Решение № 364 от 18.09.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Плевен, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500550 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 113 от 25.05.2025 г., постановено по гр. д. № 903/2024 г.

Левчевнският районен съд е предоставил по реда на чл. 127 ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето Е. А. И. на майката С. Г. Ю., определил е местоживеене на детето на адреса на майката в гр. Л., определил е режим на лични контакти между детето и бащата А. И. А., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 8 до 19 часа, както и две седмици през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по предварителна договорка между страните и е осъдил бащата да заплаща издръжка занапред за детето, както и за минало време в посочен в решението размер за конкретен период. Със същото решение на основание чл. 127а от СК вр. с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД съдът е постановил, че замества съгласието на бащата А. И. А. за издаване на международен паспорт по реда на ЗБЛД на детето Е. А. И. и за пътуване на детето извън територията на Република България, придружена от своята майка и законен представител С. Г. Ю. без да се иска предварителното 1 писмено съгласие на баща му за срок от пет години до страните – членки на Европейския съюз /ЕС/.

Недоволен от постановеното решение, в частта относно определения режим на лични контакти между бащата и детето Е. и в частта, в която е дадено разрешение за издаване на паспорт на детето Е. и разрешение детето да напуска пределите на РБ единствено със съгласието на неговата майка и без съгласие на бащата в страните от ЕС за срок от 5 години е останал въззивника А. И. А., който чрез пълномощника си адвокат А. Т. от ЛАК го обжалва пред въззивния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразност в обжалваната част. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени на Левчанския районен съд в обжалваната част, като определи поширок режим на лични контакти между бащата и детето съобразно посоченото в жалбата и се отхвърли иска за разрешаване на майката да издаде паспорт на детето и да напуска пределите на страната с детето без съгласие на бащата.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на възззвната жалба от ответника по същата С. Г. Ю. чрез пълномощника й адвокат Р. Р. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Излагат се доводи за правилност на решението в обжалваната част и се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за оказана от адвоката правна помощ пред въззивната инстанция на ответницата по жалбата.

В с.з. въззивника А. А. се явява лично и поддържа подадената въззивна жалба. Заявява пред съда, че знае къде в чужбина живеят майката и детето към момента, но няма връзка с тях и не е съгласен детето да живее извън страната.

Въззиваемата страна С. Г. Ю. не се явява и не се представлява по делото, но пълномощника й адвокат Р. Р. е депозирала писмена молба, с която оспорва подадената въззивна жалба и поддържа депозирания писмен отговор.

Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

В с.з. заинтересованата страна „Отдел закрила на детето” при ДСП - гр.

Л. се представлява от главния социален работник П.К. и поддържа представения социален доклад по делото. Заявява пред съда, че в телефонен разговор майката на детето е заявила, че по финансови причини се установява 2 в чужбина, няма да се връщат в страната с детето и детето е записано да посещава училище в Германия.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да бъде обсъдена по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предмет на разглеждане в производството по делото са предявените от майката С. Г. Ю. против бащата А. И. А. искове с правно основание чл. 127 ал. 2 СК и чл. 127а от СК свързани с упражняването на родителските права върху детето им Е. А. И., родено на *** г., местоживеенето на детето, личните контакти, с родителя, който не упражнява родителските права, издръжката на детето за минало време и занапред, издаването на международен паспорт и пътуванията на детето в страните - членки на ЕС без съгласие на бащата.

Решението като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която РС Л. е предоставил по реда на чл. 127 ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, определил е местоживеене на детето на адреса на майката в гр. Л. и е осъдил бащата да заплаща издръжка занапред за детето, както и за минало време в посочен в решението размер за конкретен период.

Предмет на въззивна проверка е решението в частта, в която при уважаване на предявения иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК първоинстанционният съд е определил конкретния режим на лични контакти между детето и неговия баща и в частта, в която съдът е постановил заместващо съгласието на бащата разпореждане да се издаде международен паспорт по реда на ЗБЛД на детето и за пътуване на детето извън територията на Република България, придружена от своята майка и законен представител за срок от пет години до страните – членки на ЕС.

3

За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и да постанови така определения режим на лични контакти между бащата и детето РС Л. е приел, че предложеният от майката в ИМ режим на лични контакти между бащата и детето е в интерес на детето, като не е изложил доводи защо не уважава исканията на бащата, заявени с отговора на ИМ за поразширен режим на лични контакти с детето.

За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 127а от СК РС Л. е приел, че след като по делото е доказано, че близки роднини на детето, а именно бабата по бащина линия и лелята на детето живеят извън страната, в страни- членки на ЕС, в интерес на детето е да има възможност да се среща с тях, както и да опознае други държави и култури, поради което следва да има възможност да пътува в държави -членки на ЕС за срок от пет години и следва да му бъде разрешено издаването на международен паспорт без съгласието на неговия баща. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответника, че майката има за цел при уважаване на иска да премести местоживеенето на детето в друга държава, тъй като по делото са събрани доказателства, че същата трайно се е установила да живее в България, закупила си е жилище, работи на постоянен трудов договор, детето е ученичка в четвърти клас и посещава редовно учебните занимания.

Плевенският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установява от представеното по делото в първата инстанция удостоверение за раждане на детето Е., че същото е родено на *** г. и негови родители са страните, като към момента детето е на 11 навършени години.

