Решение № 397 от 08.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Бургас, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200497 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. З., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0434-******/******** г., издадено от началник сектор в ОД към МВР-Бургас, Второ РУ, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на основание чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /511,29 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат основания за отмяна поради нарушение на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, възприета и описана от страна на административнонаказващия орган в АУАН и НП. Поддържат се възражения за наличие на технически проблем с автомобила, което е наложило спиране в аварийна лента на автомагистралата. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, н е се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, с която се поддържа жалбата и изложените в нея доводи за отмяна на обжалваното НП.

АНО, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

На ******** г. в 13:58 ч. на автомагистрала „Т.“, км. 357+949 в посока от гр.

София към гр. Бургас, жалбоподателката управлявала лек автомобил марка „Мерцедес Ц220“, с рег. №********, собственост на П.Н.К.. Позиционирано на същото място на стационарна контролна точка 1003 с GPS координати

42.593438; 27.385821.

1 техническо устройство (ТОЛ камера), заснело навлизане на управлявания от жалбоподателката автомобил в лента за принудително спиране и движение в рамките на две секунди. Извлечения от техническото средство снимков материал, ведно с изготвената преписа бил изпратен до директора на ОД на МВР – Бургас. Преписката е била разпределена на Второ РУ на свидетеля Е. Г. – на длъжност полицейски инспектор във Второ РУ. След запознаване със снимковия материал свидетелят Г. съставил срещу жалбоподателката АУАН за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева /511,29 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля Г. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН е бил съставен от оправомощено лице, а НП е било издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателката.

Административният орган не е изяснил в пълнота всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, и е формирал извода си за извършване на твърдяното нарушение при липса на достатъчно доказателства.

В случая се касае за санкциониране на жалбоподателката за извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП, която норма въвежда забрана за водачите на ППС при управление по автомагистрала да се движат в лентата за принудително спиране.

От събраните по делото доказателства, включително приложените към административнонаказателната преписка три снимки, съдът намира, че не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на вмененото нарушение.

От съдържанието на снимковия материал не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателката автомобил се е движил в аварийната лента, по смисъла на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Безспорно следва да се има предвид, че с въведената забрана в т. 4 на чл. 58 ЗДвП, законодателят не е имал предвид движение на автомобила, необходимо за да навлезе в съседна пътна лента, при възникнала техническа неизправност и последващото й отстраняване. Касае се за забрана, която да обхване случаите на предприето управление в лента за принудително спиране 2 единствено с цел придвижване, без да е била налице техническа причина за навлизане в аварийната лента. В конкретния случай от представените в преписката три броя снимки се констатира моментно изображение на автомобила, като на първите две снимки на л. 20 от делото, които са заснети в 13:58:32.943 часа и 13:58:32.989 часа се визуализира разположение на автомобила в аварийната лента. На третата снимка (л. 20 гръб) заснета в 13:58:34.138 часа, т.е. около две секунди по-късно, се констатира заснемане на задната част на автомобила. Може да се изведе, че представеният по делото снимков материал (3 бр. снимки) установява движение на автомобила в аварийна лента в рамките на около 2 секунди. В жалбата са наведени твърдения за възникнал технически проблем на автомобила, който се е отразил на таблото на автомобила и по-точно сигнализиране на индикатор за контрол на налягането на автомобилните гуми. Именно по тази причина се твърди, че жалбоподателката е навлязла в аварийна лента, за да провери изправността на гумите на автомобила. След извършена проверка и констатиране на техническа изправност на гумите, жалбоподателката е предприела напускане на аварийната лента. Няма съмнение, че преминаването от лента за аварийно спиране в съседна лента на автомагистралата, където съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП се предвиждат високи размери на максимално разрешената средна скорост за движение, например 140 км/ч за МПС от категория А и А2, изисква водачът да въведе автомобила в движение преди да е преминал в съседната лента и едва след като се увери, че е безопасно преминаването, да навлезе в съседната пътна лента. Установеното по делото движение на управлявания от жалбоподателката автомобил в лента за принудително спиране в рамките на 2 секунди според съда не доказва осъществен от нея състав на нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на водач на МПС е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Т.е. в случай на някоя от изброените в нормата хипотези, водачът има право да спре в лентата за аварийно спиране. Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. Като се вземе предвид, че доказателствата по делото изясняват управление в аварийна лента от жалбоподателката за времеви интервал от 2 секунди, логично е да се приеме, че жалбоподателката е навлязла в лентата за принудително спиране именно поради възникнал технически проблем с автомобила, каквито са й нейните твърдения.

Защитната теза на жалбоподателката не се опровергава от събраните в преписката доказателства. В случай че на жалбоподателката се вменява нарушение за управление в аварийна лента с цел придвижване вместо в другите две пътни ленти, разрешени за движение по автомагистралата, в тежест на АНО е да докаже продължително управление, което излиза извън рамките на необходимите действия за навлизане в съседна пътна лента. В конкретната хипотеза тези обстоятелства остават недоказани по делото. Управление в аварийна лента в продължение на 2 секунди според съда, не доказва извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП.

Нарушението следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващия орган, като в настоящия случай това доказване не е осъществено и е налице съмнение относно факта на движение на автомобила в аварийната лента. В тази връзка неправилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателката за извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП.

3

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0434-******/******** г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на Л. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /511,29 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4