Решение № 1194 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Букова при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Т. Букова Гражданско дело № 20245300102173 по описа за 2024 година

Т. П. С. с ЕГН **********, в качеството й на м. и з.пр. на м.с. П. И. С. с ЕГН **********, от гр. ******, последният представляван по по делото и от упълномощения от майка му адв. Д. П., твърди, че на ***** г. докато пиела кафе с В. Т. в двора на семейната в. в с. ******, където били и с. й И. С., синът й П. и д. й И., пред огР.та се появило кучето на В. порода „питбул“, отвързано, без каишка, явно избягало и търсещо стопанката си, при вида на което двете д. се развикали, че кучето се опитва да се мушне под входната врата на огР.та и да влезе в двора. След утвърдителен отговор на В. с. й пуснал кучето в двора, където то започнало да обикаля свободно, без стопанката му да му постави каишка или намордник, като тя посъветвала д.та, които били в басейна, да не вдигат много шум, защото кучето можело да скочи във водата. Няколко минути по-късно кучето легнало под масата, на която седяли В. Т., И. С. и Т.

С.. След известно време последната влязла в къщата, а около 12:00 ч. след като излезли от басейна д.та се приближили до масата, под която билоло кучето, за да му се порадват. П. започнал да говори на животното и му казал на шега : „Бау!“, при което последното се нахвърлило директно върху лицето му и го захапало в областта на устата и след това посегнало за второ нападение към лявото око и челото. Б. му скочил, избутал кучето, което продължило да се настървява и опитало отново да се нахвърли върху д., но той 1 успял да го прогони. Чувайки писъците на с. си ищцата излязла на двора и със с. й взели П., чиято уста била буквално разкъсана, а зъбите му – оголени, като от цялото му лице се стичала много кръв, поставили кърпа, за да спрат кървенето и се отправили с автомобил към най-близкото медицинско заведение в гр. Р., в което след обработка на раните лекарите насочили д. към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където в продължение на повече от два часа му била извършена операция и след 5-дневен престой в лечебното заведение бил изписан на ***** г. за домашно лечение.

Във връзка със случилото се срещу В. Т. било образувано наказателно производство, приключило с решение № 1270/20.06.2022 г. постановено по анд № 3051 описа на Районен съд - Пловдив, I н. с. за 2022 г., с което тя е призната за виновна.

При инцидента на П. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в тежка лицева травма, оздравяла с образуване на груби ръбци /белези/ довела до обезобразяване на лицето, като от нея той преживял не само физически болки и стР.ния, но и психически такива, които трайно и все още рефлектират върху психичното му състояние. От инцидента и стреса, който преживял и към датата на подаване на исковата молба в съда – 07.08.2024 г., той изпитва силен страх, притеснение и несигурност, не може да върви спокойно по улиците, получава панически страх, когато види куче, спи неспокойно и сънува кошмари. Белезите по лицето силно са повлияли на увереността му, започнал да изпитва притеснение, когато среща непознати хора и най-вече негови връстници. Вече няма желание да се запознава с други д., да се сприятелява с тях, защото се притеснява, че ще бъде отхвърлен и ще чуе обидни думи за външния си вид.

Въз основа на така очертаната в исковата молба фактическа обстановка Т. С. в качеството й на м. и з.пр. на м.с. моли съда да осъди ответницата да заплати на последния обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането - ***** г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

С оглед на наведените в исковата молба твърдения, че ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление, изразяващо се в неполагане на достатъчно грижи за собственото си куче съобразно разпоредбите на чл. 150, ал. 1, т. 3 и чл. 172, т. 2 от Закон за 2 ветеринаромедицинската дейност и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на животните с влязло в сила решение по анд № 3051 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г., вследствие на което ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, предявеният иск се квалифицира като такъв по чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите, уреждащ отговорността за вреди от виновни противоправни действия и/или бездействия, а не като такъв по чл. 50 ЗЗД, регламентиращ отговорността за вреди от вещи, която е обективна.

