Решение № 35 от 08.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200191 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 23-0353-000206 от 16.10.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран както следва: 1.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; 2.) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП; 3.) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; 4.) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; 5.) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; 6.) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата си Б. излага бланкетни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление (НП) и моли то да бъде отменено. Оспорва фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП, като твърди, че не е 1 извършил административните нарушения, за които е наказан. Сочи, че в откритото съдебно заседание ще доразвие тезата си, като ще ангажира писмени и гласни доказателства, но в същото той не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП и са разпитани двама свидетели

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.09.2023 г., разпитаните от съда свидетели - очевидци: С. Г. и М.

С. (служители на РУ – С.), изпълнявали задължения си по контрол на автомобилния транспорт, като обхождали с патрулен автомобил път II-16 с посока на движение от гр. Своге към с. Томпсън, общ. Своге. Около 22,45 ч. те се разминали с лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“, с рег. № ***, който се движел с посока на движение от гр. София към гр. Мездра и се управлявал от жалбоподателя. Разминавайки се с него, полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал с цел извършване на проверка, но водачът не спрял, продължил движението си в посока към гр. Своге, последван от полицейските служители, които успели да го спрат в гр. Своге на ул. „Дунав“ на кръстовището с ул. „Средна гора“. При извършената проверка проверяващите констатирали, че водачът управлява автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто същият е оборудван, без включена през нощта светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер, като автомобилът не е оборудван с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. На място бил съставен АУАН, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Б. Б. се е запознал със съдържанието на акта и е написал, че има възражения, без да е посочил същите. Уведомен е за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му, но не се е възползвал от тази възможност. Издаденото на 16.10.2023 г. наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 17.10.2023, а жалбата е постъпила в Районен съд Своге на 23.10.2023 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото.

Редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като по делото не беше доказано друго.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган, определен със Заповед № 517з-2693 от 03.05.2023 г. на Директора на ОДМВР София. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По делото безспорно се установи, че на 26.09.2023 г., около 22,45 ч., в гр. Своге, по ул. „Дунав“ на кръстовището с ул. „Средна гора“, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“) без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано. Законосъобразно така очертаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в която разпоредба се съдържа правно задължение за водачите на превозни средства с категория М1 (лек автомобил) да използват обезопасителен колан, когато са в движение при условие, че автомобилът е оборудван с такъв. Не е налице нито едно от изключенията, посочени в чл.

137а, ал. 2 от ЗДвП, като липсват и твърдения в подобна насока.

АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 от ЗДвП, където е предвидена отговорност за водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.

3

Наложеното административно наказание „глоба“ е в абсолютно определения от санкционната разпоредба размер от 50 лева.

Безспорно се установи по делото извършването на горепосочените време и място на второто административно нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, свързано с управление на процесното МПС с неосветена задна регистрационна табела.

По делото не се спори, че полицейската проверка е осъществена в тъмната част на денонощието, като съгласно изричната разпоредба на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, при движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

Законосъобразно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, доколкото в случая липсва специална норма, предвиждаща отговорност за нарушението по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно и в тази част.

По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева съдът намира, че съгласно чл. 185 от ЗДвП санкцията е абсолютно определена.

В хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи извършването от жалбоподателя и на четири отделни административни нарушения, изразяващи се в неизпълнение от страна на жалбоподателя на правните му задължения по чл. 139, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, а именно: да управлява МПС, което е оборудвано с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

Правилно наказващият орган е приложил общата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП за всяко от тях, доколкото в случая липсва специална норма, предвиждаща отговорност за нарушенията по чл. 139, ал. 2 от ЗДвП. Доколкото управлението на автомобила при липса на която и да било от четирите части на необходимото оборудване е самостоятелно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, съдът намира, че се касае за четири отделни нарушения и съгласно чл.

18 от ЗАНН, наказващият орган правилно е наложил четири отделни наказания по чл. 185 от ЗДвП.

По отношение на всяко едно от коментираните административни нарушения е налице пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен коректно.

Видно от изложеното, АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на всяко едно от 4 административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за всяко от тях. Наложените административни наказания, както се обоснова подробно по-горе, са предвидените в закона за извършените нарушения, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП, поради което не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на което и да е от тях.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.

Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.