Решение № 1738 от 14.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. Варна , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Иванка Д. Дрингова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502852 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3473/27.07.2020 год., постановено по гр. дело № 16008/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която въззивникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна е осъден да заплати на Н. К. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. „Трошево“ бл. 14, вх. Д, ет. 2, ап. 59 , сумата от 1650,12 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2019 год. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната Наредба.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалвана част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира и присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Н. К. Н. от гр.

Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника по иска част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на сторените разноски.

1

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител; въззиваемият не се явява, не изпраща представител.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на Н. К. Н. от гр. Варна с р е щ у Областна дирекция на МВР – гр. Варна, за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год. е отхвърлен за разликата над присъдените 1650, 12 лева до пълния предявен размер от 1860, 49 лева, не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Н. К. Н. от гр. Варна навежда следните твърдения: В периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността "Младши инспектор“ в Пето РУ Варна при ОД на МВР-Варна. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период ищецът е положил общо 1560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143 възлиза на 1783 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 223 часа, за който ищецът твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1860, 49 лева.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1860, 49 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен в периода от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа иска си.

В писмен, отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът ОД на МВР – Варна, не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което и ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала и поради това ищецът няма основание да претендира заплащане на положения от него нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден. Положеният от ищеца нощен труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР.

По тези съображения счита иска за заплащане допълнително възнаграждение за положен в периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. извънреден труд, получен в резултат на преизчисляването на положения нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

2

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е изпълнявал длъжността „Младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ към Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР-Варна.

Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 18.06.2020 г., кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год. ищецът е отработил нощен труд общо в размер на 1696 часа. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1936 часа. Налице е разлика от общо 240 часа, които не са заплатени.

Стойността им, изчислена като часове извънреден труд, е в размер на 1650, 12 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР Ищецът е държавен служител в ОД на МВР – Варна, поради което са приложими разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. (в сила от 01.07.2014 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за тримесечен период.

За целия процесен период –01.10.2016г. до 30.09.2019г., за който се претендира заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 14/2015 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за 3 служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.

Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.

Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от „0, 143“ – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.

(Методиката и подходът са идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в хипотезите на сумирано изчисляване на работното време, нощният труд се преобразува в дневен в съотношение 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, от получените часове се изваждат часовете нощен труд и така получените часове труд се прибавят към общия брой часове за съответния отчетен период за да се прецени налице ли е надвишаване на часовете положен труд за отчетния период).