Определение № 89 от 21.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600088 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.

М. Ю. В. е обжалвал определение рег. № 12 от 14.01.2025 г. по ЧНД № 360/2024 г. на Кърджалийския окръжен съд, наказателно отделение, с което е била оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата му против постановление на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив от 05.11.2024 г. по преписка № 2878/2024 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив, с което е било потвърдено постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали от 28.08.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство, а преписка № 1364/2024 г. на Окръжна прокуратура – Кърджали е била прекратена.

От въззивния съд се иска да отмени определението на първата инстанция като незаконосъобразно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, счете жалбата за процесуално недопустима.

Правното основание на обжалваното определение е чл. 213, ал. 4 и следв. НПК, като ал. 5 на цитираната норма изрично сочи, че съответният първоинстанционен съд се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. В този смисъл определенията на първостепенния съд във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред по-горен съд, доколкото компетентен да се произнася по тях е единствено съответния първоинстанционен съд със съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол. След като актовете по ал. 5 на чл. 213 НПК са 1 окончателни, те не подлежат на обжалване по реда на глава ХХІІ от НПК, по аргумент за противното от чл. 341, ал. 2 от НПК, защото не са сред тези, за които НПК изрично е предвидил това. В тази връзка в производството по чл.

341 и сл. от НПК жалбата на М. Ю. В. е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а въззивното дело да се прекрати.

Това е така, независимо от указанието на окръжния съд, че определението му е обжалваемо пред въззивен съд, тъй като законодателно не е предвиден инстанционен контрол и преценката за допустимост на частната жалба и протест по реда на чл. 345 НПК от страна на въззивната инстанция, не би могла да доведе до решаване на въпросите, повдигнати в частната жалба, доколкото въззивният съд изобщо няма правомощия в обсъжданата процедура. При липсата на посочената процесуална предпоставка за допустимост, въззивният съд следва да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати образуваното пред него производство по глава двадесет и втора от НПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че отказът да бъде образувано досъдебно производство, в принципен план, не прегражда пътя на М. Ю. В. да приложи допълнителни материали и да сезира отново прокуратурата за случая. Това е така, доколкото постановлението за отказ да се образува наказателно производство не формира „сила на присъдено нещо“ и няма стабилни правни последици. За това отказът да се образува досъдебно производство не препятства възможността по същия законен повод и във връзка със същите факти да се образува нова прокурорска преписка, а въз основа на нея – и досъдебно производство. Видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, уреждаща правилото „не два пъти за едно и също нещо“, като пречки за образуване на досъдебно производство са посочени само незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление, или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В този смисъл посочената разпоредба не визира отказите да се образува досъдебно производство.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Ю. В. срещу определение рег. № 12 от 14.01.2025 г. по ЧНД № 360/2024 г. на Кърджалийския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3