Решение № 439 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – ЗД “Бул инс“ АД чрез адв. Г. срещу решение № 1742 от 08.12.2025 г., поправено с решение № 111 от 28.01.2026 г. и решение № 827 от 23.06.2026 г., постановени по т.д. № 20231100900693 по описа на Софийски градски съд, т.о.

VІ – 13 състав, в частта, с която е осъден да заплати на Гартнер КГ, регистрирано в Република Австрия сумата от 35 163,18 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.04.2023 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 436,33 лева мораторна лихва върху главницата и за периода от 22.03.2023 г. до 09.04.2023 г.

В частта, с която са отхвърлени предявените искове за главница за сумата над 35 163,18 евро до 37 793,48 евро и законна лихва за сумата над 436,33 лева до 1 683,68 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо от ГПК.

Въззивникът/ответникът – ЗД “Бул инс“ АД счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищеца, какъв е механизмът на ПТП и кой от двамата водачи е действал противоправно. Според въззивника, представеният по делото протокол за ПТП нямал характер на официален свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице не е присъствало на самия инцидент и не е възприел лично неговото настъпване. Допуснатата и изслушана САТЕ е установила само, че описаните вреди на влекача на ищеца съответствали на описаните в протокола условия, при които е настъпило ПТП. На следващо място твърди, 1 че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че размерът на вредите е съответен на стойността на извършеният ремонт в Република Австрия. Счита, че застрахователят отговарял само до размера на средно пазарните цени, по които увреденото имущество можело да се ремонтира в страната. Още повече, че съгласно заключението на вещото лице, след процесното ПТП влекачът на ищеца е бил увреден до степен на „Тотална щета“ и ремонтът надхвърлял 70 % от действителната му стойност към момента на увреждането, поради което било икономическо нецелесъобразно неговото извършване. Застрахователят отговарял само до 70 % от стойността на щетите по влекача или искът е евентуално основателен за сумата от 20 591,20 евро, а не за колкото е уважен – 30 444,07 евро. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение ведно със законните последици. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът - „Гартнер“ КГ, регистриран в Република **********е подал в срок отговор на въззивната жалба чрез адв. С.. Оспорва твърдеН.та във въззивната жалба за недоказаност на механизма на процесното ПТП. Счита, че с подписването на протокола за ПТП от двамата водачи, се установявали констатации относно тяхното поведение, което потвърждавало тяхното съгласие и с механизмът на осъществяване на конкретното ПТП. В случая, вината се предполагала и ответникът не е оборил тази презумпция. В протокола за ПТП и САТЕ, категорично установявали нарушението на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил Ауди А3, който е навлязъл в насрещното движение и е блъснал влекача МАН. Счита за неоснователно оспорването на въззивника, че ремонтът следвало да се извърши съобразно неговата стойност в Република България. Принципът за реално обезщетяване на вредите изисквало да се възстанови положението преди увреждането. Когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и ремонтът е извършен в чужбина, е налице чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, и по тази причина стойността на възстановителН. ремонт следвало да се определи по цените в Австрия/в този смисъл е решение № 1 от 02.02.2011 г. по т.д. № 263/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о./. Счита за преклудирано възражението на ответника, че е налице тотална щета, тъй като същото е направено за първи път с въззивната жалба. Освен това, стойността на разходите за ремонт е 68,96 % и твърдеН.та на ответника са недоказани.

Следвало да се отчете и съдебната практика, съгласно която дори когато надвишаването е незначително над 70 %, не можело да се обоснове извод за икономическа нецелесъобразност на възстановяването/ в този смисъл са решение № 46 от 16.06.2023 г. по т.д. № 69/2022 г. по описа на ВрОС и решение № 45 от 15.06.2023 г. по т.д. № 158/2022 г. по описа на ВрОС/.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на третото лице помагач на страната на ответника – Ц.

Г. П., ЕГН **********, който не е подал писмен отговор и не се явява в проведеното открито съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в законН. срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи 2 на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, Въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че за лек автомобил Ауди 3 с рег. № ***, собственост на В. В. има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗД„Бул инс“ АД, че на 17.04.2022 г. е настъпило процесното застрахователно събитие, както и че автомобилът е управляван от Ц. Г. П.. От Протокол за ПТП № 1752136 от 18.04.2022г. се установява, че на 17.04.2022г. в 23.00 ч. на главен път Е 79 , км.169.500 влекач МАН ТGХ 18500 EURO 6 с рег.№ *** е ударен от насрещно движещия се автомобил Ауди 3 с рег. №***, който е навлязъл в насрещното платно и се е ударил в камиона на ищеца. Автомобилът Ауди 3 е управляван от трето лице Ц. П., който е бил употребил алкохол – 1.16 промила. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 491670 от 18.04.2022г. на водача на лекия автомобил Ауди 3 Ц. П., в който са посочени следните нарушения – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- навлизане в лентата за насрещно движение, като причинява ПТП и управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не носи контролен талон от свидетелството за управление.

