Решение № 331 от 18.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330117737 по описа за 2022 година

Предявени са: иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9, т.

10 и т. 11 ЗПК и евентуален иск с осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.

Ищецът Д. Н. Ц. твърди, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит № ***** от ****г., по силата на който е предоставена сума в размер 950 лв., която е следвало да върне на 12 месечни вноски до ****г., ведно с договорената възнаградителна лихва. Сочи се, че в договора и приложимите общи условия било предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение чрез физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на множество кумулативно предвидени условия или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, в тежест на потребителя се начислявала неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Поддържа се, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, като последният цели единствено да капитализира допълнителен приход.

Изтъква, че формулираното по договора задължение за заплащане на неустойка следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 1

ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора. Поддържа се, че така уговорената клауза е и неравноправна за неустойката е неравноправна. Съобразно изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит. При условията на евентуалност, ако се счете, че договорът не е цялостно недействителен, се моли да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора, установяваща задължение за потребителя да заплати неустойка, както и клаузата на чл.10 от договора предвиждаща такса от 10 лв. в случай, че кредиторът следва да уведоми длъжника за просрочени задължения.

Ответникът „Стик-кредит“ ЕООД поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Сочи се, че неустойката не следва да се включва в ГПР по кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на **** г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *****, по силата на който била представена сумата 950 лв. със срок на погасяване 12 месеца, при възнаградителна лихва 27 % годишно и ГПР от 30,6 % /лист 44/. Общо дължимата сума за неустойка и лихва по кредита била определена на 1120,01 лв., а при прибавяне към нея и на неустойката общата сума била 1970,05лв. /лист 49/. Съгласно чл.17 от договора в тридневен от сключването му следвало замополучателят да представи обезпечение по два алтернативни начина – чрез банкова гаранция или чрез физ. лице поръчител. Поръчителят съгласно чл. 20 от общите условия следвало да е дееспособно физическо лице което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да е български гражданин с постоянно местоживеене в Б.; да бъде с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; да работи по трудово или служебно правоотношение; както и да е получавал редовно възнаграждението си за последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит; да има минимален брутен доход 1500 лв.; да имат валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца; да няма запис в ЦКР относно просрочия, наблюдение, загуба и др.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодател за доход за шест месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора /лист 37/. При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.27 от договора заемополучателят дължал неустойка в размер на 0,9% от 2 стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението /лист 47/. В приложения към договора погасителен план бил отразен и вариант с включена към месечните вноски неустойка, като с нея месечната вноска била определена на 164,17 лв. / лист 49/.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза годишният процент на разходите по договора от 30,60 пункта включва единствено възнаградителната лихва /лист 82/. Ако към към компонентите на ГРП бъде включена и дължимата неустойка неговият размер би възлязъл на 345,87 пункта. Разликата между общите суми по кредита с включена неустойка и без неустока възлиза на 855 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума.

Договорът е сключен от ищеца в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Основателен е доводът на ищцата за нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ищцата неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не 3 е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит.

Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен. Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

С оглед това съдът намира, че сключения договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Главният иск е основателен и следва да се уважи.

Поради уважаването на главния не се дължи произнасяне по евентуалния иск за недействителност на клаузата за неустойка.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 121,55 лв., от които 51,55 лв. държавна такса и 70 лв. депозит за експертиза.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. С. П. сумата 412 лв. представляваща адв. хонорар.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн. чл. 22 ЗПК, по иска предявен от Д.

Н. Ц. ЕГН ********** с адрес гр. П., с. Г. И., обл. П., ул. Г. И. № ** против "Стик кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.

Оборище №13 Б договор за паричен заем № **** от ****г.

ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б да заплати на Д. Н. Ц. ЕГН ********** с адрес гр. П., с. Г. И., обл. П., ул. Г. И. №**, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 121,55 лв.

/сто двадесет и един лева и 55ст./ деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на 4 управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б да заплати на адв. С. Ж. П. с адрес: гр. П., пл. С.№*, ет. *, офис **, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 412 лв.

/четиристотин и дванадесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5