Решение № 1355 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330117082 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

С исковата молба ищците Г. Б. Ш., М. И. Н., Р. П. М. и Н. П. М.

(конституирани в хода на процеса на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение № 1594/07.02.20204 г. на мястото на ищцата Т. К. Ч.) и Е. К. У. са предявили против И. Б. Т. и Б. Б. Т., представлявани от своя настойник С.

Й. С., положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния Н.вижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-296/08.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 07.03.2023 г. с адрес на имота ***, с площ от 742 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че Г. Б. Ш. и М. И. Н. са наследници на Б. Г. Ш., а Т. К. Ч. и Е. К. У. са наследници на К. Г. Ш..

Твърдят, че с *** техните наследодатели Б. Г. Ш. и К. Г. Ш. са признати за собственици на основание давностно владение на два поземлени имота: дворно място в *** с площ от 530 кв.м. и дворно място в *** с площ от 700 кв.м. Твърдят, че съгласно издадените съдебни удостоверения *** съответства на *** по действащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед от 1992 г. и на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, 1 одобрени през 2020 г., а *** съответства на ***, част от *** и *** по действащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед от 1992 г. и на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени през 2020 г.

Сочат, че с *** от 29.07.1964 г. техните наследодатели Б. Г. Ш. и К. Г. Ш. са продали на В. С. Б. *** с площ от 530 кв.м., че с *** В. С. Б. е продала на Й. З.

Г. и Н. Д. Г. парцел *** с площ от 530 кв.м., че с *** Й. З. Г. и Н. Д. Г. са продали на С.Г. Б. и С. Д. Б. парцел *** с площ от 530 кв.м. Сочат, че с одобряване на нов регулационен план на *** през 1992 г. парцел *** съответства на ***. Твърдят, че с *** С. Г.Б. и С. Д. Б. са дарили на сина си Д.

С. Б. *** по плана на с. И., въпреки че не притежават титул за собственост по отношение на този имот, а са придобили ***. Твърдят, че с *** на Служба по вписванията Р. Ж. Б. и Ц. Д. Б. – наследници на Д. С. Б. са прехвърлили на Б.

Е. Т. *** с площ от 530 кв.м., въпреки че не са придобили собствеността по отношение на описания Н.вижим имот. Сочат, че техните наследодатели не са се разпоредили с ***, който съответства на поземлен имот с идентификатор № ***, макар че като негови собственици са вписани Б. Е. Т. и Д. И. Т., които са наследодатели на ответните страни. По така изложените съображения считат, че са придобили собствеността по отношение на имота, като молят за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни И. Б. Т. и Б. Б. Т., представлявани от своя настойник С. Й. С., са депозирали отговор на исковата молба. Твърдят, че ответните страни се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, по силата на наследствено правоприемство от Б. Е. Т. и Д. И. Т., но в документа за собственост е допусната грешка при описанието на имота. Сочат, че наследодателите на ответните страни са придобили дворно място с площ от 530 кв.м., ведно с изградена в имота сграда, като са осъществявали владение по отношение на този имот, което владение продължава да се осъществява и от ответните страни. Сочат, че в нотариалния акт от 1994 г. е допусната грешка в описанието на имота, като последният е посочен като ***, която грешка е пренесена и в ***, но поради вида на грешката и липсата на съдействие от страна на продавачите, наследодателите на ответните страни не са успели да се снабдят с нотариален акт за поправка. Считат, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, който наследодателите са владели като свой, а не на поземлен имот с идентификатор № ***. По така изложените съображения молят за уважаване на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил 2 съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника, с надлежна представителна власт за осъществяване на посоченото процесуално действие, е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен, като в производството по делото не следва да бъдат присъдени 3 разноски в полза на ищеца с оглед изричното изявление на процесуалния му представител, релевирано в хода на устните състезания, че не претендира присъждане на разноски и последните следва да останат така, както са сторени.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Б. Т., ЕГН

**********, и Б. Б. Т., ЕГН **********, и двете с адрес ***, представлявани от своя настойник С. Й. С., ЕГН **********, с адрес ***, че Г. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, М. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***, Р. П. М., ЕГН **********, с адрес ***, и Н. П. М., ЕГН **********, с адрес *** (конституирани в хода на процеса на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение № 1594/07.02.20204 г. на мястото на ищцата Т. К. Ч., ЕГН **********) и Е. К. У., ЕГН **********, с адрес ***, са собственици, както следва ищците Г. Б. Ш., ЕГН **********, и М. И. Н., ЕГН **********, по силата на наследствено правоприемство от Б. Г. Ш., починал на ***, а ищците , Р. П. М., ЕГН **********, Н. П. М., ЕГН **********, и Е. К. У., ЕГН **********, по силата на наследствено правоприемство от К. Г. Ш., починал на ***, по отношение на следния Н.вижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18296/08.12.2020 г. на и. д. на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 07.03.2023 г. с адрес на имота ***, с площ от 742 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4