Решение № 260721 от 17.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 260721 гр. Пловдив, 17.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6892/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М.М.А., действащ чрез пълномощника си адв. М.И.М. против Наказателно постановление № 20- 1030- 002181 от 11.03.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.

103 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Нито с жалбата, нито с допълнително постъпилата уточняваща молба се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Допълнително, по отношение допустимостта на процесната жалба, като подадена в законоустановения срок и приложението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи следното:

Съгласно регламента на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Цитираната правна норма регламентира способ за връчване на наказателното постановление, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно връчено. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.

Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.

Ако посочените предпоставки са налице и е проявен съставът, възведен в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, се счита, че наказателното постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в НП.

Видно от представена по делото справка относно невръчени наказателни постановления, младши полицейският инспектор Ч. при Участък „Първенец“ при Първо РУ ОД на МВР – Пловдив, същият е посочил, че на 22.04.2020 г. около 9,40 ч. е посетил адреса на жалбоподателя в град ***, ул. „****“ № * за връчване на Заповед за прилагане на ПАМ и два броя наказателни постановления, сред които и процесното. При пристигането на адреса А. не бил установен, като при проведен разговор със съсед на жалбоподателя А.А., се установило, че на адреса не живее никой от около шест месеца. След извършена справка в системата на служба ГРАО полицейският служител установил, че А. има адрес в Р. Т.

От анализа на гореизложеното и при съобразяване на принципното положение, че лицето няма задължение да осигури постоянно присъстващ представител за получаване на съобщения на обявения пред административнонаказващият орган адрес, то настоящият съдебен състав намира, че органите на МВР не са предприели всички необходими действия за надлежното връчване на процесното НП. В тази насока следва да се посочи, че за да се приеме, че е проявен съставът на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е достатъчно простото посещение на адреса, при което нарушителят да не е намерен, доколкото последният е в обективна невъзможност да знае кога ще бъде посетен за целите на връчването на издаденото му НП, а както вече бе казано лицето няма задължение да осигури постоянен представител за получаване на съобщения на обявения от него адрес. Ето защо, наред с посещенията на точния адрес на нарушителя, органите на МВР е следвало да оставят (на адреса), съответно да изпратят по пощата, съобщение на нарушителя във връзка с връчването на НП, като за всички извършени действия е необходимо да има надлежно съставени документи (напр. протокол, обективиращ извършеното действие).

Отделно от гореизложеното, от вниманието на съда няма как да убегне обстоятелството, че липсват данни за това кой е направил отбелязването по чл.

58, ал. 2 ЗАНН върху НП, тъй като, за да е валидно, последното следва да е извършено от наказващия орган. В случая следва да се отбележи още и това, че според последно цитираната правна норма НП се счита за връчено "от деня на отбелязването", а в НП е поставен единствено печат с ръчно написана (неясно от кой) дата на връчване, като липсва дата (и автор) на направеното отбелязване.

В аспект на гореизложеното за настоящия съдебен състав остава единствено възможния извод, че процесното НП е нередовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че на 29.02.2020 г. около 22:55 часа в гр. Куклен, на ул. „Александър Стамболийски“, кръстовище с ул. „Георги Раковски“, М.М.А. УПРАВЛЯВА собствения си лек автомобил мерцедес Рено Туинго с рег. № ****, като извършва следните нарушения:

1. Не спира на подаден сигнал със

"стоп-палка" по образец, подаден от контролните органи;

2. Управлява МПС под въздействие на алкохол - пробата е извършена и установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № ARSM- 0024, който отчел резултат 1,70 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за изследване № 0055375. Водачът не е дал кръвна проба.

По отношение на нарушението, описано в т. 2 административно-наказателното производство било прекратено на основание чл. 33,ал. 2 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН № 654946, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - показания на актосъставителя Б., който разпитан в съдебно заседание изрично потвърди посоченото в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни, подробни и безпротиворечиви.

При правилно установена фактическа обстановка наказващия орган е приложил коректно и материалния закон, доколкото е квалифицирал законосъобразно извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП и е наложил санкция кореспондираща на установеното в закона.

Въпреки изложеното обаче са налице безусловни основания за отмяна на НП, доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказания субект.

От приобщените по делото писмени доказателства - обвинителен акт, протокол № 257/06.03.2020 г. от съдебно заседание, с който е одобрено споразумение по НОХД 1589/2020г. се установява, че М.М.А. е признат за виновен и осъден на седем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 180,00 лева и на основание чл. 343 г НК жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. Инкриминираното деяние се е изразявало в това, че на 29.02.2020 г. в град Куклен, община Родопи, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство – Дрегер Алкотест 7410, с фабричен номер ARSM 0024.

От съпоставката на текстовото описание на деянията, за които е наказан жалбоподателят с Наказателно постановление № 20- 1030-002181 и по

НОХД 1589/2020 по описа на ПРС е видно, че същият е наказан два пъти в два различни процеса с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи на фундаменталния за наказателния и административнонаказателния процес принцип за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС (която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищата- така изрично ТР 3/2015 ОСНК на ВКС) и в чл. 24, ал.1, т.6 НПК, която разпоредба съобразно изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН намира субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН.

Съображенията за подобен извод са следните:

Съгласно принципа не бис ин идем, прогласен в чл.4 на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с наказателен характер. В същия смисъл е и чл.24, ал.1, т.6 НПК.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, за да се ползва дееца от защитата на принципа не бис ин идем следва да се констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав.

- спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие /бис/;

- по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт.;

- предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние

/идем/.

По мнение на настоящия състав и трите визирани по-горе предпоставки в настоящия случай са налице.

Съгласно задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, ако отговаря на поне един от следните три алтернативни критерия, известни като критериите Енгел:

1) квалификация на деянието по националното право. Щом съгласно националното право обвинението е наказателно, случаят всякога попада в сферата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция.

2) характер и естество на нарушението. Този критерий изследва вида на защитените обществени отношения, обект на нарушението. При определянето на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към група със специален статут.

3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”).

Вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да бъдат преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е достатъчен за убедително заключение.

Доколкото деянието, предмет на изследване по НОХД 1589/2020 по описа на

ПРС е квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, то следва че този процес несъмнено има наказателен характер по смисъла на конвенцията, доколкото отговаря още на първия от критериите Енгел.

В тази връзка следва да се съобрази и Решение № 490 от

12.01.2016 г. по н. д. № 752 / 2015 г. на Върховен касационен съд, в което изрично е разяснено, че процесите по

Разпечатката съдържа 53 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2edc2534-1078-4d09-bf29-dfc146f807f6