Определение № 92 от 08.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 07.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600152 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по жалба на повереника на частните обвинители – адв.К. М., срещу определение № 73 от 23.04.2024 г. по НОХД№ 5/2024 г. на Окръжен съд гр. Разград, с което по реда на чл.309, ал.1 от НПК е била потвърдена взетата спрямо подс.Й.И.М. мярка за неотклонение "Подписка". Искането е за изменение на мярката в по-тежка, а именно "Домашен арест".

Варненският апелативен съд намира, че жалбата срещу определението на окръжен съд е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред въззивната инстанция - прекратено.

Съображенията за това са следните:

Нормата на чл. 341 от НПК изрично посочва съдебните актове, които подлежат на въззивен контрол по реда на Глава ХХІІ НПК - само определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в Наказателно-процесуалния кодекс /чл. 341, ал. 2 НПК/. Съдържанието на ал. 3 на чл. 341 от НПК, на свой ред, императивно изключва възможността определения и разпореждания, извън тези, обхванати от ал. 1 и ал. 2 на същата разпоредба, да бъдат проверявани отделно от съдебния акт по същество.

Обжалването на актовете на първостепенния съд, произнесени в производството по чл. 309 от НПК, е изрично и изчерпателно уредено от разпоредбата на чл.309, ал.6 от НПК. Възможност за въззивна проверка е предвидена в хипотезите на ал. 2- ал. 5 от чл.309 от НПК – т.е. само когато съдът е изменил или отменил прилаганите до момента мерки за неотклонение.

В конкретния случай, с оспореното определение първоинстанционният съд не е намерил основания да измени или да отмени прилаганата до момента 1 мярка за неотклонение спрямо подс. М.. Правното основание за това е уредено в чл. 309, ал. 1 от НПК. В тази хипотеза НПК не допуска възможност за въззивен контрол на съдебния акт, поради което процесното определение не подлежи на обжалване пред въззивния съд. Указаната от съда възможност за обжалване не променя направения извод.

Изложеното дотук е достатъчно, за да бъде оставена без разглеждане жалбата на частното обвинение.

С оглед пълнота на аргументацията на въззивния съд, е нужно да се посочи, че съдебната практика поставя под съмнение активната легитимация на частния обвинител да обжалва съдебни актове, с които се решава въпроса за мерките за неотклонение, изпълняеми спрямо подсъдимото лице. В нито едно производство по вземане или последващ контрол на законосъобразност на мярка за неотклонение частният обвинител не разполага с инициатива да поиска съдебна намеса. НПК предоставя подобни права единствено на подсъдимия и на прокурора.

Ето защо, частната жалба на повереника на частните обвинители следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по този повод въззивно производство – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на повереника на частните обвинители – адв.К. М., срещу определение № 73 от 23.04.2024 г. по НОХД № 5/2024 г. на Окръжен съд гр. Разград, с което по реда на чл.309, ал.1 от НПК е била потвърдена взетата спрямо подс.Й.И.М. мярка за неотклонение "Подписка".

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 152/2024 г. по описа на ВАпС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2