Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 21.10.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 353/2025
Вид
Решение № 161
Подписан
21.10.2025
Състав
Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, Петя Петева Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Разград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №351/21.05.2025г. по гр.дело №1683/2024г. Районен съд Разград е обявил за недействителна по отношение на ищцата К. С. К. от гр.*****сделката дарение на недвижим имот, находящ се в гр.Разград, подробно описан в същото , извършена между ответниците, съпруга й Б.

Ю. К., собственик на имота и дарител и надарения негов родител Ю. С. К. с нот.акт № ****том ***, peг. № ***, дело № *** от 07.08.2024г. на нотариус Р. И. с per. № *** на НК, с район на действие РС-Разград, поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 26 от СК, изразяващо се в липса на съгласие от страна на съпруг - несобственик, респективно липса на разрешение от районен съд.

Недоволни от така постановеното решение, ответниците обжалват същото , чрез пълномощник, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, съобразно изложеното в жалбата, без да посочват конкретни пороци на същото.Отправят молба за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.Не правят доказателствени искания.

Въззиваемата е депозилата отговор на въззивната жалба в срок, чрез пълномощник, оспорвайки я като неоснователна и с искане за нейното отхвърляне.Претендира разноски.Прилага, с искане за допускане и приемане на писмено доказателство, декларация, представена от ответника Б. Ю. К. в производство по гр.дело/брачно/ №432/2025г. по описа на РРС, оставено без уважение от въззивния съд.

В съдебно заседание въззивниците Ю. К. и Б. К., чрез процесуалните си представители поддържат подадената въззивна жалба. Застъпва се становище, че процесното жилище няма характер на семейно такова.Заявено е, че бракоразводното производство между страните е приключило с постигането на спогодба, в която страните са се споразумели жилището да бъде освободено от К. до 31.12.2025 година. Изтъква се, че фактическата раздяла между страните е настъпила още на 01.08.2024 година. Изразява се становище и за липса на мотиви в атакувания 1 съдебен акт. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В обобщение от въззивния съд се иска да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради липса на мотиви.

В съдебно заседание въззиваемата страна К. К., лично и чрез пълномощника си поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Заявява, че бракоразводното производство между страните по гр.д. № 432/2025 г. по описа на РС - Разград е приключило с постигнато споразумение, с което К. е поела задължение да освободи процесното жилище до 31.12.2025 година. По същество се изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното от районния съд решение, поради което се моли за неговото потвърждаване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е недопустимо, като постановено при липса на положителна процесуална предпоставка, отпаднала в хода на въззивното производство, а именно наличието на правен интерес от предявения иск, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по искова молба на К. С. К. срещу Б. Ю. К. и Ю. С. К., с която е предявен иск за обявяване на недействителността по отношение на ищцата на сделката, с която първият ответник прехвърля на втория ответник недвижим имот, представляващ семейно жилище. Ищцата и първият ответник са били съпрузи, вторият ответник е баща на първия ответник. Твърденията на ищцата са, че имотът, с който е извършено разпореждане, е лична собственост на първия ответник, но е тяхно семейно жилище и прехвърлянето му по време на брака на трето лице без нейно съгласие не й е противопоставимо. Отправеното до съда искане е за обявяване на относителната недействителност на сделката по отношение на ищцата. В хода на въззивното производство, настоящият съдебен състав е установил, че след предявяване на иска бракът между ищцата и първия ответник е прекратен на 17.09.2025 г. с развод по реда на чл. 50 от СК, съгласно решение от посочената дата, постановено по гр.д. № 432/2025 г. по описа на РС – Разград, което е влязло в сила, според извършена служебна справка от информационните регистри на съда.В този смисъл са и твърдения и изявления на страните в открито съд.заседание.В същото решение по отношение на спорното жилище е посочено, че въззиваемата К. К., вече бивша съпруга на Б. Ю. К. ще го ползва безвъзмездно до 31.12.2025г.

При тези констатации и отчетени нови обстоятелства, настъпили в хода на делото пред настоящата инстанция, въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.26 от СК е недопустим поради липса на правен интерес. За ищцата вече не е налице правен интерес да иска обявяване на сделката, с която бившият й съпруг се е разпоредил с притежаваното от него жилище, без нейно съгласие за относително недействителна спрямо нея, предвид прекратяването на брака и изгубването на характера на жилището като „семейно“.

В този смисъл е налице установена от Върховния касационен съд практика, според която с прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е собственост на единия от съпрузите и което до момента на прекратяването е било "семейно", вече не е "семейно" и правата на другия дотогавашен съпруг по отношение на това жилище се погасяват.

Затова дотогавашният съпруг няма правен интерес от предявения иск по чл. 26 СК, поради което и предявяването на такъв иск за обявяване на относителна недействителност на разпореждането с бившето семейно жилище е недопустим (в тази насока са разрешенията, дадени в решение № 385 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г., I г. о., решение № 307 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 295/2012 г., I г. о., о Определение № 241 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1958/2018 г., IV г. о., ГК).

