Решение № 60 от 27.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Добрич, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20233230103437 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. И.

И., ЕГН: **********, с която срещу „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: *** в условията на обективно съединяване са предявени следните искове :

-на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД съдът да прогласи за нищ ож на като противоречаща на добрите нрави клаузата за предоставяне на гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита,уговорена в чл. 5 от договор за потребителски кредит № 62146 от 18.01.2022г., сключен между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК:

***като кредитор и Д. И. И., ЕГН:********** като кредитополучател;

- на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД съдът да прогласи за нищожна като противоречаща на добрите нрави клаузата за неустойка по чл. 11, уговорена при неизпълнение задължението на 1 кредитополучателя да предостави гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор или банкова гаранция, или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя –по договор за потребителски кредит № 62146 от 18.01.2022г.,сключен между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *** като кредитор и Д. И. И., ЕГН: ********** като кредитополучател;

- на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Д. И. И., ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата от 344.16 лева, представляваща получена без основание сума по договор за потребителски кредит № 62146 от 18.01.2022г.,платена по нищожна клауза на чл.11 от договора , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба се претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Излагат се следните обстоятелства :

На 18.01.2022г. между Д. И. И., ЕГН: ********** в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ" ООД в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит № 62146 за сумата от 500.00 лева Кредитът е бил усвояван чрез предоставяне на сумата в брой.

В чл. 5 от договора било предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 11 от договора ,кредитополучателят дължи неустойка в размер на 344.16 лева с начин 2 на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.

Излагат се следните съображения относно нищожност на клаузите от договора , уреждащи задължението на кредитополучателя да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора и относно неустойката , уговорена в чл. 11 от договора :Твърди се ,че същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Ищецът се позовава на постановките в ТР № 1/2009г. от 15.06,2010г. на ОСТК на ВКС , съгласно които нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В настоящия случай още при сключване на договора е била уговорена неустойка в размер на 92% от общата дължима сума по кредита за главница и лихва. Така, както е уговорена, неустойката била предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да била уговорена като санкционна, доколкото се дължала при неизпълнение на договорно задължение, неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя , което обосновавало надхвърляне на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и я правела противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 3

ЗЗД, съответно нищожна.Д. И. е заплатил цялата дължима сума по договора за кредит, включително и претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 344.16 лева, която се явявала недължимо платена и следвало да се възстанови от ответника като платена без основание.

В срока по чл. 131 , ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба с вх. № 5089/11.03.2024 г. Оспорва основателността на исковете . Излага ,че съгласно чл. 11, т. 18 от Закона за потребителския кредит предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на Д. И. И., който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.

Възможността за отказ от договора гарантирала в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Неустойката имала предварително определен начален и краен момент, била с фиксирани параметри за срока на договора. В разглеждания случай се настоява ,че противоречие с добрите нрави не е налице, доколкото при изследването на този въпрос се дължи проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в 4 прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор Д. И. не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11 като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Уговорената между страните неустойка не представлявала „добавък към възнаградителната лихва".

Тя обслужвала неизпълнението на поето конкретно задължение и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. По отношение на иска по чл. 55 ЗЗД се твърди ,че е неоснователен.Ищецът не е заплатил уговорената между страните неустойка.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :На 18.01.2022г. между Д. И. И., ЕГН: ********** в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ" ООД в качеството на кредитор е сключен договор за кредит с № 62146 от 18.01.2022г.В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 344.16 лева.След извършената проверка на приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в констативно-съобразителната част, вещото лице Е. Й. по назначената съдебно-счетоводна експертизата 5 дава следното заключение: от ищеца е платена сумата от 344,16 лв„ представляваща неустойка за непредставено обезпечение по процесния договор за кредит.

С оглед така установеното от фактическа страна , съдът намира от правна страна следното :

Исковете за установяване нищожност на клаузите на чл.5 и чл.11 от договора за кредит са с правно основание чл.124 във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Искът за връщане на дадено по нищожен договор е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД .

Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК / и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен 6 начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл клауза, като уговорената в чл.5 от Договор за потребителски кредит N621746/18.01.2022 г. , според която кредитополучателя следва в много кратък 3 -дневен срок да представи обезпечение –банкова гаранция или поръчител/ли, които да отговарят на посочените в същия текст изисквания , се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в Закона за потребителския кредит директива.

Уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила.

Предвид установеното платената от кредитополучателя сума в размер на 344,16 лв., представляваща неустойка за непредставено обезпечение се явява платена без основание и подлежи на връщане .

Предявените искове са основателни и подлежат на уважаване .