Решение № 155 от 26.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20235001000113 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. чрез процесуалния им представител адвокат Р. М. против решение № 128/09.12.2022 г., постановено по т.д. № 168/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на А. Б. и А. Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съответно съпруга Р. Б. за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лв. за всеки един от тях, в частта, в която е отхвърлена претенцията им за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 26.03.2021 г. до 19.11.2021 г., в частта, в която те са осъдени да заплатят разноски в полза на ЗАД „О. З.“ АД от по 3 704 лв. за всеки един от тях, в частта, в която е отхвърлен искът на Е. Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Р. Б. за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв., в частта, в която е отхвърлена претенцията й за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 26.03.2021 г. до 19.11.2021 г. и в частта, в която тя е осъдена да заплати разноски в полза на ЗАД „О. З.“ АД от 3 1

086,67 лв. Жалбоподателите твърдят, че решението в тези части е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и със съдебната практика по приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по изложените в жалбата подробни съображения, поради което молят съда да го отмени в тези части и да постанови друго, с което да уважи предявените от тримата ищци претенции в пълен размер от по 150 000 лв. за всеки един от тях, заедно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на застрА.телната претенция – 26.03.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират адвокатско възнаграждение за процесуалния им представител адвокат М. по реда на чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 от ЗА, ведно с ДДС. Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

Въззиваемият ЗастрА.телно акционерно дружество „О. - З.“ АД – С. оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли съда да потвърди решението на окръжния съд в обжалваните части като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач „Д. - О. З.“ ЕАД – С. не е взело становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. А. Б., Е.

А. Б. и А. А. Б. против ЗастрА.телно акционерно дружество „О. З.“ АД – С. субективно съединени искове по чл. 432, ал. 2 от КЗ. Ищците твърдят, че на 02.11.2020 г. на общински път ******** с посока с. К. - Ч. У. М. Ш. при управление на лек автомобил марка „С. м. Б.“ с рег. № Р. ******** нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл. 20, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, изгубил контрол над автомобила си и навлязъл в лентата за насрещно движение, като се ударил в правомерно движещия се там товарен автомобил марка „И, м. **********, управляван от С. М. С., като при това пътно-транспортно произшествие била причинена смъртта на Р. А. Б., пътник 2 в лекия автомобил. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано н.о.х.д. № 564/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, завършило с влязла в сила присъда № 13/18.10.2021 г., с която У Ш. бил признат за виновен за това че на посочената дата при управление на лек автомобил „С. Б.“ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Б., за което е осъден на 2 години и 5 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено. Ищците твърдят също, че починалата Р. Б. е майка на първите двама от тях и съпруга на третия ищец, А. Б. и Р. Б. били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, в атмосфера на любов и взаимна подкрепа те отгледали и възпитали своите деца, членовете на семейството имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство, изключително тежко понесли загубата на своята майка и съпруга, починала така нелепо и неочаквано, тъй като тя винаги била опора за тях и най-близък човек. Покойната била силно привързана към децата си, подкрепяла ги и ги подпомагала с каквото може, показвала майчината си обич и отдадеността си на тях във всеки важен момент от живота, те живеели заедно в една къща и споделяли общо домакинство, първите двама ищци имали дълбоката връзка с майка си и в зрелостта си, помагали й в ежедневието, допитвали се за съвет до нея, приемали я за авторитет и пример. Починалата била добра и любяща съпруга, в дълбока емоционална и духовна връзка със своя съпруг, с когото се уважавали, подкрепяли и заедно преодолявали житейските несгоди, създали здраво и щастливо семейство, обичали се и разчитали на старини да се грижат взаимно един за друг. След смъртта на Р. Б. животът на ищците бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, А. Б. станал мрачен и затворен, всичко в дома му напомняло за нея, изпитвал трудности в ежедневието от нейната липса и се чувствал самотен и опечален, а Е. Б. и А.

