Решение № 169 от 20.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ямбол, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20262300500243 по описа за 2026 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. В. В. чрез пълномощника му адв.К. И., САК против решение № 36/1.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 121/2023 г. по описа на РС Елхово, с което съдът:

ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от Г. В. В., ЕГН – **********, чрез пълномощника му - адв. К. Ст. И. от САК против А. А. Н. с ЕГН – ********** и необходимият другар на стрА.та на ответника - Д. М. Б. с ЕГН – **********, двамата от гр.

Елхово отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че А.А.Н.Б. и съпругът й Д. М. Б. не са собственици изцяло на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 299, находящ се в с. Кирилово, обл. Ямболска, с обща площ от 3 360 кв.м., за който са отредени урегулиран поземлен имот XI - 299 и урегулиран поземлен имот X - 299, в квартал 39 по регулационния план на село Кирилово, община Елхово, заедно с всички подобрения в имота;

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г. В. В. против А. А. Н. и Д. М. Б. положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на А. А. Н. и съпругът й Д. М. Б., че Г. В. В. е собственик по силата на наследяване от неговия прадядо В.Г.В. б.ж. на с. Кирилово, общ. Елхово, починал на ********** година, на 1/28 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 299, находящ се в с.

Кирилово, общ. Елхово, обл. Ямболска, с обща площ от 3 360 кв.м., за който са отредени урегулиран поземлен имот XI - 299 и урегулиран поземлен имот X 299, в квартал 39 по регулационния план на село Кирилово, община Елхово с всички подобрения в имота;

НЕ УВАЖАВА искането на ищеца Г. В. В. по чл. 537, ал. 2 от ГПК за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 24, том IV, peг. № 6509, дело № 509 от 21.07.2022 г. по описа на нотариус К.К. с № 451 на Нотариалната камара, осъдил го е да заплати на другата стрА. разноските по делото и не е уважил неговото искане за 1 присъждане на разноски.

Иска се отмяна на този акт изцяло и постановяване на нов, с който да бъда уважени предявените искове и присъдени разноските пред двете инстанции.

Счита се, че решението на съда е неправилно, необосновано и противоречащо на процесуалния и материалния закон. Според въззивника неправилен е извода на районния съд за това, че за него липсва правен интерес от отрицателния установителен иск след като в същото производство е завел положителен установителен иск, който дава по-голям обем защита на правата му. В конкретния случай ответницата А. Б.а се легитимира с констативен нотариален акт за целия имот, а ищцовото твърдение е, че този акт засяга неговата наследствена 1/28 идеална част, което обективно поражда правен интерес да се отрече изключителната собственост на ответниците, поне в частта, в която тя конкурира твърдяното право на ищеца върху 1/28 идеална част.

Неправилни са изводите на съда за пълното отхвърляне на иска за 1/28 идеална част от целия процесен имот, тъй като не можело по безспорен начин да се установи, че прадядото на ищеца е притежавал целия имот - обстоятелство, което изобщо не се твърдяло от него в исковата молба. Ищецът е твърдял единствено, че неговият прадядо също е бил собственик на имота и това го прави наследник на 1/28 идеална част от същия. Според въззивника праводателят му - прадядо му В.Г.В. е бил собственик на част от процесния поземлен имот, който към днешна дата представлява поземлен имот № 299. Ако съдът е считал, че между обстоятелствената част, доказателствата и петитума има неяснота дали се претендира идеална част от целия ПИ или идеална част от реално идентифицирА.та част, идентичен впоследствие с имот XV-361 кв. 31, е следвало да даде указания за уточняване на предмета, а нс да отхвърля изцяло иска.

Считат се за неправилни са изводите на съда относно възражението на ответниците, че са владели имота повече от 10 години, тъй като съдът не извежда правни последици от показанията на свидетелите, а ги обезценява основно, защото свидетелят не бил категоричен за точния период и защото не било ясно дали обработвА.та част съвпада с процесния имот.

Счита се за неправилен извода, че ответницата е придобила по давност и частта, която произхожда от имота на В.Г.В.. Ответницата не е доказала необходимото явно, недвусмислено и противопоставено на ищеца отричане на правата му като съсобственик/сънаследник за частта от имота, която произхожда от прадядо му В.Г.В..

Собственикът/съсобственикът не губи правото си само, защото не го ползва лично, не плаща данъци или не поддържа имота: за да бъде изместен от давностно владение на друг съсобственик, трябва да е доказано явно отричане на правата му. Показанията на свидетелите на ответницата не установяват нейни действия, насочени към ищеца, с които тя да е отрекла неговите наследствени права. Те сочат най-много фактическо ползване и липса на претенции от стрА. на самите свидетели, които са от кръга на наследниците на П.В.. Това не е равнозначно на уведомяване, противопоставяне, недопускане или отричане на правата на ищеца като наследник па В.Г.В..

В случай че въззивният съд уважи положителния установителен иск поне частично за 1/28 идеална част от частта от имота, съответстваща на УПИ ХI-299 (част от ПИ 200 процеспия имот) или за съответна идеална част от целия имот, то следва да бъде отменен и констативният нотариален акт на отвеницата А. Н. в същия обем.

Всички възражения са подкрепени от конкретни и подробни доводи.