По изложените съображения разгледаният иск с правно основание чл. 26 СК е недопустим, поради което решението по него подлежи на обезсилване изцяло като недопустимо, а производството по него следва да бъде прекратено.

При този изход на делото разноските следва да останат за страните ,така както са направени.

Така мотивиран, Окръжен съд – Разград на основание чл. 270, ал. 3 ГПК 2

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 351/21.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1683/2024 г. по описа на Районен съд – Разград.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, бул. ************* срещу Б. Ю. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, бул. ************* и Ю. С.

К., ЕГН **********, с адрес с. *****, общ. ***, обл. *****, ул. *** иск с правно основание чл. 26 от СК за обявяване за недействителна по отношение на ищцата сключената между ответниците сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том ***, per. № ***, дело № *** от 07.08.2024г. на нотариус Р. И. с per. № *** на НК, с район на действие РС-Разград, вписан в Служба по Вписванията - гр.Разград с вх. Рег. № 3202 от 07.08.2024г., акт № ***, том ***, дело № ******г., имотна партида ******, с която сделка е извършено безвъзмездно прехвърляне от Б. К. в полза на Ю. К. на собствеността върху следния недвижим имот, жилище, апартамент, находящ се в гр.****, общ.****, обл.*****, бул. *********, подробно описан в посочения нотариален акт, поради липса на съгласие, като процесуално недопустимо.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.

1 и ал. 2 от ГПК , в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Разград, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №351/21.05.2025г. по гр.дело №1683/2024г. Районен съд Разград е обявил за недействителна по отношение на ищцата К. С. К. от гр.*****сделката дарение на недвижим имот, находящ се в гр.Разград, подробно описан в същото , извършена между ответниците, съпруга й Б.

Ю. К., собственик на имота и дарител и надарения негов родител Ю. С. К. с нот.акт № ****том ***, peг. № ***, дело № *** от 07.08.2024г. на нотариус Р. И. с per. № *** на НК, с район на действие РС-Разград, поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 26 от СК, изразяващо се в липса на съгласие от страна на съпруг - несобственик, респективно липса на разрешение от районен съд.

Недоволни от така постановеното решение, ответниците обжалват същото , чрез пълномощник, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, съобразно изложеното в жалбата, без да посочват конкретни пороци на същото.Отправят молба за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.Не правят доказателствени искания.

Въззиваемата е депозилата отговор на въззивната жалба в срок, чрез пълномощник, оспорвайки я като неоснователна и с искане за нейното отхвърляне.Претендира разноски.Прилага, с искане за допускане и приемане на писмено доказателство, декларация, представена от ответника Б. Ю. К. в производство по гр.дело/брачно/ №432/2025г. по описа на РРС, оставено без уважение от въззивния съд.

В съдебно заседание въззивниците Ю. К. и Б. К., чрез процесуалните си представители поддържат подадената въззивна жалба. Застъпва се становище, че процесното жилище няма характер на семейно такова.Заявено е, че бракоразводното производство между страните е приключило с постигането на спогодба, в която страните са се споразумели жилището да бъде освободено от К. до 31.12.2025 година. Изтъква се, че фактическата раздяла между страните е настъпила още на 01.08.2024 година. Изразява се становище и за липса на мотиви в атакувания 1 съдебен акт. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В обобщение от въззивния съд се иска да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради липса на мотиви.

В съдебно заседание въззиваемата страна К. К., лично и чрез пълномощника си поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Заявява, че бракоразводното производство между страните по гр.д. № 432/2025 г. по описа на РС - Разград е приключило с постигнато споразумение, с което К. е поела задължение да освободи процесното жилище до 31.12.2025 година. По същество се изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното от районния съд решение, поради което се моли за неговото потвърждаване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е недопустимо, като постановено при липса на положителна процесуална предпоставка, отпаднала в хода на въззивното производство, а именно наличието на правен интерес от предявения иск, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по искова молба на К. С. К. срещу Б. Ю. К. и Ю. С. К., с която е предявен иск за обявяване на недействителността по отношение на ищцата на сделката, с която първият ответник прехвърля на втория ответник недвижим имот, представляващ семейно жилище. Ищцата и първият ответник са били съпрузи, вторият ответник е баща на първия ответник. Твърденията на ищцата са, че имотът, с който е извършено разпореждане, е лична собственост на първия ответник, но е тяхно семейно жилище и прехвърлянето му по време на брака на трето лице без нейно съгласие не й е противопоставимо. Отправеното до съда искане е за обявяване на относителната недействителност на сделката по отношение на ищцата. В хода на въззивното производство, настоящият съдебен състав е установил, че след предявяване на иска бракът между ищцата и първия ответник е прекратен на 17.09.2025 г. с развод по реда на чл. 50 от СК, съгласно решение от посочената дата, постановено по гр.д. № 432/2025 г. по описа на РС – Разград, което е влязло в сила, според извършена служебна справка от информационните регистри на съда.В този смисъл са и твърдения и изявления на страните в открито съд.заседание.В същото решение по отношение на спорното жилище е посочено, че въззиваемата К. К., вече бивша съпруга на Б. Ю. К. ще го ползва безвъзмездно до 31.12.2025г.