Ответницата В. С. Т. с ЕГН **********, от с. ******, *****, представлявана от пълномощника й адв. М. М. признава факта на настъпване на описания в исковата молба инцидент, но оспорвайки част от описаната в исковата молба фактическа обстановка, изразява становище за неоснователност на предявения иск по следните съображения : на ***** г., когато кучето й се появило пред двора на къщата на родителите на ищеца, Т. настояла да си тръгне, но С. настояла да остане, като я уверила, че няма проблем да пуснат животното вътре на двора; когато последното влязо в двора на къщата се отправило към масата и застанало под нея до Т.; непосредствено преди инцидента родителите на П. консумирали бира, а не кафе; когато П. излязъл от басейна, отишъл до кучето, което било под масата, приближил се до лицето му и извикал срещу него: „бау“; при проведените телефонни разговори след инцидента С. заявила на ответницата, че подобни ситуации се случват, че никой не е виновен за случилото се и че Т. не е необходимо да предоставя каквато и да било допълнителна помощ; семействата на ответницата и на ищеца са поддържали близки приятелски отношения от 2018 г. до момента на настъпване на инцидента и често са си гостували, поради което никой от членовете на семейство С.и, в това число и П., не представляват „нови хора“ за животното, тъй като то е свикнало с присъствието им; никога до процесния ден кучето не е проявявало каквито и да било агресивни реакции към други предмети, животни и хора, в това число и д.; от 2022 г. семейство С.и са започнали да отглеждат куче; ищецът и найвече неговите родители са допринесли за настъпване на вредоносния разултат – постР.лият е на ниска възраст, не е могъл правилно да се ориентира в ситуацията, респективно по някакъв начин да реагира на възникналата опасност и/или въобще да предотврати създаването на опасност, в която връзка пряко отношение към крайния резултат има безотговорното поведение 3 на родителите му, които са го оставили без надзор и по този начин са създали реални предпоставки за възникване на пряка опасност за него – оставили са го без надзор и към момента на настъпване на инцидента са употребявали алкохол, което допълнително е довело до препятстване на възможността им да направят адекватна оценка на заобикалящата ги среда и да упражняват пълноценен контрол върху възпитанието на д., като освен това същите не са съобразили, че животното е възможно да отвърне с някаква защитна и предпазна реакция, а и с факта на допускане на животното в двора на дома им, с което сами са създали предпоставки за настъпване на инцидента; освен това родителите на ищеца са допринесли за настъпването на вредоносния резултат и с безотговорното си поведение и липсата на осъществен контрол и инициатива по отношение лечението на с. си, включително и неспазвайки дадените лекарски предписания за терапия с определени лекарствени и козметични медикаменти, неявяване на назначените контролни прегледи, отказ и липса на инициатива по търсене на професионална помощ; размерът на претендираното обезщетение е завишен, некореспондиращ с трайно установената практика на съдилищата, с действително претърпените болки и стР.ния и процента на съпричиняване, проявен чрез поведението на постР.лия и по-конкретно чрез поведението на родителите му.

В депозираната по делото писмена защита процесуалният представител на ответницата изразява становище, че съответстващият на действително претъпрените болки и стР.ния размер на обезщетението възлиза на 10 000 евро, като същото на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено с петдесет процента с оглед на доказаното обективно относимо към крайния резуллтат, макар и невиновно поведение на ищеца.

Ответницата претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или съобразно цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните :

4 противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.

Не се спори, а и се установява от приложеното за послужване по делото анд № 20225330203051 по описа на Районен съд – Пловдив, І н. с. за 2022 г., че него е постановено решение № 1270/20.06.2022 г., влязло в сила на 06.07.2022 г., с което ответницата Венцесава Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 325в, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на ***** г. в с. *****, не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно : домашно куче, порода „питбул“, от женски пол, отговарящо на името „Р.“, на четири години, нейна собственост /ветеринарен паспорт № ******/, което се е намирало под неин надзор, съобразно разпоредбите на : чл. 150, ал. 1, т. 3 от Закон за ветеринарномедицинската дейност – „Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да предприемат всички мерки за предотвратяване на бягство на животните“; чл. 172, т. 1 Закон за ветеринарно медицинската дейност – „Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.“; чл. 35, ал. 1 Закон за ветеринарно медицинската дейност – „Собственикът на животно компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото за отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.“; чл. 35, ал. 2 Закон за ветеринарно медицинската дейност – „Собственикът е длъжен да предотврати проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“, в резултат на което то причинило средна телесна повреда на П. И. С. с ЕГН **********, от гр. П., изразяваща се в тежка лицева травма вследствие на ухапване от куче, оздравяла с образуването на груби ръбци /белези/, довела до обезобразяване на лицето, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във връзка с чл. 78А, ал. 1 НК тя е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание.

Според даденото задължително по силата на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2019 г. по описа на ВКС, ОСГТК разрешение в т. 12 от Постановление № 3/27.IX.1979 г. на Пленума на Върховния съд обезобразяването е такова увреждане, имащо траен и постоянен характер, в опредЕ. зависимост както от възрастта, така и от 5 предишния физически вид на увредения, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека, като например : дълбоките порезни рани на лицевата част, парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка.

Съобразно чл. 413, ал. 2 Наказателно-процесуален кодекс в лязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд по въпросите : извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, като с оглед на тази разпоредба както и предвид обстоятелството, че в случая се касае за резултатно престъпление, при което произтеклите от престъплението вредоносни последици са елемент от фактическия му състав /причинената от кучето поради неполагането на достатъчно грижи за него от страна на ответницата средна телесна повреда на ищеца е довела до обезобразяване на лицето му/, то настоящият състав приема за установено, че на ***** г. ответницата е извършила престъпление против реда и общественото спокойствие по чл. 325в, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, както и че в причинно-следствена връзка с престъпното й деяние на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в тежка лицева травма вследствие на ухапване от куче, оздравяла с образуването на груби ръбци /белези/, довела до обезобразяване на лицето му.