Решение № 479 от 05.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330203563 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-1030-004575 от 13.09.2023 г., издадено от ВПД Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Е. П. с ЕГН/ЛНЧ ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на водача се отнемат 18 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Аргументите се свързват с отричане на авторството на деянието (жалбоподателката твърди, че не е управлявала процесния автомобил), неистинност на посоченото в НП, че й е предоставен снимковия материал, по съмнения в техническата изправност на средството за измерване, невъзможност заснетата скорост на движение да е в показателите от НП, доколкото се твърди това да е възпрепятствано от пътната обстановка в момента на заснемане. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката счита обжалвания акт за незаконосъобразен и твърди, че жалбоподателката не е извършила деянието, за което е била наказана.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.02.2023 г. около 17:55 ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ до № 236, с посока на движение на север, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача МПС, лек автомобил, „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с рег. № *****, собственост на С.П.П. с ЕГН **********, бил управляван от жалбоподателката Е. П.. Лекият автомобил се движил със скорост от 104 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост за населени места от 50 km/h с 54 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1 № 120сса8, за което е съставено статично изображение № 0080303. Отчетен е толеранс от 3 % от заснетата скорост, която е била регистрирана в порядъка от 107 km/h.

Автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 120сса8 е вписано под № 17.09.5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, съгласно удостоверение от Български институт по метрология (БИМ).

Същото е минало техническа проверка на 14.09.2022 г. от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, със заключение за съответствие с метрологичните изисквания, за което е съставен протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС от същата дата, като срокът на валидност е една година.

За констатираното нарушение е подадена декларация на 14.08.2023 г. от собственика на автомобила С.П. по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 16.02.2023 г. за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателката Е.

П., на която е бил предоставен.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 209686/21.08.2023 г., в който е описано, че жалбоподателката е нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителката и предявен й за запознаване с неговото съдържание, като в графата за възражения посочила, че няма такива.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 700 лв. и била лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С. Б. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН, статично изображение № 0080303, удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ № 17.09.5126, протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС от 14.09.2022 г. от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-3780 от 20.02.2023 г., снимков материал на разположението на АТСС край пътя, справка от информационните масиви на КАТ за служебна промяна на регистрацията на превозното средство, декларация по чл. 188 от ЗДвП ведно с копие от лицева страна на СУМПС, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН. Макар да няма спомен за конкретния случай, потвърждава установено нарушение с техническо средство за видеоконтрол на скоростта, което друг негов колега е заснел при използване на АТСС. Посочва, че клипът от нарушението задължително се показва на нарушителя и се съставя акт.

2

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства и поконкретно снимковия материал на МПС от използването на АТСС, протокола за използване на АТСС, справката за регистрация на МПС, попълнената от ползвателя на МПС декларация по чл. 188 от ЗДвП. Пряко свързани с движението на процесното МПС – неговата скорост, местоположение, време на извършване на нарушението са протоколът за използване на АТСС и статичното изображение, свалено от средството за измерване, като данните от тях съответстват на показанията на свидетеля за това, че нарушението е заснето от техническото средство и данните по преписката. Относно авторството на нарушението пряко отношение имат останалите изброени доказателства – декларацията по чл. 188 от ЗДвП, които самостоятелно и несъмнено сочат, че автомобилът физически е бил предоставен за ползване на жалбоподателката, в която връзка е декларацията. Нещо повече, сочат и че водач на автомобила е била именно жалбоподателката, тъй като при съставяне на акта тя е била запозната със статичното изображение и не е възразила срещу него.

Въз основа на горното не се опровергават фактическите констатации в АУАН.

Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателката, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН, макар и съдът да й предостави възможност за това, като беше допуснат до разпит свидетел при режим на довеждане от нейна страна и такъв не бе доведен. Твърдяната друга фактическа обстановка, а именно че не тя е управлявала автомобила се опровергава от декларацията по чл. 188 от ЗДвП, в която собственикът е посочил именно нея като лице, на което го е предоставил. Не се доказват твърденията, че жалбоподателката не е извършила деянието (доказателствата и декларацията на собственика на автомобила сочат точно на обратното) и твърдяната пътна обстановка, с която се обосновава невъзможност да се развие заснетата скорост.

Принципното положение, че движението е било в час пик, не изключва възможността да се извърши нарушение. По съществото си това представлява обща фактическа обстановка без конкретизация на фактите и е формирано като предположение за съществуването й, поради което не подлежи на доказване. Затова съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение – управление на МПС със скорост, превишаваща с над 50 km/h разрешената максимална такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата е била спазена, тъй като превишаването на разрешената максимална скорост в населеното място е със 54 km/h, поради което и следва да се издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на 3

МВР.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Бил предявен за запознаване със съдържанието му на нарушителя, за което се е и подписал. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. В акта жалбоподателката е посочила, че няма възражение. Актът е съставен в присъствието й, като е спазен 7-дневният срок за подаване на писмени възражения срещу него.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост от 107 km/h, както е посочено и в постановлението и която е отчетена преди толеранса. Посочени са в снимката и ограничението на скоростта, посоката на движението, мястото на нарушение и координатите му.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 16.02.2023 г. В този момент, чрез заснетия видеоклип на административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видеорадарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено авторството на нарушението.