Определение № 1146 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „С. ИНВЕСТ“ ООД чрез процесуалния му представител – адв. В. С. срещу определение №93/07.03.2023г. по т.д.№215/2022г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството в частта по предявените искове по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността. Жалбоподателят сочи, че не е съгласен с мотивите на съда, че разпоредбата на чл. 359 от ГПК създава процесуална пречка за разглеждане на исковете в условията на евентуалност на иск по чл. 108 от ЗС. Принципно не отрича цитираната практика на ВС, че е недопустимо предявяване на владелческите искове с тези за собственост, но счита, че това е неприложимо в неговата хипотеза, тъй като исковете са предявени при условията на евентуалност. По отношение на това, че исковете се разглеждат от първа инстанция като районен съд, също сочи, че не съществува процесуална пречка, като се позовава на цитираната практика, а именно решение на ВКС по гр.д.

№1011/2021г. Предвид горното счита, че всички искове следва да бъдат разгледани от Софийски окръжен съд по общия исков ред. По подробно изложените в жалбата мотиви претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СОС за разглеждането му по същество.

Ответниците по частната жалба - „МТ Роуз корпорейшън“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д. оспорват същата по съображения, подробно изложени в постъпилия на 07.04.2023г. отговор, подаден чрез процесуалния им представител – адв. А. Г.. Претендират отхвърлянето на жалбата като неоснователна и потвърждаването на акта на СОС, като се позоват на изричната разпоредба на чл. 359 от ГПК и формираната трайна и непротиворечива практика, че петиторната защита поглъща посесорната. Освен това считат, че двата иска – по чл. 75 от ЗС за защита на нарушено владение и по чл. 76 от ЗС – за защита на отнето владение и/или държане, не могат да се съединяват, тъй като защитата по единия изключва другия.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Производството пред СОС е образувано по искова молба, подадена от „С. ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 203086750 срещу „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 202651392, В. Й. Д. и М. В. Д., с която са предявени обективно и субективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.108, чл.75, чл.76 и чл.109 от ЗС, както следва: 1. първи главен иск с правно основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответниците да му предадат владението върху следните собствени на ищеца недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, Община Самоков, област Софийска, одобрени със заповед 300-5-34/15.05.2004 год. на изпълнителен директор на АК, с площ 43 750 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Самоков, ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин за трайно ползване – за производство на строителни материали, конструкции и изделия, с предишен идентификатор:

***; ***; ***; ***, с номер по предходен план:

3532, квартал: 390, парцел X, ведно с построените в имота сгради: 1. сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, със застроена площ 511 кв.м., на един етаж, с предназначение складова база, склад; 2. сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, със застроена площ 44 кв.м., на един етаж, с предназначение административна, делова сграда; 3. сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, със застроена площ 499 кв.м., на един етаж, с предназначение на друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; 4. сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, със застроена площ 21 кв.м., на един етаж, с предназначение сграда за енергопроизводство и 5. сграда с идентификатор *** по кадастрална карта, със застроена площ 2 730 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, при съседи на целия поземлен имот : имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***; 2. първи евентуален иск с правно основание чл.75 от ЗС – в случай на отхвърляне на първия главен иск, за осъждане на ответниците да му предадат владението върху описаните недвижими имоти, осъществявано от ищеца непрекъснато повече от шест месеца – за периода от 05.06.2014 год. до 27.06.2022 год.; 3. втори евентуален иск с правно основание чл.76 от ЗС – в случай на отхвърляне на първия главен и на първия евентуален иск, за осъждане на ответниците да му предадат владението върху описаните недвижими имоти, отнето му на 27.06.2022 год. по скрит начин; 4. втори и трети главен иск с правно основание чл.109 от ЗС – за осъждане на ответниците да преустановят следните неоснователни действия, с които накърняват и ограничават правото на собственост на ищеца върху : а/ предприятието му „С. ИНВЕСТ” ООД и б/ върху собствената му фабрика за производство на пелети с търговско наименование „Pellet4U“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по 2 кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, с административен адрес гр.

Самоков, ***, с подробно описаните действия. С разпореждане

№845/06.12.2022г. съдът е дал указания на ищеца относно данъчната оценка, държавната такса, както и да уточни обстоятелствата, на които основава исковете си по чл. 75 и 76 от ЗС, като посочи кога му е отнето владението върху процесните имоти. С уточняваща молба от 16.12.2022г. / стр.120 и следващите от делото на ОС-София, ищецът е уточнил, че е собственик и е владял имотите от придобиването им на 05.06.2017г. до 27.06.2022г., когато ответниците В. Д. и М. Д. са влезли във фабриката и В. Д. се е представил за новия собственик на капитала чрез управляваното от него ответно дружество.

