Определение № 241 от 03.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 30.05.2024 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600048 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 25/03.07.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 624/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият Й., с ЕГН: **********, е признат за невиновен в това, че на 01.12. 2019 г. е повредил противозаконно чужда движима вещ - счупил прозорец на входна врата на търговски обект ресторант, находящ се в град Б., област Софийска, улица „*****“ №29 и собственост на „С.“, на стойност 60 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК, във вр. чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата П., с ЕГН: **********, е призната за невиновна в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ №21 е причинила на В. В. К. от гр. Б. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето чрез изскубване на кичур коса и нанасяне на удари в гърба и в областта на челото, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал.2 НК.

С тази присъда подсъдимата П. е призната за невиновна и в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ №21 е нанасяла удари на В. В. К. - К. от гр. Б. в присъствието на член от семейството й и на поне 1 няколко странични лица, което действие В. В. К. - К. лично е възприела като нещо особено обидно и унизително за честта и достойнството й, като е оправдана на основание чл. 304 НПК по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

С горепосочената присъда са отхвърлени предявените граждански искове от В. В. К. - К. срещу П. за извършените от нея деяния по чл. 130, ал. 2 НК и чл. 146, ал.1 НК - всеки от тях за сумата от 1 000 лева, ведно със законна лихва от датата на извършване на престъплението - 01.12.2019 г. до датата на издължаване на присъдената сума.

С тази присъда подсъдимият С. е признат за невиновен в това, че 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ № е причинил на В. В. К. К. от гр. Б., лека телесна повреда следствие на нанесен от него удар с юмрук в областта на лицето й, с което й е причинил контузия на носа довела до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.

130, ал. 1 НК.

С присъдата подсъдимият С. е признат за невиновен и в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ № 21 е причинил на В. В.

К. от гр.Б. лека телесна повреда вследствие на нанесен от него удар с юмрук в областта на лицето й, с което й е причинил разкъсноконтузна рана на лигавичната повърхност на горната устна, представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

С присъдата подсъдимият С. е признат за невиновен в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ №21 е нанасял удари на В.

К. от гр. Б. в присъствието на член от семейството и на поне няколко странични лица, което действие В. К. – К. лично е възприела като нещо особено обидно и унизително за честта и достойнството й, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

С тази присъда са отхвърлени предявените срещу подсъдимия С. В. граждански искове - всеки за сумата от 1 000 лв., за инкриминираните с тъжбата деяния, квалифицирани по чл. 130, ал.2, чл. 130, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от НК.

Със същата присъда частната тъжителка В. К. е осъдена да заплати на 2 всеки от подсъдимите - П. В. и С. В., сумата от 850 лева, от които 700 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева - разноски за съдебномедицинска експертиза.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител В. К., подадена чрез повереника й - а. В.. В жалбата си, изцяло бланкетна по своето съдържание, повереникът единствено е заявил искане пред въззивния съд за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава, без да е изложил каквито и да било доводи и твърдения в този смисъл. Изтъкнато е единствено, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочил е също, че относно оплакванията си срещу обжалвания съдебен акт, ще развие съображенията си в тази насока, след изготвяне на мотивите към този акт.

Препис от тази въззивна жалба е бил изпратен на другите страни с указание, че могат да подадат писмени възражения срещу жалбата по реда на чл.322 от НПК, като адв. Я. С. - защитник на подсъдимите, е депозирала такова възражение.

С разпореждане № 931 от 10.11.2023 г., съдия от РС Б. е разпоредил мотивите към присъдата да бъдат връчени на страните по делото.

Съдия от РС Б. е разпоредил и съобщаването на въззивния жалбоподател, необходимостта същия в седмодневен срок от поканата да отстрани пропуските си в жалбата – „да посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд“. За тези указания на районния съд, е бил уведомен единствено повереника на частния тъжител – адв.В. В. на датата 19.12.2023 г., но не и самия частен тъжител В. К. – К.. В така предоставеният му срок, повереникът не е привел жалбата си в съответствие с изискванията за реквизитите й, поставени в чл.320 ал.1 от НПК, за което изрично е бил поканен от първостепенния съд.

При това положение, първоинстанционният съд вместо да изпълни процесуалните си задължения, касаещи извършването на проверка по реда на чл.320 ал.1 НПК, относно подадената въззивна жалба, е приел същата за редовна и я е изпратил на въззивния съд за разглеждане.

Единствено обаче валидно подадените протести и жалби – тези, при чието предявяване са спазени всички изисквания на наказателно3 процесуалния закон, сезират въззивния съд за започване на производство по въззивна проверка на постановената първоинстанционна присъда. Вярно е, че съгласно едно от основните начала на въззивното производство - въззивният съд не е обвързан от основанията, посочени от подателя на жалбата и/или протеста, и е задължен изцяло да провери правилността на атакуваната присъда. В този смисъл изискванията на закона за съдържанието на въззивната жалба и протест не са особено високи – достатъчно е да се посочи съдът, до който се подават, от кого се подават и какво искане се прави, освен ако се поддържа, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, в който случай изрично следва да се посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивната инстанция.

По-високи изисквания обаче се поставят към протеста и въззивната жалба на частния обвинител, при делата от частен характер – частния тъжител, когато оспорването на присъдата е насочено към влошаване положението на подсъдимия, какъвто е и настоящия случай. За да са в състояние да преодолеят забраната за влошаване положението на подсъдимия, такива протести и жалби трябва изрично да конкретизират и обосноват съответно искане, като рамките на това искане обвързват въззивния съд /Р. №153/1992 г. на 1 н.о., Р.№ 528/1996 г. на 2 н.о. ВС/. При това следва изрично да се подчертае, че искането за утежняване положението на подсъдимия, следва да е конкретизирано в срока по чл.319 ал.1 от НПК или в допълнението към жалбата и/или протеста, депозирано в предоставения им от съда седмодневен срок. След тези срокове, прокурора съответно частния обвинител разполагат с право с писмени изложения само да допълват развитите от тях доводи, но не и да правят нови искания във вреда на подсъдимия.

С оглед на гореизложените съображения, този състав на СОС намира, че настоящото въззивно производство следва да се прекрати, а делото да се върне на Районен съд - гр. Б. за извършване на проверка по реда на чл.320 ал.1 НПК, относно подадената въззивна жалба и евентуално изпълнение на процедурата по чл.323 от НПК. В частност, първоинстанционният съд следва да изпълни процедурата за администриране на жалбата, съгласно разпоредбите на чл. 320, ал. 1, вр. чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК, като укаже изрично 4 на частната тъжителка /същата е самостоятелна страна по делото, съгласно разпоредбата на чл.253 т.3 от НПК/ и отделно на нейния повереник, че въззивната жалба следва да бъде допълнена, като се изложат конкретни доводи в подкрепа на направените искания, като изрично се предупредят, че при неизпълнение на тези указания в предоставения 7-дневен срок, жалбата ще бъде върната на основание чл.232 ал.1, т.1 от НПК . При надлежно изпълнение на дадените указания, препис от жалбата и допълнението към нея, следва да бъде връчен на подсъдимите и техния защитник , с указанието за възможностите им по чл. 322 НПК, и едва след връщане на получените съобщения от тези страни, делото следва да се изпрати на СОС за произнасяне.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.ч.х.д. № 48/2024 г. по описа на С. окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Б. за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5