Решение № 19626 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19626 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110111096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от И. С. С. срещу „*** обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. на *** на „*** и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*** в дирекция „*** при ответника; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 772,51 лв. (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.01.2025 г. до 07.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2025 г., до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 21 229,38 лв. (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при предишния и при последващия работодател за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г., до окончателното плащане.

Ищцата И. С. Ст. – П. твърди, че по силата на трудов договор № ЧР-Н000191/26.09.2024 г. е била в трудово правоотношение с ответника „***, в рамките на което е изпълнявала длъжността „*** в дирекция „***, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 3600 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит от 648 лв., равняващо се на 18 % от основното месечно трудово 1 възнаграждение. Поддържа, че след постъпването си на работа на 26.09.2024 г., на 23.10.2024 г. е получила от работодателя си предложение № ВД-0446/23.10.2024 г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 331, ал. 1 КТ - по негова инициатива срещу заплащане на обезщетение в 5-кратен размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, считано от 30.11.2024 г., което е прието от нея. Поради това на 29.10.2024 г. й била връчена заповед № НКЗИ0392/23.10.2024 г. и тя продължила да изпълнява трудовите си функции до 30.11.2024 г. Заявява, че уговореното обезщетение е останало неплатено в предвидения 1-месечен срок по чл. 331, ал. 3 КТ, поради което това основание за прекратяване на трудовия договор се счита за отпаднало. Допълва, че на 30.12.2024 г. се е явила на работа при ответника, където още на същия ден – в 09:12 часа сутринта получила предизвестие № ВД-0546/30.12.2024 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието, след изтичане на срок от 30 дни по чл. 326, ал. 2 КТ, след което й е връчена заповед № НКИЗ0461/30.12.2024 г., с която считано от 31.12.2024 г. трудовият договор е бил прекратен на посоченото основание - поради сключване на договор за управление. Сочи, че в заповедта било предвидено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ от 6 дни за 2024 г., както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение за един месец. Ищцата оспорва да са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което счита, че извършеното уволнение е незаконно. В тази връзка посочва, че заеманата от нея длъжност „*** в дирекция „*** при ответника не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като нито йерархичните зависимости при ответника, нито трудовите функции за заеманата длъжност могат да я квалифицират като член на ръководството на предприятието.

Позовава се на справка от Търговския регистър, според която към 31.12.2024 г. ответното дружество се ръководи от изпълнителен директор – Огняна Йоргова, а колективен изборен орган на управление е Съветът на директорите с членове **** и **** вписани като такива на 30.10.2024 г., поради което ищцата оспорва да е сред ръководителите или ръководните органи на работодателя. Оспорва да й е било възложено и ръководството на трудовия процес, в т. ч. и в поделение на предприятието, тъй като е изпълнявала трудовите си функции непосредствено под контрола на директора на дирекция „***. Оспорва да се е намирала в пряка организационно-йерархическа връзка с ***, още повече че между техните позиции е имало опосредени длъжности и служители. Като допълнително основание за незаконност на уволнението изтъква липсата на сключен договор за управление към 30.12.2024 г., доколкото такъв не е бил цитиран нито в заповедта, нито в предизвествието, а в случай че такъв е бил налице, счита, че в него не е заложена бизнес задача с конкретни икономически показатели, необходимостта от постигането на които да налага извършване на уволнението по реда на чл. 328, ал. 2 КТ. Допълва, че по силата на трудов договор от 08.01.2025 г. е започнала работа като „инженер инвеститорски контрол“ в **** на непълно работно време от 4 часа дневно, където работи и понастоящем, при основно месечно трудово възнаграждение от 600 лв. По изложените съображения ищцата отправя искане извършеното със заповед № НКИЗ0461/30.12.2024 г. уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*** в дирекция „*** при ответника. Претендира заплащане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с 2 който не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата по силата на трудов договор от 01.08.2019 г., както и по силата на последващ такъв от 25.10.2023 г., в рамките на които същата е заемала длъжността „***, впоследствие изменена на ****.

