Решение № 157 от 08.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Ловеч, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. Х.В при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. Х.В Административно наказателно дело № 20224310200237 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-0906-000038 от 31.01.2022 г. на Николай Васков Недялков - началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч са наложени на Ш. И.

З. от с.С., о.Л., административни наказания на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.20, ал.2, чл.123, ал.1, т.3, б.„а“ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят З., който чрез адвокат Х.И. от АК Ловеч го е обжалвал. В жалбата си сочи, че постановлението е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че посоченото от актосъставителя и наказващия орган не отговаря на обективната действителност. Изтъква, че не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и че АУАН не е бил връчван на З.. Твърди, че очевидци, че именно Ш. З. е управлявал автомобила въпросната вечер няма, а самият той научил, че с автомобила е било извършено престъпление едва тогава, когато със собственика подават жалба, че на 14.01.2022 г. същият е бил откраднат.

Изложени са подробни доводи относно твърдяното нарушение за невръчен АУАН. Счита, че след като описаната в акта фактическа обстановка е била пренесена изцяло и в издаденото НП, то това е нарушило правото на защита на жалбоподателя, а и постановлението е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

1

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят З. не се явява. Представлява се от адвокат Х.И., който пледира жалбата да бъде уважена и се отмени наказателното постановление изцяло, като необосновано и незаконосъобразно. Поддържа всички наведени с жалбата аргументи и възражения. Счита, че са налице сочените процесуални нарушения при издаването на оспореното НП, а от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се е установила фактическа обстановка различна от отразената в наказателното постановление. Развива подробни съображения за това, че не е установено по категоричен и безспорен начин авторството на вмененото нарушение. Изтъква, че по случая в РП Ловеч е било образувано досъдебно производство, което е приключило с постановление за прекратяване, тъй като не е бил разкрит извършителят на деянието. Сочи, че от свидетелските показания се е установило, че същата вечер жалбоподателят си е бил в къщи че свидетелите твърдящи тези обстоятелства нямат интерес да се самоуличат в лъжесвидетелстване. Претендира на жалбоподателят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо /л.3/ молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Заявили са възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П. С.

С., П. Н. Б., Д.Ю.Ш., И.З.А. и С. Н. Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

За времето от 20:30 часа на 13.01.2022 г. до 8:30 часа на 14.01.2022 г. свидетелите С.

Д. и П. Б. – служители в „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч били на смяна, като патрулирали със служебния автомобил марка „Киа“ с рег. № СВ **** КА. Около 02:00 часа на 14.01.2022 г. свидетелите се движели по бул.„Велико Търново“ в гр.Ловеч, с посока на движение административната сграда на КАТ Ловеч. В този момент се разминали с лек автомобил „Н.А.“ с рег. № ********. При разминаването видели, че автомобила се управлявал от Ш. И. З. от с.С., о.Л., когато и двамата свидетели познавали по физиономия във връзка с работата им. Видели също, че в задната част на автомобила се превозвало селскостопанско животно – теле. Полицейските служители решили да извършат проверка, поради което обърнали посоката на движение и последвали автомобила „Н.А.“ в посока кръговото кръстовище в гр.Ловеч. Едновременно с това подали звуков и светлинен сигнал за спиране. Водачът на лекия автомобил „Н.А.“, обаче не спрял, а увеличил скоростта на движение навлизайки по бул.„Мизия“, в посока кв.„Здравец“. След пътната връзка между бул.„Мизия“ и второкласен път II-35 продължил по последния в посока към гр.Плевен, като се движел с висока скорост и извършвал опасни маневри. След известно време се отклонил по път LOV1052 в посока с.С., о.Л.. През цялото време полицейските служители го следвали, опитвайки се със звуков и светлинен сигнал да го накарат да спре, но без резултат.

След като навлязъл в с.С., на кръстовището между улиците „Искър“ и „Климент Охридски“.

2

Водачът на лекия автомобил „Н.А.“ навлязъл с висока скорост в кръстовището, опитвайки се да направи ляв завой. Предвид, обаче високата скорост и заледения път автомобилът излязъл надясно извън платното за движение и се ударил в железобетонен стълб и стена на дом, намиращ се на ул.„Климент Охридски“ № 9, в следствие на което настъпило произшествие с материални щети. Свидетелят Д. опитал да намали скоростта, с която се движел полицейският автомобил, но предвид заледения участък от пътя той започнал да поднася, като се стигнало до лек контакт с предната броня в самокатострофиралия „Н.А.“. В този момент свидетелите Д. и Б. видели, че от предната лява врата (шофьорската) слязъл жалбоподателят Ш. И. З., последван от още едно лице от мъжки пол, когото обаче свидетелите не разпознали. Свидетелите последвали З., но той се изгубил в улиците на селото. На мястото пристигнала дежурна оперативна група, като по случая в последствие било образувано досъдебно производство № 17/2022 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК – писмо изх.№ 210/2022 г./09.06.2022 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч на л.29 от делото.

