Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 22.07.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 376/2024
Вид
Решение № 113
Подписан
22.07.2024
В сила
14.08.2024
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Свиленград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200376 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от М. Д. Д. с ЕГН ********** от град *********, ул.„************” № ***, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9032577 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

2, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ (при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона) – мястото на нарушението било неточно описано, автомобилът бил СИО и нарушението не било описано точно относно това дали е приспаднат толеранс от 3 %.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д., не се 1 явява и не се представлява.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 29.02.202 4 година в 15.17 часа на първокласен път № 8, при км.

357+500, на територията на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към град Любимец, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел КУ 7 с държавен регистрационен номер Х 63 66 КР, със скорост 1 1 1 км/ч, при разрешена такава 90 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 21 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 9032577 на името на жалбоподателя М. Д. Д. в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, вр.ал. 2, т. 3 от 2

ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 02.05.2024 година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата, Писмо с вх.рег.№ 4286 от 28.05.2024 година и изявлението, направено в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 29.02.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено, е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 29.02.2024 година и времето (14.30 часа до 17.10 часа), както и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 357+500, за общото ограничение на скоростта - 90 км/ч разрешена скорост, режима на измерване стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 114 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 2 4 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 90 км.ч., въведена като общо ограничение, като превишението е 21 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

3

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ 4 изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 4286 от 28.05.2024 година, от Справката за нарушител и от Разпечатка от АИС-АНД, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи автомобилът, управляван от жалбоподателя, на посочените в ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има посочени номер на заснетия клип и наименованието и номера на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Изложеното определя снимките като обективно негодни веществени доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост. Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в описанието на страница, озаглавена „Снимка към ЕФ”, която не е част от посочените снимки, а е обективирана на отделна страница е посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това приложението към снимковия материал е неподписано, липсват и задължителните за АТСС географски координати на пътния участък. За посочените писмени данни на страница „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на 5 задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за Съда.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, справка за собственост и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на М. Д. Д. административно нарушение е безспорно установено и доказано.

В изложения смисъл са и Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а, Решение № 340 от 20.05.2022 година по КАНД № 102/2022 година на Административен съд – Хасково и др.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения: