06.01.2020 г.

Сочи за неправилни изводите на съда, че даже и Д. К. да не е била представляваща цедента „КТМ ЕКС“ ЕООД към 30.01.2020 г., то на осн. чл. 301 от ТЗ е налице презумпция, че търговецът е потвърдил извършената цесия, след като не се е противопоставил на договора веднага след узнаването му.

Неправилен е и изводът на съда, че изявлението за прихващане е редовно връчено от призовкар на ЧСИ З. Д. при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, доколкото правната уредба на съобщенията и призовките по ГПК касае връчване на съобщения и книжа само на страна по дело и то на книжа, които са част от същото дело. Разпоредбите на чл. 38 – 58 от ГПК не уреждат връчване на документи от гражданския оборот, в т. ч. изявления за прихващане.

Съдебният изпълнител няма компетенциите по чл. 592, ал. 2 от ГПК., с оглед на което съставянето на констативен протокол от ЧСИ за връчване на уведомление-изявление на трето лице изначално не поражда никакви правни последици.

Извън горно, адресът на фризьорския салон не бил нито поС.ен или настоящ, нито се явявал адрес по месторабота или местоизпълнение на занятие, поради което връчването е незаконосъобразно.

На следващо място, при връчване на съобщение по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК, призовкарят е следвало да установи самоличността на лицето, на което връчва книжата.

Няма данни в констативния протокол от 03.02.2020 г., че призовкаря т е установил самоличността на В. С., след представяне на лична карата, следователно липсва валидно връчване на ответницата на изявлението за прихващане.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И. К. З., чрез адв. Д. П., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба Илия К. З. е предявил срещу В. С. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че не дължи сумата в размер на 2000.00лв., представляваща разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на ВРС и сумата от 1500.00лв., представляваща разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на ВРС. За събирането на тези суми са били образувани изп.д. № 2894/2019г. и изп.д. № 2895/2019г., присъединени към изпълнително дело № 2373/2018 г., всичките по описа на ЧСИ Л.Ст., рег. № 895 на КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд – Варна. И. З. е навел твърдения, че вземанията в размер на посочените погоре суми са погасени чрез прихващане с насрещно негово вземане в размер на 3500.00лв., представляващо част от присъдените с Решение № 88/19.04.2017 г. по в.т.д. № 84/2017 г. на Апелативен съд – Варна съдебни разноски за двете инстанции, дължими от В. С. С. на „КТМ ЕКС“ ЕООД и придобито от него с Договор за цесия от 03.01.2020г. , сключен с цедент „КТМ ЕКС“ ЕООД.

В исковата молба е изложено, че „Топлофикация – Разград“ ЕАД е подало на 27.03.2017 г. молба за образуване на изпълнително дело в кантората на ЧСИ С.ов, peг. № 912 на КЧСИ - ОС Разград за събиране на суми по издаден Изпълнителен лист от 27.01.2017 г. от Районен съд Варна на основание Решение № 724/13.10.2016 г., постановено по в.т.д. № 1039/2016 г. по описа на ВОС и Решение 1310/04.04.2016 г. по гр.д. № 10127/2015г. по описа на Районен съд - Варна, по която е било образувано изп. дело № 210/2017г. на ЧСИ С.ов, 2 peг. № 912 на КЧСИ.

На 23.11.2018г. по молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено при ЧСИ Л.

Ст. с peг. № 895 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Варна, като на 26.11.2018 г. е преобразувано в изп. дело № 2373/2018г. по описа на ЧСИ Л.Ст. с peг. № 895 на КЧСИ.

По-късно са били образувани изп.д. № 2894/2019г. и изп.д. № 2895/2019г. , и двете по описа на ЧСИ Л. Ст. по молба от ответницата В. С. С., като взискател, срещу ищеца И. К. З., като длъжник, съответно за сумата от 2000.00лв., представляващи разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на ВРС и сумата от 1500.00лв., представляващи разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното изплащане по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на ВРС. Изп.д. № 2894/2019 г. на ЧСИ Л.Ст. и изп.д. № 2895/2016г. на ЧСИ Л.Ст. са присъединени по молба на В. С. с вх. № 19818/02.12.2019г. към изп . д . № 2373/2018г. на ЧСИ Л.Ст., с негово разпореждане от 03.12.2019 г.

Ищецът е направил изявление за прихващане на вземането от 30.01.2020 г., връчено на ответницата, чрез ЧСИ рег.№ 808 на КЧСИ, видно от в К П № 188/03.02.2020 г. на насрещно негово вземане, придобито по Договора за Цесия от 03.01.2020 г., сключен с „КТМ ЕКС“ ЕООД, като цедент, В следствие на прихващането, вземанията на ответницата, за събирането на които са били образувани изп.д. № 2894/2019г. и изп.д. № 2895/2019г., присъединени към изп.д. № 2373/2018г., всичките по описа на ЧСИ Л.Ст. са се погасили с обратна сила, от деня, в който прихващането е могло да се извърши на осн. чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.

В издадения изпълнителен лист № 655/24.10.2019 г. по НЧХД № 1938/2016г. по описа на ВРС е посочено, че И. К. З. е осъден да заплати на В. С. С. сумата от 2000.00лв., представляващи разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното изплащане, но в диспозитива на Присъда № 157/17.06.2019г. по НЧХД № 1938/2016 г. не се съдържа присъждане на лихва, поради което ищецът смята изп.л. за неистински /подправен/ документ.

