Решение № 1160 от 11.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1868/2024
- Вид
- Решение № 1160
- Подписан
- 11.10.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1160 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Бранимир В. Василев
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501868 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. И. Р., чрез пълномощника адв.В.
А. С. против решение № 280/16.05.2024г. по гр.д. № 2452/2023г. на Районен съд - Асеновград, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между М.
Л. Д., ЕГН ********** от *** и Н. И. Р., ЕГН ********** от ***, върху: СОС с идентификатор ***, по КК и КР на Асеновград, одобрени със заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, които СОС се намира в сграда с идентификатор № *** с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор№ ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво с площ 62.30 кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение № 15 с площ 4.35 кв.м. и 2.49 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж СОС с идентификатор № ***, под обекта СОС с идентификатор № ***, над обекта СОС с идентификатор № ***, при квоти: 3/4 ид.ч. за Н.
И. Р. и 1/4 ид.ч. за М. Л. Д..
1
Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът не се е позовал на факта, че жалбоподателката през цялото време е упражнявала фактическата власт върху процесното жилище и е плащала всички разходи за ток, вода и поддръжка, като ищцата изобщо е била лишена от ключ за достъп до жилището, поради което Р. е станала собственик на базата на придобивна давност на имота. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от М. Д., чрез адв.Д., с който жалбата се намира за неоснователна, решението за правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Не се претендират разноските.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането ù. Предявен е иск за делба от М. Л. Д. против Н. И. Р. на съсобствен самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво с площ 62.30 кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение № 15 с площ 4.35 кв.м. и 2.49 % ид.ч. от общите части на сградата.
РС Асеновград е приел за доказано следното. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** с вх.рег.№ 2022, Акт № 21, т.8, дело № 1112/16.05.2014 г. е видно, че на същата дата И. Г. А. и П. Д. А. са продали на: Х. Л. П. и Н. И. Р., при равни квоти (по ½ ид.ч.), следния свой собствен недвижим имот: СОС с идентификатор ***, по КК и КР на Асеновград, одобрени със заповед № 300- 5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***. От удостоверение за наследници е видно, че Х. Л. П. е починал на ***г., като след смъртта си е оставил следните наследници по 2 закон: Н. И. Р. – съпруга и М. Л. Д. – сестра.
РС Асеновград е приел, че наследодателят Х. Л. П. е имал сключен граждански брак с Н. И. Р. от 11.06.2013г. (починал е през **г.), същия не е оставил деца или други низходящи (родителите му-възходящи са починали).
Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория. При тази хипотеза РС Асеновград е допуснал делбата при квоти 3/4 ид.ч. за Н. И. Р. и 1/4 ид.ч. за М. Л. Д..
Неоснователно е възражението на Н. Р. , че съдът не се е позовал на факта, че жалбоподателката през цялото време е упражнявала фактическата власт върху процесното жилище и е плащала всички разходи за ток, вода и поддръжка, като ищцата изобщо е била лишена от ключ за достъп до жилището, поради което Р. е станала собственик на базата на придобивна давност на имота. РС Асеновград правилно е приел в казуса, че за да се приеме, че този наследник, който претендира придобивна давност, той следва да е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, н о не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Първата инстанция правилно приема, че такива факти на демонстрирано явно владение на другия съсобственик по делото няма.
Правилно се приема от АРС, че дори и да се приеме тезата на ответницата Н.
Р. за демонстрирано владение върху имота, то срока на обикновената придобивна давност от 10 години в казуса не е изтекъл. От смъртта на общия наследодател /10.08.2019г./ до завеждане на делото за делба /29.12.2023г./ са изтекли четири години. Тоест не е възможно да настъпи нито една от двете форми на придобивната давност. Вярно е че преживялата съпруга на общия наследодател още от купуването на този семеен апартамент го е имала за свой 3 и е инвестирала в него и е плащала всички разходи, но законът в чл.9 ал.2 от ЗН е такъв че преживялия съпруг наследява заедно с братя и сестри. Ето защо решението на РС Асеновград в частта относно наследяването и наследствените квоти относно делбения имот е законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В казуса страната, която има право на разноски – М. Д. не претендира разноски за тази инстанция и такива не се присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 280/16.05.2024г. по гр.д. № 2452/2023г. на Районен съд – Асеновград.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4