Определение № 150 от 01.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Пазарджик, 01.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20225200500103 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на В.ски районен съд

№260525 от

30.12.2021г.постановено по гр.д.№381/2020г. по описа на същия съд, с което е върната искова молба с вх.№2676 от 24.06.2020г., уточнена с молба с вх.

№2893 от 06.07.2020г., молба с вх.№3115 от 16.07.2020г., молба с вх.

№261168 от 11.11.2020г. и молба от 15.12.2021г.,всичките по описа на РС-В., с която са предявени от АС. Р. К., ЕГН-**********, с адрес гр.Р., ул.“Р.К.“ №1 чрез пълномощника адв. Д.Т., против З.И.Ч., ЕГН-**********, с адрес гр.Р., ул.“Л.“ №59, О.Й.Б., ЕГН-********** и А.А. Б., ЕГН-**********, последните двама с адрес гр.Р., ул.“Бор“ №2 отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните по делото, че ответникът З.И.Ч. не е собственик на 19/20 идеални части/ в частта надвишаваща 1/20/ от жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Р., ул.“Р.К.“ №1а, а ответниците О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б. не са собственици общо на 19/20 идеални части/в частта надвишаваща 1/20/ от жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.Р., ул.“Р.К.“№1а и е прекратено производството по гр.д.№381/2020г. по описа на РС-В..

1

Прекратителното определение се обжалва с въззивна частна жалба, с вх.

№260074 от 17.01.2022г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция А.К. чрез пълномощника си адв.Д.Т..

Признава се факта, констатиран от съда, че ищецът е пропуснал срока да отстрани нередовност на исковата молба, което жалбоподателят отдава на недоглеждане от негова страна, като едва с частната въззивна жалба ищецът представя вносна бележка за разпоредения от съда размер на държавна такса, която е следвало да бъде довнесена-18.98лв. Допълва, че пропускът за внасяне на държавна такса на основание чл.77 от ГПК е възможно да бъде отстранен и в хода на делото и че отстраняването на същия сега, с подаването на въззивната частна жалба не е недопустимо. Излага се и довод, че за един от исковете е внесена напълно държавната такса, но делото е прекратено и по отношение на него, което ищецът счита за неправилно. Моли да се отмени обжалваното определение с което е прекратено производството по исковете и е върната исковата молба.

В срок е постъпил писмен отговор на частната въззивна жалба от ответниците А.Б. и от О.Б. Твърди се, че подадената частна въззивна жалба е неоснователна. Твърди се, че с обжалваното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявени отрицателни установителни искове за собственост по отношение 19/20 идеални части от жилищната сграда поради неизпълнение от ищеца на указанията на съда във връзка с отстраняване на нередовности в исковата молба, като с разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, съдът е указал на ищеца за неблагоприятните последици при неотстраняване на нередовностите в срок съгласно чл.129 ал.3 от ГПК. Излага се и довод, че ищецът не е поискал при условията на чл.63 от ГПК продължаване на срока преди изтичане на определения му такъв от съда на основание чл.64 от ГПК и че няма спор в съдебната практика, че последицата от процесуалното бездействие на страната да отстрани нередовностите в ИМ, включително и да внесен дължимата държавна такса води като последица връщане на исковата молба. Допълва, че поправеното процесуално действие се счита за редовно, но от момента на извършването му, а когато неотстраняването на нередовността не стане в указания срок, процесуално действие се счита за неизвършено /чл.101 ал.2 и ал.3 от ГПК/ и че именно поради това за страните са уредени възможности да искат удължаване или възстановяване на срока, 2 като това не става автоматично с приемане от съда за забавеното изпълнение.

