Определение № 1291 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Р. Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Р. Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500871 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Т. Б., ЕГН: **********, чрез адв. Ц. Т. против протоколно определение № 1855 от 27.02.2025г., с което е прекратено производството по предявения иск по чл. 127а, ал. 2 СК, като недопустимо и предявен без правен интерес.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че производството пред първата инстанция било образувано по повод предявени искове от С. Б. с правно основание по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК, като съдът прекратил производството по предявения иск с правно основание чл. 127а СК поради липсата на правен интерес. Сочи се, че след образуването на производството, бащата на децата съдействал за издаване на международни паспорти, поради което и в тази част прекратителното определение било правилно, тъй като отпаднал интересът за такова искане към съда. В останалата си част обаче определението било незаконосъобразно. Излага се, че с молба от 19.08.2024г. С. Б. изразила, че не разполагала с декларация-съгласие от бащата за пътуване на децата в чужбина, като причината била, че декларацията, подписана от бащата, била или изгубена, или пък умишлено се задържала от последния. По делото не била представена нотариално заверена декларация. От друга страна, издаденото удостоверение от нотариус И., както и справката от гранична полиция не доказвали, че за жалбоподателката липсвал правен интерес от водене на делото за заместващо съгласие на бащата за пътуване на децата, предвид че се твърдяло, че бащата умишлено задържал издадената през 2019г. декларация или пък същата била загубена.

Последните факти определяли и правния интерес на С. от водене на иска. Сочи се още, че нотариусът нямал задължението да пази в архива си декларация-съгласие на родител за пътуване на дете, поради което и Б. била в невъзможност да се снабди с копие от издадената на 02.04.2019г. декларация. Като е прекратил процеса без да 1 предостави възможност на ищцата да докаже правния си интерес от водене на иск по чл. 127а СК, Районният съд постановил един незаконосъобразен акт.

В срок е постъпил и отговор от Р. Х., чрез адв. М. К., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба. Правилно съдът приел, че искът по чл. 127а, ал.2 СК бил недопустим, тъй като жалбоподателката разполагала със искания документ. Неоснователни били твърденията в чатната жалба за наличието на правен интерес, поради липсата на съдействие от страна на бащата да представи процесната декларация. В тази връзка нямало доказателства, от които да е видно, че бащата задържал документа, дори напротив – Х. се снабдил с удостоверение от нотариус И., от което било видно, че родителят дал съгласието си децата да пътуват в чужбина със своята майка. Същото удостоверение било напълно достатъчно за пътуването на децата извън пределите на Р. България.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от С. Т. Б. против Р. С. Х., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК и чл. 127а СК.

Предмет на проверка пред настоящата инстанция, предвид твърденията в частната жалба, е законосъобразността на прекратяването на производството от страна на Районния съд по отношение иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, поради което и на обсъждане ще подлежат само твърденията на страните и доказателства, които касаят точно тази претенция.

Изложени са твърдения в исковата молба, че страните по спора са родители на децата К. Х., род. на ***. и С. Х., род. на ***, родени в Германия от фактическото съжителство им съжителство. Бившите фактически партньори се разделили през 2021г., като за известен период след раздялата децата били отглеждани съвместно от двамата родители в Германия. Сочи се, че на 14.07.2023г. ищцата се прибрала в България, заедно с двете деца, като предварително било уговорено между нея и бащата, че последният ще се прибере в България през август на същата година, за да вземе децата и да ги върне обратно в Германия за учебната година. Това обаче не се случило, а майката нямала декларация за извеждане на децата сама, тъй като до онзи момент момчетата пътували заедно с родителите си до Германия. Към момента на депозиране на иска и двете деца не притежавали паспорти, а така също и декларация за пътуване само с единия родител. Момчетата тренирали футбол, организирали се състезания извън страната, отделно от това били родени и израснали в Германия, имали приятели там. Поради горното се прави искане за заместване съгласието на бащата за пътуване на децата в чужбина, а именно до всички ДЧ на ЕС, Р.Турция, Канада и САЩ, придружени от своята майка или трето упълномощено лице, както и да бъде издадено разрешение на майката да се снабди с необходимите документи за децата за пътуване извън страната.

В изпълнение на дадените указания от съда, ищцата заявява, че прави искане по реда на чл. 127а, ал. 2 СК за неограничен брой пътувания без ограничение във времето и срока на престоя в посочените по-горе в исковата молба държави, за период от 5 години. Посочено е, че майката търсила съдействие от бащата за снабдяване с документи за пътуване извън България, както и с декларация-съгласие, но нямало резултат. Пътувания не могли да се организират извън държавата, тъй като децата нямали необходимите документи и разрешение от бащата.

Постъпил е и отговор на исковата молба от Р. С. Х.. Излага се становище за 2 недопустимост на първия иск, доколкото с Решение, постановено от Районен съд – Панков, Берлин, Ф.Р.Германия било одобрено споразумение между страните относно режима на лични отношения с двете деца.

По отношение на иска с правно основание чл. 127а СК се излагат твърдения, че ищцата разполагала с декларация, издадена от бащата през 2019г. Сочи се, че не била вярно, че ищцата нямала декларация – съгласие от бащата за пътуването на децата в чужбина, тъй като Б. не би могла да се върне от Германия с децата, без бащата, както се твърдяло в началото на исковата молба.