Б. били дълбоко наскърбени, тревожни и апатични към всичко около тях, станали некомуникативни, трудно влизали в контакт с хора извън техните най-близки, рядко се усмихвали и продължавали да страдат по непреодолимата загуба на майка си. Доколкото към момента на събитието виновният водач, управлявал лекия автомобил „С.“, имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „О. З.“ АД, на 26.03.2021 г. ищците отправили претенция до ответника 3 да им бъде изплатено дължимото застрА.телно обезщетение, но не получили тА., поради което молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „О. - З.“ АД да им заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в размер от по 150 000 лв. за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени от смъртта на Р. Б. в резултат на настъпилия пътен инцидент на 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на застрА.телната претенция - 26.03.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответникът ЗАД „О. - З.“ АД – С. оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва съдържанието на представения констативен протокол за ПТП в частта относно механизма за настъпване на вредоносното събитие, като твърди, че той е непълен и в него не е отразено поведението на починалата, чиито действия като пътник са допринесли за настъпването на произшествието при наличие на съпричиняване, доколкото тя е пътувала без предпазен или с неправилно поставен предпазен колан, с наличието на който не би получила увреждания в областта на главата и гръбначния стълб или тези увреждания биха били в по-лека степен, както и поради това, че е пътувала при неправоспособен водач на МПС, като е знаела това и е приела съзнателно риска от увреждане, а също е предприела действия, които са отвлекли вниманието на водача от пътната обстановка, предавайки двугодишния си внук на дъщеря си Е. Б., пътуваща на предната дясна седалка в автомобила. Твърди също, че смъртта на пострадалата е настъпила, тъй като тя е била извадена от автомобила неправилно, не от екипите на спешна медицинска помощ, като в противен случай летален изход не би настъпил, както и че вредоносният резултат е съпричинен от действията на водача на МПС марка „И.“, модел „Т.“, който не е реагирал своевременно на възникналата на пътя опасност и не е предприел действия по предотвратяване настъпването на инцидента. Оспорва претърпените от ищците неимуществени вреди в посочения в исковата молба обем, поради което счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен спрямо действително претърпените вреди и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенциите за присъждане на лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди като неоснователни, следващи съдбата на неоснователните главни 4 искове, но ако исковите претенции бъдат уважени, счита, че лихвата върху вземането не се дължи при условията на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, доколкото увредените лица не са представили поисканите от него доказателства.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Д. О. З.“ ЕАД – С. не е взел становище по исковете.

С обжалваното решение „О. З.“ АД – С. е осъдено да заплати на А. А.

Б. 60 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка му Р. А. Б., определено при съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%, настъпила в резултат на ПТП на 02.11.2020 г., виновно причинено от У Ш. като водач на лек автомобил марка „С.“, модел Б.“ с рег. № Р. ********, застрА.но при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество по полица № ********, валидна от 20.02.2020 г. до 19.02.2021 г., на А. А. Б. 60 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на съпругата му Р. А. Б., определено при съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%, настъпила в резултат на същото ПТП, и на Е. А. Б. 75 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка й Р. А. Б., определено при съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%, настъпила в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.11.2021 г., датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от по 150 000 лв. за А. А. Б. и за А. А. Б. и за разликата над 75 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. за Е. А. Б., както и исковете за заплащате на лихва за забава за заплащане на обезщетенията за неимуществени вреди на тримата ищци за периода 26.03.2021 г. - 18.11.2021 г., „О. З.“ АД е осъдено да заплати държавна такса от 7 800 лв.и деловодни разноски от 276,90 лв., А. А. Б. и А.

А. Б. са осъдени да заплатят на „О. З.“ АД по 3 704 лв. разноски, а Е. А.

Б. е осъдена да заплати на „О. З.“ АД 3 086,67 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ищците в частта, в която исковете им са били отхвърлени, като в тази част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете са уважени, решението не е било обжалвано от 5 ответника и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно застрА.телно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между застрА.теля и прекия причинител и настъпване на застрА.телното събитие от виновното противоправно поведение на застрА.ния, от което на ищеца да е причинена вреда.