Определение № 1873 от 08.12.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 979/2025
- Вид
- Определение № 1873
- Подписан
- 08.12.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1873 гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500979 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Ц. Е. К. от гр. София срещу разпореждане рег. № 24/05.06.2025 год. по гр.д. № 530/2022 год. по описа на РС-Самоков, с което е върната подадената от нея въззивна жалба срещу решение № 195 от 03.10.2024 год. на РС-Самоков по същото село. Сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като в подадената от нея въззивна жалба се съдържа и искане за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение в случай, че съдът прецени въззивната жалба за просрочена, като това нейно искане не е било разгледано от районния съд, нито е администрирано по надлежния ред, поради което съдът неправилно е върнал подадената въззивна жалба. Твърди също така, че решението не й е било редовно връчено, тъй като не е удостоверено по надлежния ред по данни на кои лица е прието, че жалбоподателката не живее на посочения по делото адрес, както и липсват данни да е търсена в неработен ден, каквито са изискванията на ГПК. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на районния съд за администриране на подадената от нея въззивна жалба.
Софийски окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото във връзка с изложените в частната жалба доводи, намери за установено от фактическа страна следното:
С решение № 195 от 03.10.2024 год. по гр.д. № 530/2022 год. на РС-Самоков в първа фаза по допускане на съдебна делба съдът е допуснал до съдебна делба ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Самоков с идентификатор ***, както и находяща се в него сграда с предназначение – за офис и жилище, както и УПИ с площ 713 кв.м. – УПИ IX-79 в кв. 42 по плана на с. Райово, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда между Д. К. К., Л. Е. К., А. Е. К. и Ц. Е. К., при равни квоти – по ¼ идч. за всяка съделителка. Решението е връчено на ответницата Ц. К. на адреса в исковата молба – гр.
Самоков, ***, като страната и сама е посочила този адрес в писмения 1 отговор на исковата молба от 19.09.2022 год. В разпореждането от 09.06.2022 год. по чл. 131 от ГПК съдът изрично е указал на ответницата, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес с предупреждение, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Това разпореждане е било редовно връчено на ответницата, ведно с препис от исковата молба, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, след като невъзможността ответницата да бъде намерена на посочения по делото адрес е констатирана при спазване на предвидените в закона изисквания – адресът е бил посетен на 10, 18, 29 юни и 11.07.2022 год., с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Уведомлението е било залепено на 02.08.2022 год., а книжата са получени лично от ответницата в канцеларията на съда на 19.08.2022 год.
/разписка на л. 55 по делото/. Писменият отговор е постъпил в съда в законоустановения едномесечен срок – на 19.09.2022 год.
Съобщението за постановеното решение до ответницата Ц. К. е върнато в цялост с отбелязване от връчителя на съдебни книжа, че адресът е посетен на 05 /събота/, 14, 23, 30 октомври и 6 ноември 2024 год., като лицето не е открито с посочване, че по данни на нейни роднини /чичо и стринка/, живущи на адреса, които отказват да получат съобщението, ответницата живее и работи в чужбина.
На 13.05.2025 год. ответницата е подала въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от 03.10.2024 год., като твърди, че получила решението на 17.04.2025 год. по имейл от РС-Самоков, като до този момент не е била редовно уведомена за постановения съдебен акт, поради което въззивната жалба не е просрочена. Моли съда, в случай, че приеме въззивната жалба за просрочена, то да възстанови срока за обжалване на решението по реда на чл. 64, ал. 1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът направиследните изводи от правна страна:
Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че върнатите разписки не са оформени по предвидения в ГПК ред, тъй като в същите не са посочени имената на лицата, дали сведения на връчителите. Съобщението за постановеното решение до ответницата Ц. К. е върнато в цялост с отбелязване от връчителя на съдебни книжа, че адресът е посетен на 05 /събота/, 14, 23, 30 октомври и 6 ноември 2024 год., като лицето не е открито и по данни на нейни роднини /чичо и стринка/, живущи на адреса, които отказват да получат съобщението, ответницата живее и работи в чужбина.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 ГПК изискват връчителят да удостовери източника на информация, а не имена и възраст на съседи и лица, от които е получена. Следва да се посочи, че разписките за връчени от съдебни и общински служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред 2 него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителните изявления на съдебния служител – призовкар при РС-Самоков в коментираните по-горе разписки доказват факта на извършване на посочените от служителите действия, на посоченото място и на посочените дати, както и констатираните от него обстоятелства.
