Протоколно определение № 226 от 12.07.2024, Районен съд - Царево

ПРОТОКОЛ

№ 226 гр. Царево, 12.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100071 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За ищцовото дружество „Никита 2629“ ООД, редовно призовани, не се явява представител.

За ответното дружество „Финтрейд Файнанс“ АД, редовно призовани, се явява адв. Н., с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с вх. № 2832/18.06.2024г. по делото е постъпило писмено становище от адв.Д. М. в качеството на пълномощник на „Никита 2629“ ООД“, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Моли съдът да приеме списък с разноски по чл.80 от ГПК, оспорва депозирания отговор, няма възражения по доклада на делото. Изразява становище по хода на делото по същество.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с вх. № 3085/02.07.2024г. по делото е постъпило възражение по отношение на местната подсъдност на делото.

По хода на делото:

Адв. Н. - Да не се дава ход на делото. Поддържам становището, че желаем делото да се изпрати по подсъдност на Софийски Районен съд.

Царевският районен съд, за да се произнесе по направеното възражение за подсъдност, взе предвид следното :

Безспорно е, че ответното дружество е със седалище и адрес на 1 управление в гр. София, а ищцовото е със седалище и адрес на управление в гр. Царево. Спорният въпрос е, дали ищцовото дружество има качеството на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, от което зависи кой районен съд е местно компетентен да разгледа делото.

След преценка на твърденията на ответника и относимите правни норми, Царевският районен съд приема, че ищцовото дружество няма качеството потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Действително, в по- старата съдебна практика се застъпваше тезата, че юридическото лице- търговец- може да има качеството на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. Понастоящем, на този въпрос е дадено различно разрешение- така мотивите на ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/ 2019 г. на ОСГТК на ВКС. В същите е посочено, че: "С приемане на ЗИД ГПК - ДВ бр. 100/2019 г. националният ни законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 от ДФЕС, в разпоредбата на чл. 113, изр. второ от ГПК е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото. Преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от

Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спорнапр. § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители , в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, 2 потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.

Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства.

При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 от ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по- силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4 §2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС/ и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите". Вярно е, че изложеното по- горе касае хипотезата на правоотношение, възникнало между физическо лице и търговско дружество.

На още по- силно основание горните доводи са приложими и за правоотношенията, възникнали между търговци, както е в конкретния случай.

Ето защо Царевският районен съд приема, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, нито по смисъла на чл.

113 от ГПК, поради което в конкретния казус не може да бъде приложена специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК .

С оглед изложеното и на основание чл. 105 от ГПК, местно компетентен да се произнесе по предявения иск е РС- София. Ето защо, делото 3 следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия на този съд.

Мотивиран от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред Районен съд – Царево.

ИЗПРАЩА гр. д. №71/2024г. по описа на Районен съд – Царево по подсъдност на Районен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

Протоколът, изготвен в с.з.

Заседанието приключи в 10.15 часа.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ Секретар: _______________________

4