Безспорно се установява от представеното по делото в първата инстанция удостоверение, че детето Е. е била ученик в четвърти клас в ОУ „*** “ гр. Л. през учебната 2024/2025 г., а по данни от социалните служби през учебната 2025/2026 г. ще учи в учебно заведение в Германия.

Безспорно се установява по делото, че по време на провеждането му в първата инстанция майката е работила на постоянен трудов договор в гр. Л., че същата е собственик на недвижимия имот в гр. Л., в който живее, че бащата също живее в гр. Л., но работи без трудов договор като музикант в страната и в чужбина.

4

Безспорно се установява по делото, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция майката се е установила да живее в Германия, заедно с детето Е., има намерение да работи там и няма намерение да се върне в страната.

Спорно по делото във въззивната, както и в първата инстанция е кой е най - подходящия режим на лични контакти между детето и бащата с оглед интересите на детето, следва ли да бъде разрешено издаване на международен паспорт на детето без писмено съгласие на бащата и следва ли детето да пътува извън страната без преварително писмено съгласие на бащата.

С оглед задълженията си по чл. 59 ал. 6 от СК първоинстанционният съд е извършил изслушване в о.с.з. на 24.04.2025 г. на родителите относно основанията им да упражняват родителските права, действителните отношения между родителите по повод детето и отношенията на всеки от тях с децата, становището им относно това, какъв да бъде режима за лични контакти на децата с родителя, който не упражнява родителските права:

Установява се, че становищата на родители са съвпаднали относно обстоятелството, че детето следва да остане да живее с майката, на която да се възложат родителските права, но всеки от тях е имал различно мнение относно пътуванията на детето в чужбина. Майката е заявила, че единствена цел на пътуванията на детето ще бъде посещение на нейните роднини, а бащата е възразил, че майката се стреми да премести местоживеенето на детето извън страната. Бащата е заявил, че иска пълноценно да упражнява контактите си с детето, говорят си всекидневно по телефона и имат връзка, въпреки, че бабата на детето по майчина линия двукратно е осуетила срещите му с детето.

На основание чл. 15 ал. 4 от ЗЗД в о.с.з. на 24.04.2025 г. първоинстанционният съд е изслушал детето Е., което заявява пред съда, че е на 11 години, иска да живее с майка си, среща се с бащата си винаги, когато поиска и майката никога не го е спирала да се среща с него, иска да пътува в чужбина за да посещава роднините си. При изслушването на детето социалният работник изразява становище пред съда, че поведението на детето и дадените отговори са адекватни и отразяват действителните му мисли и чувства.

Установява се от представените в първата и въззивната инстанция 5 социални доклади, изготвени от ДСП Л. съответно на 26.02.2025 г. и 27.08.2025 г., че след раздялата на страните през м. юли 2024 г. за детето се грижи майката, че детето контактува с бащата, но е изразило нежелание за това, че между родителите е водено през 2024 г. дело по ЗЗДН по молба на майката, като в нейна полза е издадена заповед заповед против бащата за срок от 18 месеца, считано от 07.07.2024 г.. Установява се, че към м. август 2025 г. майката и детето са напуснали страната и са се установили в Германия, като майката е заявила по телефона, че започва работа по настоящото си местоживеене от 01.09.2025 г.. Установява се, че по данни от майката детето не желае да контактува с бащата, вкл. по телефона, тъй като не му е приятно да слуша обидите на бащата по отношение на майката, но същевременно, че бащата знае къде живеят и няма ограничения да вижда детето. Установява се, че по данни на бащата той няма връзка с детето, тъй като то не отговаря на съобщенията му и не вдига телефона си, когато го потърси.

От показанията на разпитаните в първата инстанция в о.с.з. на 24.04.2025 г. свидетели А.Н.О. /баба на детето по майчина линия/ и Д.Ф.С.

/доведена майка на бащата на детето/, които с оглед заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК при съобразяване на останалите събрани по делото доказателства, съдът приема за доказано по делото, че до лятото на 2024 г. отношенията между родителите са били сравнително нормални, но се влошили се значително поради поведението на въззивника, който е загубил на хазарт много парични средства и семейният им дом, осъществил е домашно насилие спрямо въззиваемата и има съдебно ограничение да посещава дома й за продължителен период от време, от който момент контактите между бащата и детето са влошени и детето не се среща често с бащата. От показанията на свидетелката О. по делото се установява също, че тя самата живее в Германия, там живеят и другите й деца и има желание детето да ги посещава по-често за да има връзка с роднините си. Същата свидетелка установява пред първоинстанционният съд, че майката на детето няма намерение да се премества да живее в Германия, а детето се страхува да се среща с бащата, тъй като непрекъснато я заплашва и манипулира. Свидетелката С. установява по делото, че през последната година бащата, който работи като музикант е закупил ново жилище в гр. Л., живее в него и има възможност да осигури условия за детето, когато го посещава. Установява, че преди да се влошат 6 отношенията между родителите въззивникът се е грижил за семейството си, тя самата е помагала с каквото може за отглеждането на детето Е., имала е връзка с детето допреди 6 месеца и знае, че детето иска да се среща с баща си, но е майката е против.