Допълва се, че в същност заплащането на таксата е станало след постановяване на прекратителното определение по чл.129 ал.3 от ГПК. Моли да се отхвърли частната жалба като неоснователна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред В.ски районен съд е инициирано на 24.06.2020г исково производство по подадена искова молба с вх.№2676 от ищеца АС. Р. К. от гр.Р. и против ответниците З.И.Ч., О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б., всичките от гр.Р., обл.Пазарджик с искане за приемане на установено между страните, че тримата ответници не са собственици на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Р. с площ от 646 кв.м. заедно с жилищна сграда /Къща“ с идентификатор ***. на площ от 118кв.м. на два етажа и за изкупуване на имота по реда на чл.33 от ЗС.

По повод оставяне на ИМ без движение с последваща молба от 06.07.

2020г. с №2893, претенцията е формулирана по следния начин: Да се признае за установено, че ответницата З.И.Ч. не е собственик на жилищната сграда с идентификатор *** по КККР със застроена площ от 118кв.м. на два етажа в частта надвишаваща 1/24 ид.ч., а ответниците О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б. не са собственици на същата жилищна сграда в частта надвишаваща 1/24 ид.ч. и да се постанови изкупуване на притежаваните от тримата ответници части в имота и жилищната сграда. По цената на исковете ищецът е заявил, ч е данъчната оценка на жилищната сграда е от 4051.40лв, при което дължимата държавна такса по отрицателния установителен иск срещу двете групи ответници е в размер на по 40.51лв или общо 81.02лв, а цената на иска по чл.33 от ЗС е 1/12ид.ч. от 4051.40лв/жилището/ и 1274.70лв -за половината от дворното място или 1612.70лв при което ищецът е посочил дължимата държавна такса е от 4% или 64.51лв.Уточнено е, че при входирането на исковата молба е внесена държавна такса от 50лв и с процесната молба довнася държавна такса от 95.53лв С втората молба във връзка с отстраняване на нередовности ищецът е посочил, че отрицателният установителен иск по отношение на ответницата З.Ч. касае признаване на установено, че ответницата не е собственик на жилищната сграда, в частта надвишаваща 1/12 ид.ч. и разваляне на договора за прехвърляне на 3 жилищната сграда за размера над 1/12 ид.ч. По отношение на другите двама ответници О. и А.Б. да се приеме за установено, че не са собственици на жилищна сграда в частта надвишаваща 1/24ид.ч. и се постанови на основание чл.33 от ЗС изкупуване от З.Ч. на 1/24 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор ***, а от О. и А.Б. ½ ид.ч. от дворното място с идентификатор *** и 1/24 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор ***, като за претенцията по чл.33 от ЗС ищецът е посочил обща държавна такса от 64.50лв. Производството по исковата претенция по исковете по чл.87 ал.3 от ЗЗД е прекратено с влязло в сила определение на РС-В. №260404 от 28.07.2021г. потвърдено с въззивно определение №268 от 28.10.2021г. по в.ч.гр.д. №671/2021г. на Окръжен съд Пазарджик.

С определение №260006 от 06.01.2021г. РС-В. е разделил производствата по предявените искове по чл.124 от ГПК като отрицателните установителни искове и за отмяна на нотариалните актове да продължат да се разглеждат по делото, а исковите претенции по чл.33 от ЗС да се образуват в отделно производство.

След размяна на книжата по исковата молба с разпореждане №261104 от 01.12.2021г. /л.95/исковият съд за пореден път е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани констатирани нередовности, а именно-несъответствия между изложените факти и обстоятелства и формулиран петитум за приемане на установено по отношение на З.Ч., че не е собственик в частта надвишаваща 1/12ид.ч. или за 11/12 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор ***, а другите двама ответници, че общо двамата не са собственици в частта надвишаваща 1/24 идеална част от същата жилищна сграда, като е налице противоречие между каква идеална част от процесната сграда притежава прехвърлителя Ш. К., З.Ч. и върху каква част не са собственици З.Ч., О.Б.и А.Б.; несъответствие между твърдението за това З.Ч. с каква част се е разпоредила от имота в полза на другите двама ответници. Изложени са и доводи, че ищецът не е внесъл изцяло дължимата държавна такса по предявените отрицателни установителни искове в размер на 1% от данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50лв за всеки от исковете, като съдът е посочил, че в случая се дължи държавна такса от 50лв за разглеждане на ОУИ на А.К.