В автомобила „Н.А.“ полицейските служители намерили СУМПС и личната карта на Ш. И. З., които били иззети по досъдебното производство.

Сутринта на 14.01.2022 г. в РУ на МВР Ловеч се явили Жалбоподателят Ш. З. и собственика по документи на автомобила – З.З.А. от с.С., о.Л., който искали да заявят, лекия автомобил „Н.А.“ е откраднат.

В полицейското управление, въз основа на данните от свидетеля-очевидец П. Б. и докладната записка изготвена от свидетеля С. Д., свидетелят П. С. съставил на Ш. И. З.

АУАН бл.№ 174301/14.01.2022 г. за това, че на 14.01.2022 г., около 02:10 часа, в с.С., о.Л., на кръстовището на ул.„Искър“ и ул.„Свети Климент Охридски“, като водач на лек автомобил „Н.А. Т.“ с рег.№ ** **** **, собственост на З.З.А. от с.С., при движение с несъобразена със състоянието на пътя /заледена пътна настилка/ скорост, при извършване маневра завой наляво, излязъл вдясно от платното за движение и се блъснал в стоманобетонен стълб и стена на дом, находящ се на ул.„Климент Охридски" № 9, като по този начин реализирал ПТП с материални щети. Актосъставителят С. посочил и че водачът З. не останал на място да окаже съдействие за установяване вредите от произшествието и напуснал мястото на ПТП, а при проверката не представил контролен талон към СУМПС.

Квалифицирал тези обстоятелства като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал. 2, чл.123, ал.1, т.З, б.„а“ и чл.100, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП.

Като свидетел – очевидец по акта се подписал П. Б..

В така съставеният му акт Ш. З. не вписал възражения. Отказал да подпише и получи препис от акта, който отказ бил удостоверен с подписа на един свидетел – Ц.И.Ц..

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят З. да е подавал писмени възражения.

В издаденото на 31.01.2022 г. наказателно постановление № 22-0906-000038, наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като също 3 приел, че с действията си по управление на автомобила Ш. З. е нарушил разпоредбите на чл.20, ал. 2, чл.123, ал.1, т.З, б.„а“ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил санкциите предвидени в разпоредбите на чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и по чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л.14-15/.

При цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон и липсват допуснати съществени нарушения, които да обосновават отмяната му на формално основание, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя в този смисъл. Както АУАН, така и НП съдържат визираните съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата при извършване на нарушенията, които са вменени на жалбоподателя З. и съобразно тях правилно са квалифицирани и посочени нарушените норми от закона, съответно приложени са правилните санкционни разпоредби. Ясно в обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото НП е посочено в коя от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е било извършено нарушението, а именно : движение с несъобразена за състоянието на пътя скорост, като е уточнено и конкретното състояние на пътя – заледена пътна настилка. А скоростта ще е винаги несъобразена, дори и да е в максимално допустимите граници, ако не е съобразена с конкретната пътна обстановка. Нарушението е свързано с неотчитането от водача на конкретни фактори, които налагат движението с друга скорост, а не с конкретната стойност на скоростта към момента на случилото се ПТП. Актосъставителят и наказващият орган е нямало какво повече да добавят, за да изяснят в по-пълна степен обстоятелствата около състоянието на пътя, при положение, че са липсвали други характерни особености, които е следвало да бъдат съобразени от водача. Що се отнася до възражението, че на жалбоподателя не е бил връчен съставения му АУАН, то това твърдение не отговаря на истината. Актът е бил съставен в присъствието на З., предявен му е, но той е отказал да го подпише и да получи препис от него, като този му отказ надлежно е бил оформен с посочени три имена, адрес и подпис на свидетел, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основният факт, общ и за трите вменени му нарушения и който жалбоподателят и процесуалния му представител оспорват да се е случил и да е доказан, е дали в посочените в 4 обжалваното НП ден и час Ш. З. е управлявал лекия автомобил „Н.А. Т.“ с рег.№ ** **** **, т.е. дали е имал качеството на водач, за да могат да му се вменят трите нарушения по ЗДвП.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът намира за категорично и безспорно установено, че именно жалбоподателят Ш. З. е управлявал лекия автомобил. Той е бил разпознат като водач на лекия автомобил от свидетелите Д. и Б. още при разминаването им по бул.„Велико Търново“ в гр.Ловеч, ясно също така двамата са го видели да слиза от шофьорското място на автомобила след сблъсъка в стълба за улично осветление и стената на къщата в с.С.. И двамата свидетели, независимо един от друг са категорични в показанията си, че това е бил жалбоподателят З., когото са познавали от преди това, във връзка с работата си като полицейски служители. Независимо, че действията са се развили в тъмната част на денонощието, то и двамата свидетели са категорични, че местата на които са имали видимост към водача на лекия автомобил “Н.А.“ са били достатъчно добре осветени. Сочат, че мястото, където са се разминали на бул.„Велико Търново“ е било осветено, а и двата автомобила са се движели с ниска скорост, така, че е имало достатъчно време и възможност да възприемат ясно лицето на водача на „Н.“ –а.