Определение № 1020 от 12.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Стара Загора, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500590 по описа за 2026 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С., чрез пълномощник юриск. Д. Д. против разпореждане № 5494 от 24.07.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 2512/2026г. по описа на К. районен съд, в частта в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. П. И. за сумата 8.66 евро - санкционна лихва за периода 25.05.2026г. до 05.07.2026г. по Договор за потребителски кредит от 25.02.2025г. като неоснователно.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че съгласно част ІІ, т.12.1 от Общите условия по Договора при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежа, частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 %.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.

Претендира за разноски за държавна такса.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

1

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на Б.Д.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. П. И. в частта за сумата 8.66 евро - санкционна лихва за периода 25.05.2026г. до 05.07.2026г. по Договор за потребителски кредит от 25.02.2025г. като неоснователно.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че заявлението в обжалваната част за обезщетение /лихвена надбавка за забава /за претендирания период и размер е в противоречие със императивната норма на чл.33, ал.1 ал.2 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а съгласно клаузите на договора за кредит, наказателната лихва за забава се определя от договорения променлив лихвен процент плюс надбавка за забава 10 %.

Частно гражданско дело № 2512/2026г. по описа на К. районен съд е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу Д. П. И. от гр. Я. за суми за главница, за договорна /възнаградителна/ лихва, за сумата от 8.66 евро - санкционна лихва и законна лихва. В заявлението се твърди, че вземането произтича от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост е настъпила и длъжникът е уведомен.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1772 на 24.07.2026г. срещу длъжника.

Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.12 на извлечението се претендира сумата 8.66 евро – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 25.05.2026г. до 05.07.2026г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, за общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на 2 кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване. Обезщетението за забава (обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 12 от същото е посочен претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода до датата на настъпване на изискуемостта, а в т.13 - след този период до датата на подаване на заявлението в съда. Съгласно чл. 12.1 от Част ІІ, Общи положения за предоставяне на кредити, при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита е променлив и в чл. 7 от Договора за потребителски кредит е предвиден 18 %, годишно. Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е в противоречие с разпоредбата на чл.

33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя, кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Общият размер на обезщетението за забава при всички случаи е в по – голям размер от законната лихва, тъй като неговия размер включва договорната лихва плюс наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5494 от 24.07.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 2512/2026г. по описа на К. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4