4 против З.Ч. и още 50лв държавна такса за разглеждане на ОУИ предявен от А.К. против О. и А.Б.. Съдът е отчел, че ищецът е внесъл държавна такса в общ размер на 81.02, вместо държавна такса от 100лв, или следва да довнесе по сметка на РС-В. още 18.98лв. Препис от разпореждането за оставяне на ИМ без движение е връчено на ищеца на дата 10.12.2021г.

Отстранени са нередовностите във връзка с претендираните размери на непритежаваните идеални части от процесните имоти от ответниците. Няма внесена допълнителна държавна такса съгласно указанията на съда, като в разпореждането е указано и неблагоприятната последица за ищеца при неотстраняване на нередовностите-връщане на исковата молба.

За да прекрати производството по делото и да остави без разглеждане исковата молба по предявените отрицателни установителни искове, съдът е приел, че ищецът не е довнесъл по сметка на РС-В. държавна такса от 18.98лв за разглеждане на ОУИ в указания едноседмичен срок и не е представил вносен документ, като не е поскано от ищеца удължаване на срока за отстраняване на нередовностите. Между впрочем по този факт няма спор, че ищецът не е внесъл държавната такса в указания му от съда срок, като се признава и факта, че допълнителната такса е внесена с подаване на въззивната частна жалба. Липсва и оспорване от страна на ищеца на размера на държавната такса така както е определен от исковия съд, като съображението на ищеца е, че първоначално внесената частично държавна такса е достатъчна да бъде разгледан един от исковите, но в частната жалба ищецът не сочи кой от двата отрицателно-установителни искове иска да бъде разгледан за сметка на другия и защо. Избор от частния жалбоподател не е направен.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в исковото производство в предвидения от закона срок при наличие на правен интерес да иска отмяна на прекратителното определение, с което се прегражда пътя на развитие на исковото производство инициирано от тази страна.

Разгледана по същество частната въззивна жалба е основателна.

Разсъжденията на исковия съд са принципно верни, правилни и съответни на закона, но в хипотеза когато исковият съд е дал надлежни и съответни на закона указания по довнасянето на следващата се държавна 5 такса с оглед характера и естеството на защитаваното от ищеца материално имуществено благо.

От изложените обстоятелства в исковата молба както и от направеното искане, се налага извода, че ищецът АС. Р. К. е предявил отрицателни установителни искове срещу трима ответници за защита на еднородни по своя характер и естество имуществени блага-право на собственост върху подробно индивидуализиран недвижим имот, който има определена данъчна оценка, която е под 5000лв.

В хипотеза на чл.72 ал.1 във връзка с чл.69 ал.1 т.2 от ГПК дължимата държавна такса по чл.1 от ТДТССГПК се определя върху имуществения интерес от воденето на делото независимо от броя на предявените искове и начина на съединяването им. Съдебната практика е категорична, че ако по делото се претендира защита на едно благо-в случая право на собственост, държавната такса е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда при наличие на общност на основанието. Или в случая, от ищеца са предявени отрицателни установителни искове за собственост, с които ищецът търси защита само за едно единствено свое имуществено благоправото си на собственост върху жилищната сграда, съизмеримо с размера на данъчната оценка на имота върху която следва да се определи една държавната такса независимо от броя на ответниците и от броя на предявените отрицателни установителни искове за собственост. Претендира се защита само на едно имуществено благо като държавната такса, която се дължи е една независимо колко са основанията от които това право се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират или от които се претендира. Налице е и общност на основанието, доколкото се защитават едни и същи интереси, затова се дължи една единствена държавна такса.