Видно от кредитираното от първоинстанционния съд и неоспорено от страните, първоначално и допълнително заключение на вещото лице С. М., се установява, какъв е механизмът на процесното ПТП и каква е причината за удара, че водачът на лек автомобил Ауди 3 е навлязъл в лентата за насрещно движение, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и се е ударил в движещия се влекач Ман. Вещото лице е изброило какви са повредите по влекача вследствие на ПТП, изчислило е пазарната стойност на процесния товарен автомобил в размер на 42 658,72 евро с ДДС към 17.04.2022 г., както и че 30 444,07 евро е пазарната стойност на ремонта и уврежданията за възстановяване на процесния влекач в Република Австрия. Вещото лице е изчислило, че пазарната стойност на ремонта и уврежданията за възстановяване на процесния влекач в Република България е 29 415,97 евро. Според пояснението на вещото лице в открито съдебно заседание, стойността на ремонта съставлява 71% от стойността на автомобила преди повреждането, което представлявало тотална щета.

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че е доказано настъпването на застрахователното събитие – ПТП на 17.04.2022г., в резултат на виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС, което е в период на действие на застрахователния договор. Следователно отговорността на ответника – застраховател е възникнала и следва да бъде ангажирана по така предявения пряк иск.

Приел, че размерът на вредите е съответен на стойността на извършения ремонт в **********установено от приетата по делото експертиза, че щетите по влекача съответстват на стойността на ремонта в размер на 30 444,07 евро с ДДС, което формирало основната част на застрахователното обезщетение. Разликата с един такъв ремонт в Р България е с 3 около 1 000 евро по-малко. Наред с това биха се направили разходи за престой на автомобила и шофьора, на наша територия, евентуална охрана на МПС и по-дълъг период на ремонт. Доколкото липсвала нормативна база, която да изисква ремонта да се извършва на територията на страна, където е настъпило застрахователното събитие, съдът приел, че това е въпрос на целесъобразност и преценка на ищеца – собственик, къде да извърши ремонта. На следващо място приел, че като пряка и непосредствена последица от ПТП са разходите за преместването му от мястото на ПТП ведно с полуремаркето до паркинг на територия на Р България, както и разходите за транспортирането на автовлекача и полуремаркето до Р **********където превозното средство пребивава по седалището на своя собственик. Стойността на тези разходи е установена със съответните писмени документи – фактури и товарителница. Общият размер на тези разходи възлизал на 4 719,11 евро. Това обосновавало извод, че общият размер на обезщетението, включваща стойността на ремонта и стойността за транспортирането на влекача и полуремаркето, възлизало на 35 163,18 евро.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск за главница от 35 163,18 евро, по чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 380 от КЗ, както и правната квалификация на иска за заплащане на законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за сумата от 436,33 лева, представляваща законна лихва за забава за изплащане на застрахователно обезщетение и за периода от 22.03.2023 г. до 09.04.2023г. по чл. 497, ал. 1 вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Страните по делото не спорят във въззивното производство, че ищецът е легитимиран да предяви иска, че лекият автомобил управляван от водача причинил процесното ПТП е застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорнос“, настъпването на процесното ПТП на 17.04.2022 г. и уведомяването на застрахователя от ищеца за събитието.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищеца, какъв е механизмът на ПТП и кой от двамата водачи е действал противоправно, както и че представеН. по делото протокол за ПТП няма характер на официален свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице не е присъствало на самия инцидент и не е възприел лично неговото настъпване.

Ответникът не е оспорил с отговора на исковата молба протокола за ПТП, поради което не открито производство за установяване на неговата истинност. Протоколът за Пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължеН. съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. ОфициалН.т свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Представеният по делото протокол за станалото ПТП доказва не само че материализираното в него изявление е станало, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се ползва с 4 формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. В съответствие с постоянната практика ВКС, първоинстанционният съд е изпълнил задължението си непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на ПТП. Вещото лице е установило механизма на настъпилото ПТП, което е обосновало извода на първоинстанционния съд за вината на водача причинил процесното ПТП, вследствие неправомерно навлизане в пътното платно на насрещно движещия се влекач, вида и степента на увредените детайли причинени от катастрофата, както и за размера на средствата необходими за тяхното поправяне.