Решение № 1470 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110201665 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление /НП/ № 25-4332-022764/ 12.09.2025 г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, на Е. Д. Я. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв./ 25.56 евро за нарушение на чл.104а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на наказателното постановление с молба, същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата, с искане за отмяна на НП. Писмено отрича да е извършил административното нарушение, като не отрича да е използвал мобилния телефон, но като навигация.

Административно-наказващият орган /АНО/ се представлява от процесуален представител, като оспорва жалбата. Писмено взима становище по делото, като намира НП за правилно и законосъобразно. Моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите 1 по делото, достигна до следните изводи

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказващият орган /АНО/ е установил следните фактически обстоятелства по делото: на 05.07.2025 г. около 14.24 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „***” с рег. № *** в гр.София по бул.“***“ с посока на движение от Обелско шосе към ул.“***“.

При извършена проверка от органите на реда е извършена констатация за това, че пред метростанция „***“ той използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му /хенсфри/ при това, че като водач на моторно превозно средство му е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Във връзка с горното на 05.07.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4361961 и на същата дата му е предявен, като е подписан от същия без възражения. Ползвал се е от правото си да депозира писмено възражение срещу акта. Въз основа на този акт на 12.09.2025 г. е издадено процесното НП, с което на лицето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв./ 25.56 евро за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се събраните по делото гласни писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на св.Е. В., акта за установяване на административно нарушение, заповеди за компетентност, справка-картон на водача, както и от останалите материали по делото. Св.В. в съдебно заседание потвърждава в цялост отразеното в АУАН по случая. Съдът цени показанията на свидетеля - макар и лаконични, те са логични и непротиворечиви. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. По съществото на спора:

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а НП е издадено от компетентен за това административен орган, видно от приложените заповеди за компетентост. Не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил както от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл.104а от ЗДвП, тъй като управлявайки посоченото МПС е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Това се установи от показанията на свидетеля В. по категоричен и несъмнен начин, доколкото същият лично е възприел извършването на процесното нарушение; впрочем по същество това не се оспорва от санкционираното лице, което декларира, че е ползвал мобилния телефон, макар и за навигация. Липсват основания да се приеме, че неточно е прието нарушението да е извършено на инкриминираната дата по инкриминираното време; същите са отбелязани коректно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото на база на АУАН наказателно постановление. Правилно административнонаказващият орган /АНО/ за това нарушение е приложил санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП , като е наложил санкцията във фиксирания от законодателя размер от 50 лв.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Изхождайки от тежестта на нарушението, както и множеството наложени наказания за нарушения по ЗДвП на водача /видно от справка-картон на водача/, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, тоест не е налице маловажен случай.

3

Съдът не цени наведените доводи от жалбоподателя, доколкото те не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и имат за цел изграждането на защитна версия.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Този размер съобразно нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи, че следва да бъде 66.50 евро предвид на това, че правният спор не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-022764/ 12.09.2025 г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на Е. Д. Я. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв./ 25.56 евро за нарушение на чл.104а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 66,50 евро, представляваща разноски за юрисконсулстко възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4