Представено по делото от ответника е Удостоверение с рег. №1508/2024г., с дата на издаване: 14.08.2024г., от нотариус М. И., с район на действие - района на Пловдивски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №**, което удостоверение е издадено в уверение на това, че на 02.04.2019г. нотариус И. извършила удостоверяване на подпис върху декларация, с която Р. С. Х., ЕГН **********, от гр. Пловдив, в качеството му на декларатор, декларирал, че е съгласен синовете му К. Х., род. на ***. в Германия, Берлин, ЕГН ********** и С. Х., род. на *** в Германия, Берлин, ЕГН **********, да напускат територията на Р. България, придружавани от майка си С. Т. Б., с ЕГН ********** и да пребивават заедно с нея навсякъде в чужбина, БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЕ НА ПЕРИОДА НА ПРЕСТОЯ. Посочено е, че родителското съгласие важи за периода до навършване на пълнолетие на всяко от децата. Отбелязано е в удостоверението още, че удостоверяването на подписа е вписано в общия регистър на Нотариус М. И., под рег. №**, под рег. №*** по описа за 02.04.2019г.

С депозирана молба след дадени указания ищцата е посочила, че децата разполагали към 29.08.2024г. /датата на депозиране молбата/ с паспорти за пътуване, но бащата отказвал да издаде декларация за напускането на Р. България. Издадената декларация била загубена или се задържала от бащата, поради което и Б. не разполага с декларация за пътуване. От м. юли на 2023г. родителите водили разговори за нова декларация, като бащата запазил час при нотариус дори, но впоследствие не се явил.

Постъпило по делото е писмо с вх.№129433/16.12.2024г. от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“, в което е посочено, че към 09.12.2024г. няма информация за оттеглени съгласия от бащата Р. С. Х. за пътуване извън пределите на Р.

България на децата * Х. и С. Х..

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че производството по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК следва да се прекрати поради недопустимост. Сочи се на първо място, че по делото били представени заверени преписи от международни паспорти на децата, които били със срок на валидност до 12.07.2029г. Обсъжда се представеното по делото Удостоверение от нотариус И., а именно, че на 02.04.2019г. нотариусът удостоверил подпис върху декларация, с която бащата декларирал съгласие синовете му да напускат територията на Р.България, придружавани от майка си, както и да пребивават заедно с нея навсякъде, без ограничени на периода и престоя за период до навършването на пълнолетие. Отделно от това съдът се позовава и на писмото, получено от Главна дирекция „Гранична полиция“, с което се заявява, че не са налице данни за оттеглено от страна на бащата съгласие за пътуването на децата му в чужбина.

По тези съображение съдът е счел, че следва да прекрати производството по чл.

127а, ал. 2 СК, поради недопустимост.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази 3 материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

На първо място, съставът на съда напълно се солидаризира с мотивите на Районния съд, по отношение на това, че действително съществува такова удостоверяване от нотариус И., с описаното съдържание, като решаващата инстанция правилно е преценила също, че липсва информация по отношение на това бащата да е оттеглил дадено съгласие за пътуване на децата му в чужбина.

Настоящият състав намира обаче, че производството по предявения иск с правно основание чл. 127а, ал.2 СК е преждевременно прекратено, доколкото е следвало да се дадат последни указания на ищцата да ангажира доказателства, че е правила опит да се снабди със заверено копие от оригинала на декларацията-съгласие от 2019г., дадено от бащата за пътуване на двамата му синове в чужбина. След като ищцата твърди, че тази декларация е или изгубена, или пък ответникът я задържа умишлено, то Б. може да поиска от нотариуса, издал съответния документ /декларация-съгласие/, да издаде и заверено копие, което има силата на оригиналния документ. Действително е налице Удостоверение от 14.08.2024г., издадено от същия нотариус - М. И., който е извършил и удостоверяването на подписа върху декларацията от 02.04.2019г., с която Р. С. Х. декларирал съгласието си синовете му да пътуват извън страната с майка си, като представеното по делото удостоверение инкорпорира в себе си и съдържанието на процесния документ, а именно декларацията - съгласие, за която се твърди, че е загубена или задържана. Въпреки това, за да се създаде сигурност, че майката ще може да пътува свободно извън пределите на Р. България и безпроблемно да преминава през съответните служби по граничен контрол, настоящият състав счита, че на същата следва да бъде дадена възможност да изиска от съответния нотариус заверен препис от декларация – съгласие от 02.04.2019г., като по този начин ще се обезпечи в най-пълна степен възможността и на децата да пътуват извън страната.

Изложеното в частната жалба, че нотариусът нямал задължение да съхранява този документ не е основание да се приеме, че майката не следва да направи опит да се снабди с препис от него. Отказът на нотариуса да издаде искания препис вече ще подлежи на самостоятелно обжалване.

Поради тези съображения, настоящият съд намира, че делото е преждевременно прекратено, атакуваното определение следва да се отмени, делото да се върне на Районния съд, за да бъдат дадени указания на ищцата да представи доказателства, че е изискала от нотариуса, издал декларацията –съгласие от 2019г., да издаде заверен препис от този документ.