Моли се за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. С. С. е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като неоснователен. Към датата на сключения договор за цесия-03.01.2020 г. не е съществувало вземането на „КТМ Е КС“ ЕООД, тъй като не е било влязло в сила Решение № 88/19.04.2017г., постановено от Варненския апелативен съд по в.т.д. № 84/2017г. Решение № 88/19.04.2017г. по в.т д. № 84/2017г. на Апелативен съд Варна е било отменено с Решение № 103/16.07.2018г. по гр.д. № 3209/2017г. на ВКС, който е върнал делото на Апелативен съд Варна за ново разглеждане. След връщането си в Апелативнен съд Варна делото е образувано к а т о в.т.д. № 427/2018г., по което е постановено Решение № 270/21.11.2018г., влязло в сила на 10.01.2020 г. с постановяването на Определение № 19/10.01.2020г. по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС.

Договорът за цесия е антидатиран и сключен с лице, което няма представителна власт да представлява „КТМ ЕКС“ ЕООД, като подписан чак на 30.01.2020г. С договора за цесия не е валидно прехвърлено вземането на цедента в полза на ищеца, поради липсата на уведомяване на длъжника. Оспорва да е извършено уведомяване от ЧСИ, който не разполага с компетентност да връчва книжа от гражданския оборот, които не касаят конкретни изпълнителни действия.

С оглед становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

По молба на „Топлофикация-Разград“ ЕАД е образувано изп.д. № 210/2017 на ЧСИ 3

Г.С.ов, рег. № 912 с район на действие ОС-Разград, по представения изп.лист, издаден срещу И. К. З. по решение № 724/13.10.2016г. по в.гр.. № 1039/2016г. на ВОС и решение № 1310/04.04.2016 по гр.д. № 10127/2015г. на ВРС за задължение в размер на 3462.87лв., представляваща цена на ползвана и незаплатена топлоенергия и топла вода по фактура за периода от 01.02.2011г. до 30.04.2014г. за обект , находящ се в гр. Разград, ...., сумата от 701.54лв.-сбор на мораторната лихва върху главницата за посочения , ведно със законната лихва, считано от 24.02.2015г. по ч.гр.д. № 392/2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 83.29лв., представляваща разноски по заповедното производство, сумата от 402.90лв., представляваща разноски пред първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 590.00лв., представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗД.

С молба от 31.11.2018г. взискателят „Топлофикация-Разград“ ЕАД е поискало прехвърляне на изп.д. № 210/2017г. на ЧСИ Г.С.ов № 912 с район на действие ОС-Разград на на ЧСИ Л.Ст. № 895 с район на дейност ОС-Варна.

Образувано е на 21.11.2018г. изп.д. № 2373/2018г. на ЧСИ Л.Ст..

По него са присъединени и други два изпълнителни листи № 8743/07.11.2018г. и № 8919/13.11.2018г., издадени в полза на „Топлофикация-Разград“ ЕАД срещу И. К. З..

Присъединено е на 03.12.2019г. и изп.д. № 2894/2019г. на ЧСИ Л. Ст., образувано по изп.лист № 655/24.10.2019г., изд.по Присъда № 157/17.06.2019г. по НЧХД № 1938/2016г. на ВРС, за вземането на В. С. С. срещу И. К. З. за сумата от 2000.00лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар, ведно с лихвите до окончателното изплащане. Присъдинено е още и изп.д. № 2895/2019г. на ЧСИ Л.Ст. на 03.12.2019г., образувано по изп.лист № 642/21.10.2019г., изд.по Присъда № 145/10.06.2019г. по НЧХД № 1945/2016г. на ВРС, за вземането на В. С. С. срещу И. К. З. за сумата от 1500.00лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по наказателното производство.

Видно от приложената по изп.д. Присъда № 157/17.06.2019г. по НЧХД № 1938/2016г. на ВРС, по която е издаден изп.л. № 655/24.10.2019 г. по НЧХД № 1938/2016г. по описа на ВРС, частният тъжител И. К. З. е осъден да заплати на В. С. С. сумата от 2000.00лв., представляващи разноски за адв. хонорар. Лихва върху главницата до окончателното изплащане не е възложена в тежест на И. К. З., но в цитирания изп.л. фигурира и такава.

С молби от 04.03.2020г. длъжникът И. К. З. е уведомил ЧСИ Л.Ст., че вземането на В. С. С. по изп.д. № 2894/2018г. и изп.д. № 2895/2018г. са погасени чрез прихващане с насрещното вземане на И. К. З. от В. С. С. в размер на 3500.00лв., представляващи част от съдебните разноски по решение № 88/19.04.2017г. по в.т.д. № 84/2017г. на АпС-Варна общо в размер на 14089.21лв. в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД, по силата на сключения между цедента „КТМ ЕКС“ ЕООД и цесионера И. К. З., договор за цесия, редовно съобщена на длъжницата В. С. С.. Моли за приключване на двете изп.д., присъединени към изп.д. № 2373/2018г. Представен е КП № 184/03.02.2020г. на ЧСИ З.Д., в който удостоверява редовното връчването на изявлението за прихващане на В. С. С. при отказ във фризьорски салон „Аморе“ на 30.01-.2020г. в 17.20. Поискано е още и прекратяване на изп.д. № изп.д. № 2894/2019г. на ЧСИ Л. Ст., образувано по изп.лист № 655/24.10.2019г., изд.по Присъда № 157/17.06.2019г. по НЧХД № 1938/2016г. на ВРС, т.к. изпълнителният лист е с невярно съдържание.

Разпечатката съдържа 43 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ede94fd-7550-431f-89c9-5682f907e64b