Решение № 915 от 08.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7174/2021
- Вид
- Решение № 915
- Подписан
- 08.11.2021
- В сила
- 08.11.2021
- Състав
- ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 37 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 38, ал. 1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 38, ал. 3 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
РЕШЕНИЕ
№ 915 гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря Стефани М. Матoва като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20211110207174 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 396/22.02.2021 г., издадено от началник на 03 РУ-СДВР, на ИВ. СЛ. Б., с ЕГН **********, за това, че за периода от 13.12.2020 г. до 12.01.2021 г. от мобилен телефонен номер ********** е извършил 59 (петдесет и девет) броя нерегламентирани обаждания към ЕЕН112, с което виновно нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, поради което, на основание чл.
38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, му е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ИВ. СЛ. Б., посредством процесуален представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че жалбоподателят съзнавал, че бил неправомерно предоставил СИМ-картата си на друго лице, но го бил направил, за да стори добро дело – да услужи на негов приятел и жена му, които имали малко болно дете. Това дете Благой, поради невнимание на майка му, набирало на телефона номер 112. В тази връзка се моли за снизходителност и анулиране на НП или намаляване на глобата, която била непосилна за жалбоподателя.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
1
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са следните:
На първо място, в нарушение на чл. 42, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят и АНО еднопосочно са описали текстово нарушението по начин, който не дава възможност на нарушителя да разбере в какво точно се изразява същото и коя от алтернативно дадените хипотези на изпълнителното деяние по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН
ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112) е нарушил. Съгласно посочената разпоредба, забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Прецизният анализ на разпоредбата сочи на три различни алтернативни форми на изпълнителното деяние, както следва: ползването на ЕЕН 112 не по предназначение; автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и на последно място, пускане на предварително записани съобщения и предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Това, че се касае за три различни форми на изпълнителното деяние е видно и от различните санкционни разпоредби, които е предвидил законодателя за всяка една от тях, визиращи различни по размер глоби. За първото изпълнително деяние е приложима санкционната разпоредба на чл.
37 от ЗНССПЕЕН („Който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“). За второто изпълнително деяние е приложима санкционната разпоредба на чл.
38, ал. 3 от ЗНССПЕЕН („Който пуска предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което автоматично избира телефонен номер 112, се наказва с глоба 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание “), а за третото изпълнително деяние – приложената в настоящия случай разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН („Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание “). В обжалваното НП и предхождащия го АУАН обаче не е описана текстово нито една от горепосочените алтернативни форми на изпълнителното деяние. Вместо това е използван израза „нерегламентирани обаждания на ЕЕН-112“. Посоченият израз, освен неясен, не е и съставомерен по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН. Граматически и етимологично, определено всяка една от трите алтернативни форми на изпълнително деяние визира „нерегламентирани“ обаждания на ЕЕН-112, но използваната от актосъставителя и АНО прилагателна форма не би могла да ги замести, нито да укаже по един в достатъчна степен несъмнен и непротиворечив начин в какво точно се изразява осъщественото от жалбоподателя нарушение, за да реализира адекватно правото си на защита.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, самата приложена санкционна разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН не кореспондира на предложеното неясно текстово описание на нарушението. Освен, че в текстовата част на АУАН и НП въобще не се твърди за неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, актосъставителят и АНО е следвало поне да посочат в какво се изразяват визираните 59 обаждания на ЕЕН-112, за да прецени не само жалбоподателя, но и съда в служебната си проверка дали действително се касае за неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
На последно място, видно и от показанията в с.з. на актосъставителя А.К., вписаният като единствен свидетел в АУАН А А е такъв само по съставяне и връчване на АУАН, което е в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда тези свидетели да са двама.
3. Относно приложението на материалния закон.
2
Горепосочените съществени по своя характер процесуални нарушения по издаване на АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, доколкото по необратим начин е било препятствано правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво се изразява осъщественото от него нарушение и относимостта му с приложената от АНО санкционна разпоредба. Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон, но с оглед изчерпателността на собствения си акт, съдът следва да добави и допълнителни аргументи за отмяна на НП, доколкото липсват безспорни и в достатъчна степен убедителни доказателства за авторството на деянието.
Доколкото административно-наказателната отговорност е лична и в хипотезите на чл.
28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН деецът лично трябва да е осъществил визираните 59 „нерегламентирани“ обаждания на ЕЕН-112, от събраните на съдебното следствие необорени гласни доказателства (показанията на допуснатите като свидетели В Е и К К) става ясно, че визираните 59 обаждания не са били осъществени лично от жалбоподателя И Б, а от малолетно лице – внук и син на горепосочените двама свидетели. Жалбоподателят е бил предоставил за ползване СИМ-картата си с номер ********** на възходящите на малолетното дете, като последното, без надзора на своите близки, е осъществило въпросните обаждания. Това, междувпрочем, не се отрича и от актосъставителя К., който потвърждава в с.з., че жалбоподателят Благоев, включително след изслушване в присъствието на актосъставителя на записите от горепосочените 59 обаждания, е изразил вербално предположения за лицето, което лично ги е осъществило.
С оглед горните констатации в рамките на съдебното следствие, липсват безспорни доказателства за авторството на вмененото нарушение като осъществено от страна на жалбоподателя Благоев, което е самостоятелно основание за отмяна на НП и отхвърляне на искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В рамките на въззивното съдебно производство другата страна не е депозирала искане по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 396/22.02.2021 г., издадено от началник на 03 РУ-СДВР, на ИВ. СЛ.
Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3