Разписките имат не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение /вж. в този смисъл Решение № 584 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2025 г., I г. о. и др./. В случая по надлежния ред е удостоверено на 06.11.2024 год. в разписката за връчване на съдебното решение, че ответницата не пребивава на адреса, а живее и работи в чужбина. Поради това правилно районният съд е приел, че решението следва да се счита за редовно връчено, на основание чл. 40, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК.
Според тази разпоредба страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Когато лицето не посочи съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В случая ответницата е получавала книжа на същия адрес, който е посочила като такъв за връчване на съдебните книжа и в писмения отговор на исковата молба, вкл. се е явила след залепване на уведомление на посочения адрес, да получи лично съдебните книжа по делото, в т.ч. разпореждането по чл. 131 от ГПК, с което е предупредена за последиците при неизпълнение на горепосоченото задължение. Поради това следва да се приеме, че решение № 195 от 03.10.2024 год. по гр.д. № 530/2022 год. на РС-Самоков е било надлежно връчено на страната на 06.11.2024 год., като подадената въззивна жалба на 13.05.2025 год. е просрочена и правилно е върната от районния съд с обжалваното разпореждане. Колкото до оплакванията на ответницата, че съдът не е разгледал направеното от нея искане за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението, то компетентен да се произнесе по това искане по реда на чл. 64, ал. 1 от ГПК е районният съд, който е сезиран с него, след влизане в сила на настоящото определение в случай, че прецени същото за редовно и допустимо, респ. след даване на съответни указания за отстраняване на нередовностите му.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 24/05.06.2025 год. по гр.д. № 530/2022 год. по описа на РС-Самоков, с което е върната подадената от Ц. Е. К. от гр. София въззивна жалба срещу решение № 195 от 03.10.2024 год. на РС-Самоков.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на 3 жалбоподателката пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1873 гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500979 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Ц. Е. К. от гр. София срещу разпореждане рег. № 24/05.06.2025 год. по гр.д. № 530/2022 год. по описа на РС-Самоков, с което е върната подадената от нея въззивна жалба срещу решение № 195 от 03.10.2024 год. на РС-Самоков по същото село. Сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като в подадената от нея въззивна жалба се съдържа и искане за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение в случай, че съдът прецени въззивната жалба за просрочена, като това нейно искане не е било разгледано от районния съд, нито е администрирано по надлежния ред, поради което съдът неправилно е върнал подадената въззивна жалба. Твърди също така, че решението не й е било редовно връчено, тъй като не е удостоверено по надлежния ред по данни на кои лица е прието, че жалбоподателката не живее на посочения по делото адрес, както и липсват данни да е търсена в неработен ден, каквито са изискванията на ГПК. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на районния съд за администриране на подадената от нея въззивна жалба.
Софийски окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото във връзка с изложените в частната жалба доводи, намери за установено от фактическа страна следното:
С решение № 195 от 03.10.2024 год. по гр.д. № 530/2022 год. на РС-Самоков в първа фаза по допускане на съдебна делба съдът е допуснал до съдебна делба ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Самоков с идентификатор ***, както и находяща се в него сграда с предназначение – за офис и жилище, както и УПИ с площ 713 кв.м. – УПИ IX-79 в кв. 42 по плана на с. Райово, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда между Д. К. К., Л. Е. К., А. Е. К. и Ц. Е. К., при равни квоти – по ¼ идч. за всяка съделителка. Решението е връчено на ответницата Ц. К. на адреса в исковата молба – гр.
Самоков, ***, като страната и сама е посочила този адрес в писмения 1 отговор на исковата молба от 19.09.2022 год. В разпореждането от 09.06.2022 год. по чл. 131 от ГПК съдът изрично е указал на ответницата, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес с предупреждение, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Това разпореждане е било редовно връчено на ответницата, ведно с препис от исковата молба, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, след като невъзможността ответницата да бъде намерена на посочения по делото адрес е констатирана при спазване на предвидените в закона изисквания – адресът е бил посетен на 10, 18, 29 юни и 11.07.2022 год., с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Уведомлението е било залепено на 02.08.2022 год., а книжата са получени лично от ответницата в канцеларията на съда на 19.08.2022 год.