Решение № 11 от 25.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500491 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/ чрез процесуалния й представител държавен инспектор

Г.Г. против решение

№260068/29.06.2021г., постановено по гр.д.№1050/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата от п о 12 000лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени страдания, стрес, страх, дискомфорт, влошаване на семейните отношения и отношенията с близки и приятели в резултат от водено срещу тях производство по ЗОПДИППД/отм./, образувано с решение на

КУИППД/сега КПКОНПИ/ №379/19.11.2013г. и внесено мотивирано искане н а 16.01.2014г. в съда за отнемане на имущества на обща стойност 205 367,57лв., по което е образувано гр.д.№107/14г. по описа на ВОС, VІ състав, продължило до 18.01.2018г., като искът частично е отхвърлен като 1 неоснователен, а в останалата му част производството е прекратено като недопустимо, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.01.2018г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.2а от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД; 2/ КПКОНПИ е осъдена да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата в размер на 1 692лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени в цялост, евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения. Претендират се разноски.

Въззиваемите В. Г. В. и М. АНГ. В. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК в о.с.з. чрез процесуалния си представител адв.Р.С. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендират разноски.

Окръжна прокуратура-Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за основателност на въззивната жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците В. Г. В. и М. АНГ. В. излагат, че са съпрузи, с брак, сключен на 19.09.1998г.С присъда №38/30.06.2009г., постановена по НОХД №147/08г. по описа на ДРС, влязла в сила на 25.11.2009г., ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като му е наложена наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което било отложено за срок от 5 години.Престъплението по чл.209, ал.1 от НК попада в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД/отм./, предвид което от ОСлС-Варна е било изпратено съобщение на 05.06.2006г. до ТД на КУИППД-Варна.Ответникът КПКОНПИ/предходни наименования КУИППД, впоследствие КОНПИ/, сезиран с посоченото съобщение, е извършил проверка и с решение №379/19.11.2013г. е образувала производство против В. Г. В. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.Приела е решение 2

№380/11.12.2013г. за внасяне на мотивирано искане за допускане обезпечение на бъдещ иск против ищците.С определение №3802/16.12.2013г., постановено по ч.гр.д.№3604/13г. по описа на ВОС, влязло в сила след проведен инстанционен контрол, е допуснато исканото от Комисията обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху собствените им недвижими имоти, придобити по време на брака, а именно: 1/ апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул.“Ружа“№45, ет.1; 2/ апартамент №2, находящ се в гр.Варна, ул.“Детелина“№7, ет.2, както и 11, 90 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 462 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Детелина“№7, представляващо УПИ VI-265, кв.39; 3/ гараж №3, находящ се в гр.Варна, ул.“Ружа“№32, както и 19 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Ружа“№32, представляващо УПИ Х-164, кв.17, както и обезпечителна мярка запор върху л.а., банкови сметки и съдържание на банков сейф.След допускане на обезпечението, против тях е бил депозирано от ответника мотивирано искане по пр.осн. чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 205 367, 57лв./с допуснато впоследствие увеличение цената на иска на 216 110, 19лв./, включващо горепосочените недвижими имоти, движими вещи, както и суми, представляващи пазарна стойност на отчуждени недвижим имот и МПС, и внесени суми по банкови сметки, производството по което е образувано в гр.д.№107/14г. по описа на ВОС.С решение №204/19.02.2016г. по гр.д.№107/14г. по описа на ВОС искът е бил отхвърлен.По депозираната от КОНПИ въззивна жалба е образувано в.гр.д.№247/16г. по описа на ВАпС, с решение №101/17.06.2016г. по което решението на ВОС е било частично отменено и вместо него постановено друго, с което са били отнети в полза на държавата 1/ апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул.“Ружа“№45, ет.1; 2/ апартамент №2, находящ се в гр.Варна, ул.“Детелина“№7, ет.2, както и 11, 90 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 462 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Детелина“№7, представляващо УПИ VI-265, кв.39, а в останалата му част решението на ВОС е било потвърдено.По подадени касационни жалби против решението на ВАпС е било образувано гр.д.№5291/16г. по описа на ВКС.С определение №768/06.07.2017г. решението на ВАпС е било допуснато до касационно обжалване само в частта му, с която искането по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е уважено, а в останалата му част решението на ВАпС не е било допуснато до касационно обжалване. С решение №323/18.01.2018г., постановено по гр.д.

3

№5291/16г. по описа на ВКС, решението на ВАпС в допуснатата му до касационно обжалване част е обезсилено и производството по делото прекратено като недопустимо. След влизане в сила на решението с молба от 04.05.2018г. е поискано от ответника да бъдат отменени наложените обезпечителни мерки, отменени от ВОС с определение от 09.05.2018г.

