Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30114 от 19.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19633/2026
Вид
Определение № 30114
Подписан
19.08.2026
В сила
19.08.2026
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30114 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110119633 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 31288/27.05.2026 г. по описа на СГС и с вх.

№ 220184/08.07.2026 г., депозирана от Е. К. Б., с ЕГН **********, гр. София, **** чрез адв.

Е. П. от САК, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство, по което има постановена оправдателна присъда по нохд № 6585/2022 г. на СРС, ведно със законната лихва върху сумата от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство, по което има постановена оправдателна присъда по нохд № 6585/2022 г. на СРС, ведно със законната лихва върху сумата от 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца и други лица било образувано досъдебно на 23.07.2019 г. с постановление на прокурор от СРП, внесен бил обвинителен акт през 2022 г., а съдебното следствие приключило с постановяване на окончателен съдебен акт - Присъда, като ищецът Б. бил признат за невиновен и оправдан. Сочи, че с решение на СГС от 23.05.2022 г. била отменена присъдата и делото било върнато в съда за продължаване на 1 съдопроизводствените правила, поради процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд – липса на мотиви. Отново бил внесен обвинителен акт и делото продължило в съдебна фаза, като на 23.05.2023 г. СРС се произнесъл с Присъда и признал ищеца Е. Б. за невиновен. С Решение от 10.11.2025 г. СГС изцяло потвърдил Присъдата на първоинстанционния съд.

Ищецът твърди, че през периода на водене на наказателно производство срещу ищеца за извършени според Прокуратурата от същия умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за повече от четири години, живял в непрекъснат стрес и очакване, че ще бъде наказан за нещо, което не е извършил и това сериозно се отразило на психическото здраве, както на самия него, така и на дъщеря му. Сочи, че живее в малко село, с. Арчар, където хората се познавали от малки и са заедно. В селото познавали ищеца като добър, работлив и човек, който на никой няма да направи лошо, винаги е помагал на хората. След задържането му в гр. София от органите на полицията спрямо същия било упражнено полицейско насилие и имало телесни наранявания. След като бил освободен от ареста, ищецът се прибрал в родното си село, където много бързо се разбрало, че е обвинен в извършване на престъпление, а именно срещу униформени служители, за което започнало да се говори.

Твърди, че бил принуден да не излиза от вкъщи, тъй като го било срам, спрял да ходи и на работа, тъй като там също го одумвали и шушукали зад гърба му, че е престъпник. Сочи, че това сериозно се отразило на здравето му и на финансовото положение на семейството му, тъй като бил принуден да не работи.

Ищецът сочи, че за целия период поведението на прокуратурата било некоректно с оглед твърдението на обстоятелства и факти, които не отговаряли на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал и поддържан в рамките на 4 години от същата. Позовава се на мотивите на двата съдебни акта. Сочи, че това несправедливо обвинение довело до емоционални, психически и финансови страдания на ищеца, дискомфорт, представляващи неимуществени вреди, които изцяло са причинени от действията на органите на прокуратурата-ответник в настоящото производство. Счита, че е налице причинно следствена връзка между причиненото за период от 4 години емоционално, психическо и физическо страдание на ищеца и неправомерното привличане под наказателна отговорност и поддържане на това обвинение от страна на прокуратурата срещу него, поради което моли да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 10000 евро, в едно със законната лихва от датата на увреждането, а именно - 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответната страна Прокуратурата на Република България в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба. Оспорва твърдението, че забавянето на наказателното производство в рамките на около четири години се дължи изцяло и единствено на поведение на Прокуратурата на Република България, като сочи, че делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради процесуално нарушение, допуснато от съда, а не поради виновно бездействие или недобросъвестно поддържане на обвинението от страна на ответника. Счита, че продължителността на наказателното производство има комплексен характер, обусловен от дейността на няколко органа - разследващи органи, прокуратура, съд на две инстанции, и не може да се вменява изцяло в тежест на ответника. Твърди, че не са доказани спрямо ответника твърденията на ищеца за упражнено спрямо него „полицейско насилие“ и телесни наранявания при задържането му в гр.София, като сочи, че същите са и неотносими към предмета на спора, тъй като са били извършени от полицейските органи на МВР при самостоятелно взето решение от последните и при изпълнение на функциите им по ЗМВР, а не по НПК и не биха могли да обосноват отговорност на настоящия ответник по предявения иск, доколкото нито са указани от него, нито са могли да бъдат контролирани, респективно предотвратени.

Счита, че твърдяното в исковата молба „спиране да ходи на работа“ от страна на ищеца, 2 тъй като „бил принуден да не работи" било резултат единствено от лично взето от него самостоятелно решение и по негова инициатива, което не е в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. Ето защо, счита, че евентуалното претърпените вреди от това обстоятелство не се дължат на действията на органите на ПРБ, респективно липсва основание същите да бъдат обезщетявани от държавното обвинение по реда на ЗОДОВ, доколкото липсват твърдения и доказателства за взети спрямо ищеца мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест", както и за процесуална мярка „отстраняване на обвиняемия от длъжност“, които обективно биха могли да доведат до невъзможност за полагане на труд. Оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро.

Счита, че размера на претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България, несъобразен с изискванията за справедливост, която по аргумент от разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е основен критерий за определяне размера на претендираното обезщетение, както и на съдебната практика по аналогични случаи.

Оспорва искането за присъждане на законна лихва от 23.07.2019 г. - датата, на която се твърди, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем. Сочи, „е вземането за обезщетение по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ става изискуемо най-рано с влизането в сила на оправдателната присъда на 10.11.2025 г., доколкото именно с настъпването на този юридически факт се завършва и фактическият състав на отговорността по посочената хипотеза от ЗОДОВ. Моли, в случай, че основната искова претенция бъде уважена, лихва да бъде присъдена най-рано от 10.11.2025 г., а не от поисканата от ищеца по- ранна дата.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) описаните в исковата молба действия и/или бездействия на прокурор от СРП; 2) описаните вреди и техния размер; 3) причинна връзка между деянието (действие или бездействие) на служители на ответника и твърдените неимуществени и имуществени вреди, както и всички останали положителни факти и обстоятелства, от които черпи изгода за себе си.

УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже всички положителни факти и твърдения, както и възраженията си, от които черпи изгода за себе си.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на същата писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ и приложат по делото НОХД № 2103/2020 г. на СРС, 104 състав и НОХД № 6585/2022 г. на СРС, 12 състав, за послужване.

ДОПУСКА един свидетел на ищеца при условията на довеждане в първото по делото съдебно заседание относно вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като отхвърля искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че следва да води допуснатия му свидетел с валиден документ за самоличност в първото по делото съдебно заседание, в противен случай свидетеля няма да бъде допуснат до разпит.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

3

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието, като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. ***, на електронния адрес на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ет. 2, стая 204.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищцовата страна - и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4