С обжалваното определение под № 93/07.03.2023г. СОС е приел, че възражението за недопустимост на евентуално съединените искове с правно основание чл.75 и чл.76 от ЗС е основателно, тъй като разпоредбата на чл.356 от ГПК исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (чл.75 и чл.76 от ЗС) са подсъдни на районния съд като първа инстанция и подлежат на разглеждане по реда на глава XXX от ГПК, докато исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес, т.е. съгласно чл.210, ал.1 от ГПК така предявените главни и евентуални искове не могат да бъдат съединявани с една искова молба, дори при условията на евентуалност и на осн. чл.210, ал.2 от ГПК следва да бъдат разделени, като владелческите искове бъдат изпратени по подсъдност на местно компетентния районен съд. От друга страна, съгласно чл.359 от ГПК ищецът, предявил иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин, но в настоящия случай се твърди, че владението е отнето по скрит начин на 27.06.2022 год., а исковете са предявени на 30.11.2022 год. От горното следва, че доколкото не само съединяването на искове е недопустимо, но и самите евентуално предявени искове са недопустими /докато е висящо производството по исковете за собственост/, то съдът не следвало да постановява разделянето и изпращането по подсъдност на исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС, а да прекрати производството по същите. Прието е, че макар съдът да дължи произнасяне по същество по предявените при условията на евентуалност искове, само ако отхвърли първия главен иск, то исковата молба по недопустими, макар и евентуално предявени искове, подлежи на връщане по реда на чл.130 от ГПК преди постановяване на определение по чл.140, ал.1 от ГПК. С оглед горното е прекратил производството по делото в частта по обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.75 и чл.76 от ЗС, с петитум в случай на отхвърляне на първия главен иск по чл.108 от ЗС, за осъждане на ответниците да му предадат владението върху следните недвижими имоти, осъществявано от ищеца непрекъснато повече от шест месеца – за периода от 05.06.2014 год. до 27.06.2022 год. – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, Община Самоков, област Софийска, одобрени със заповед 300-5-34/15.05.2004 год. на изпълнителен директор на АК, с площ 43 750 кв.м., с адрес на поземления имот : гр. Самоков, ***, с трайно

3 предназначение на територията – урбанизирана, с начин за трайно ползване – за производство на строителни материали, конструкции и изделия, с предишен идентификатор:

***; ***; ***; ***, с номер по предходен план:

3532, квартал: 390, парцел X, ведно с построените в имота и подробно описани сгради и в случай на отхвърляне на първия главен иск по чл.108 от ЗС и на първия евентуален иск по чл.76 от ЗС, за осъждане на ответниците да му предадат владението върху описаните горе недвижими имоти, отнето му на 27.06.2022 год. по скрит начин.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, тъй като определението е съобщено на страната видно от съобщението на стр.395 на 20.03.2023г., а частната жалба е подадена на 27.03.2023г. от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Спорен е въпросът допустими ли са двата владелчески иска, предявени от същия ищец, срещу същите ответници, за същия имот, едновременно с иска за собственост, макар и при условията на евентуалност. Съгласно разпоредбата на чл. 359 от ГПК, лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. В случая е безспорно с оглед уточняващите твърдения по делото, че се твърди, че владението е отнето на 27.06.2022г., респ. налице е недопускане на управителя В. Б., което се сочи, че е осъществено на 04.08.2022г., а исковата молба е предявена на 30.11.2022г. Твърдяното отнемане на владението е преди предявяване на исковете, а не е последващ и новонастъпил факт. Настоящият съдебен състав споделя извода на СОС, който е в съответствие с константната съдебна практика, че предприетата от ищеца защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС обхваща и защита на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищеца, с което целта на иска по чл. 75 или на иска по чл 76 ЗС ще бъде постигната. Затова, при наличието на висящо производство по чл. 108 ЗС, искът по чл. 75 от ЗС или чл. 76 ЗС, предявен от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес, т.е. петиторната защита поглъща посесорната. В този смисъл е и трайната формираната практика на ВКС, като напр. решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г., 2 г.о., решение № 733 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 1536/2009 г., 1 г.о., решение № 124 от 6.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г., 2 г.о., определение № 119 от 11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2233/2017 г., 2 г.о. и мн.др., в които се приема, че липсва правен интерес от паралелна защита, тъй като с ревандикационния иск ще се защити и владението върху имота, ищецът ще получи фактическата власт върху същия и затова исковете по чл. 75 и 76 ЗС са недопустими винаги, когато ищецът предявява и иск по чл. 108 ЗС за същата вещ. Предмет на владелческия иск по член 76 ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо състояние и по тези спорове, съдът е ограничен да установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора. Забраната по член 359 ГПК е обусловена от това, че по 4 предявения иск за собственост, ищецът ще търси защита на правото си на владение, като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен, ищецът ще получи фактическата власт върху имота, а ако петиторният иск бъде отхвърлен, то ищецът няма право на владение върху имота, като в този случай логично е на този ищец да се отрече възможността да предявява иск за защита на владението като фактическо състояние.