2

В законоустановения срок ответниците по делото А. А. Н. и Д. М. Б. чрез пълномощника си адв.П. М. от АК Ямбол са депозирали отговор на въззивната жалба и считат същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Ищецът не е успял чрез пълно и главно доказване да докаже, че неговият праводател-прадядо В.Г.В. е общ наследодател на страните по делото и в този смисъл, не се доказало, че ответниците и ищеца са сънаследници на това лице. Поради тази причина ответниците не са имали задължението да манифестират собственото си владение на имота спрямо ищеца. Ищецът не е доказал, че неговият праводател-прадядо В.Г.В. е притежавал имота-предмет на делото, за който ответниците са се снабдили с нотариален акт през 2022 година и с оглед на това ищецът не доказва, съответно че и той в качеството си на наследник на В.Г.В. е собственик на 1/28 ид.ч. от процесния недвижим имот. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание въззивникът Г. В. В., редовно призован не се явява, а се представлява от адв.П. Божилов, който поддържа доводите по въззивната жалба и желае уважаването й.

Въззиваемите А. А. Н. и Д. М. Б. също редовно призовани не се явяват. Явява се пълномощникът адв.П. М., който поддържа поддържа възраженията срещу въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред ЕРС е образувано по искова молба на Г. В. В. против А.А.Н. – Б.а, с която са предявени обективно съединени искове по чл.124 от ГПК – отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на ищеца Г. В., че като наследник на баща си В. И. В., който от своя стрА. като наследник на своя баща И.В.В., а той от своя стрА. на своя баща В.Г.В., че ответницата А.Н. не е собственик на целия недвижим имот – ПИ № 299 с обща площ 3360 кв.м, за който са отредени УПИ XI – 299 и УПИ X-299, в кв.39 по регулационния план на с. Кирилово, общ. Елхово, както и положителен установителен иск да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 1/28 ид.ч. от същия недвижим имот по силата на наследяване от общия на страните наследодател В.Г.В., както и да бъде отменен констативният нотариален акт, с който ответницата се е снабдила за правото на собственост върху имота в частта относно собствената на ищеца 1/28 ид.ч.

С исковата молба ищецът В. е заявил, че вследствие описаното наследяване от прадядо си, а ответницата като наследник на същия прадядо, заедно с много други техни братовчеди са съсобственици вследствие наследствено правоприемство на целия поземлен имот № 299. Въпреки това на 21.07.2022 г. без знанието на остА.лите наследници, по скрит начин ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху целия описан имот по силата на давностно владение. Ищецът твърди, че той и други наследници в годините назад са поддържали наследствения имот, самият ищец е споделял намеренията си за извършване на делба на имотите оставени в наследство от наследодателите и по никакъв начин, никога не се е дезинтересирал от недвижимия имот. Ищецът лично е заявявал пред ответницата, че не е съгласен със самоволното й настаняване в имота, но независимо от това тя се е снабдила с нотариален акт за собственост на имота, като го е завзела изцяло и е започнала извършване на дейности в същия. Ищецът счита, че за него е налице правен интерес да предяви всеки един от двата установителни иска, като по този начин ще докаже притежанието на своето право на собственост и същевременно ще постигне и ефект от доказване, че ответницата не е собственик на тази част от имота. Наследодателят на 3 ответницата никога не е владял процесния имот изцяло и нито той, нито тя като негова наследница след неговата смърт и до момента на снабдяването с документа за собственост, не са демонстрирали подобно поведение пред ищеца. В същото време ищецът е владял своите ид.части от имота, интересувал се е от неговото състояние и поддръжка. По този начин нито в полза на наследодателя на ответницата, нито в нейна лична полза е текла придобивна давност.

След оставяне на исковата молба без движение по делото е конституиран и необходимия другар на първоначалната ответница – нейният съпруг Д. М. Б.. С депозирания от двамата ответници отговор по чл.131 от ГПК предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Изложено е, че собственик на процесния имот е бил П.Г.В., който е записан в разписния лист към плА. на с. Кирилово, съответно неговите наследници са тези, които могат да претендират вещни права за имота, а ищецът не е от кръга на наследниците на това лице. Правото на собственост върху имота ответницата А.Н. Б.а е придобила по време на брака си с Д. Б. на основание изтекло в нейна полза давностно владение, тъй като повече от 10 години владее и ползва процесния имот непрекъснато, явно, спокойно, като собственик без никой да е оспорвал собствеността и владението на ответниците. Имотът никога не е владян от ищеца, той не е извършвал никакви действия по упражняване на фактическа власт върху него, нито е имал намерение да го свои. Оспорва се, че ищецът Г. В. е собственик на 1/28 ид.част от имота по наследство от прадядо му В.Г.В. и изрично е направено възражение за придобивна давност изтекла в полза на ответниците, тъй като са владели и ползвали процесния имот на правно основание повече от 10 години в периода от 2009 г. до 2022 г. без никой да им е оспорвал това владение и собствеността на имота. Желае се прекратяване, респективно отхвърляне на исковете.

Видно от представеното пред районният съд удостоверение за наследници № 07/07.02.2023 г. общият наследодател В.Г.В. е роден на 29.05.1887 г. и е починал на ********** г. като е оставил за преки наследници седем деца, както следва: А.В.Н., починала през *** г., Г.В.В., починал през ***** г., К.В.В., починал през **** г., И.В.В., починал през **** г., И.В.Я., починала през **** г., А.В.В., починал през *** г. и Х.В.В., починал през **** г. От това удостоверение за наследници се установява още, че ищецът Г.