От 2006г. семейството им било подложено на непрестанни проверки.Същите станали достояние на близките им, колегите, приятелите, познатите и съседите им. Целият процес се e отразил изключително стресиращо на всеки от ищците. Здравословното състояние на ищеца се внушило значително, развил хипертония и неинсулинозависим захарен диабет, наложило се да премине на постоянно медикаментозно лечение, което продължава и понастоящем. През 2009г. ищцата била бременна и като следствие от стреса и безпокойството от проверките имало риск от спонтанен аборт, а след това и от преждевременно раждане.Впоследствие здравословното й и психическо състояние значително се влошили, в този период й били установени редица заболявания/тиреотоксикоза с дифузна гуша, вторична желязодефицитна анемия, етозопатия/, на някои от които продължава и понастоящем медикаментозното лечение.Вследствие на силния стрес след завеждане на делото при нея настъпили хормонални и гинекологични проблеми, била й поставена диагноза „климакс“.В целия период на проверки и дела, освен че не можели да разполагат със собственото си имущество, внушението, че са придобили същото от престъпна дейност, им действало изключително негативно в психическо и емоционално отношение. Между тях възникнали конфликти, семейните им отношения се влошили, създало се напрежение и с родителите им, голяма част от приятелите и познатите им се отдръпнали, в общуването с познати и съседи все още се усещат съмнение и недоверие след дългогодишните разследвания, проверки и дела. В хода на провежданото административно и съдебно производство изпитвали психически стрес, страх от негативни последици, до които може да доведе образуваното против тях производство, дискомфорт, усещане за накърняване на имуществената им неприкосновеност, станали позатворени и депресивни, накърнено било личното им усещане за чест и достойнство.

Предвид гореизложеното претендират ответникът КПКОНПИ да бъде осъден да им заплати обезщетение за така претърпените неимуществени 4 вреди на всеки от тях в размер от по 40 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2013г. до окончателното й изплащане.

Ответникът КПКОНПИ в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че в рамките на водената против ищците процедура по ЗОПДИППД/отм./ актовете и действията на комисията и нейните органи са били изцяло законосъобразни и от тях не са произлезли вреди. Първоначалният етап от производството, а именно проверката за установяване на незаконно придобито имущество, започва след подадено уведомление от компетентните органи/каквото в случая е налице/, а при неговото наличие Комисията, действайки в условия на обвързана компетентност, е задължена да започне проверка. Проверката на този етап е изцяло документална/събрана информация от съответните институции/ и е обект на служебна тайна. Резултатите по проверката имат вътрешно служебен характер, не се огласяват, не стават достояние на трети лица и в тази връзка, бидейки напълно законосъобразни, от тях не могат и не са произтекли вреди за ищците. Валидността и допустимостта на решенията на Комисията са проверени от съда, като е уважено искането за налагане на обезпечителни мерки. Не е налице незаконосъобразен акт или действие на Комисията, които да представляват материалноправна предпоставка от фактическия състав на отговорността по закона.В нито един етап от хода на цялото производство, в който Комисията е изпълнявала стриктно вменените й от закона задължения, не е било нарушено правото на защита на ищците, нито е била накърнена тяхната свобода или неприкосновеност. В условие на евентуалност, ако се приеме, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията, твърди, че претендираният от ищците размер на обезщетения е прекомерен, несъобразен с твърдените последици от воденото производство и неотговарящ на принципа на справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД.

Твърденията за ограничаване на контактите с приятелско и роднинско обкръжение са силно преувеличени и вероятно са продиктувани от поведението на самите ищци. Ако и да е имало такова ограничаване, то е резултат от воденото против ищеца наказателно производство, завършило с осъдителна присъда, а не от това по ЗОПДИППД/отм./.Няма връзка между твърдените здравословни проблеми на ищците и воденото от Комисията в изпълнение на закона и при цялостно му съобразяване производство. Ако и да 5 страдат от посочените в исковата молба заболявания, то това се дължи на фактори, различни от посочените в исковата молба.

Окръжна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на предявените искове като недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение предявените главни искове са отхвърлени за разликата над 12 000лв. до 40 000лв., а исковете с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за периода 11.12.2013г.17.01.2018г., вкл.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.2а от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства и приобщените към доказателствения материал дела се установява, че въз основа на получено 08.06.2006г. от КУИППД уведомление от ОСлС-Варна за образувано сл.д.№3084/04г. против В. Г. В. е образувана и извършена проверка за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. След приключване на наказателното производство с влязъл в сила на 25.11.2009г. акт - присъда по НОХД №147/08г. по описа на ДРС, с която В.В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е образувано с решение №379/19.11.2013г. на КОНПИ против В.В. производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. По внесено от Комисията мотивирано искане /за което е взето решение №380/11.12.2013г./ за налагане на обезпечителни мерки е образувано ч.гр.д.№3604/13г. по описа на ВОС, гр.о. и с постановеното по него определение от 16.12.2013г./влязло в сила след обжалване/ е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ с пр.осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, вр.§5 ЗОПДНПИ/отм./ против В. Г. В. и М. АНГ. В. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с цена на иска 199 717, 06лв., чрез налагане на посочените в същото обезпечителни мерки възбрани върху три недвижими имота/два апартамента и гараж, ведно със съответни ид.ч. от дворни места/, запор на МПС, запори върху разплащателни сметки, банкови влогове и съдържание на банков сейф. Обезпечителните мерки са наложени по образувано на 17.12.2013г. в СИС при ВРС изп.д.