Сочи, че със заявление с вх. № ВД-0404/25.09.2024 г. ищцата е поискала прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 26.09.2024 г., което изпълнителният директор на дружеството е одобрил, издавайки заповед № ЧР-Н-1671/26.09.2024 г. за прекратяване на същото по този ред. Твърди, че със заявление с вх. № ВД-0405/25.09.2024 г. тя е пискала да бъде назначена на работа при ответника на длъжността „***, като считано от 26.09.2024 г. е сключен трудов договор № ЧР-Н000191/26.09.2024 г., по силата на който между страните е възникнало ново трудово правоотношение за длъжността „*** в дирекция „*** при заложен изпитателен срок от 1 месец в полза на работодателя и размер на основното трудово възнаграждение от 3600 лв. По-нататък сочи, че до ищцата е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор, считано от 30.11.2024 г., при наличието на все още действащ срок на изпитване в полза на работодателя, като приемането на същото е изрично потвърдено на 23.10.2024 г., след което е издадена заповед за прекратяване № НКИЗ0392/23.10.2024 г., с която на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „*** в дирекция „***, считано от 30.11.2024 г. Тъй като следващото се на ищцата обезщетение по чл. 331 КТ не е изплатено в срока по чл. 331, ал. 3 КТ поради промяна на *** на дружеството, ответникът счита, че трудовото правоотношение не е било прекратено на 30.11.2024 г.

Предвид изложеното, ответникът поддържа, че на 30.12.2024 г. на ищцата е връчено предизвестие с вх. № ВД-0546/30.12.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение поради сключването на нов договор за управление, а след това и заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. за прекратяване на правоотношението на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като е определено и изплащането на обезщетение по чл.

220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Счита, че заеманата от ищцата длъжност има ръководен характер, позовавайки се на длъжностната характеристика за нея, според която заемащият я следва да съблюдава, организира, координира и ръководи методически работата на непосредствено подчинените му инженери, ръководи, координира и контролира инженерната и инвестиционна дейност на дружеството, както и, че длъжността е непосредствено подчинена на *** на дружеството, поради което счита, че същата попада в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ и конкретно „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“.

Обобщава, че за част от ръководството на предприятието следва да се считат всички лица, притежаващи ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Сочи, „*** е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия с едноличен собственик на капитала Министерство на икономиката и индустрията, създадено е цел реализиране стратегията на българското правителство за подпомагане привличането на преки чуждестранни инвестиции в Република България, като основната дейност на дружеството е създаването, изграждането, управлението и развитието на индустриални, икономически и технологични зони и паркове, а основната му цел е създаване на благоприятни условия за реализиране на нови инвестиционни проекти чрез изграждане на индустриални паркове с необходимата довеждаща и локална инфраструктура, най-тясно свързани с инженерната и инвестиционна дейност на дружеството. Поради това се поддържа, че инженерната и инвестиционна дейност са пряко свързани с постигането на целите на работодателя, поставени в изпълнение предмета на дейност на „***. Ответникът сочи, че е налице 3 сключен договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в ЕАД с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление от 30.10.2024 г., сключен с ***, като счита, че няма изискване същият да бъде индивидуализиран в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ. Оспорва и претенцията по чл. 225, ал. 2 КТ, отнасяща се за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., тъй като счита, че на ищеца не се следва такъв вид обезщетение за бъдещ период поради прекъсване на причинната връзка с уволнението. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № ЧР-Н-000191/26.09.2024 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „*** в дирекция „*** при ответника, с основно трудово възнаграждение 3600 лв. и 18 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Страните не спорят още, че на 23.10.2024 г. работодателят е отправил до ищцата предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ, считано от 30.11.2024 г., срещу заплащане на обезщетение в размер на петкратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, което е било прието от П.. С оглед на това била издадена заповед № НКЗИ-0392/23.10.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, считано от 30.11.2024 г., но с оглед на разпоредбата на чл. 331, ал. 3 КТ основанието прекратяване отпаднало поради неизплащане на уговореното обезщетение в едномесечен срок.

Не се спори още, че ищцата се явила на работа на 30.12.2024 г., когато й били връчени предизвестие № ВД-0546/30.12.2024 г., както и процесната заповед № НКИЗ0461/30.12.2024 г. на *** на „*** за прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за управление, считано от 31.12.2024 г.