Решение № 114 от 29.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500811 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от И. М. Д. въззивна жалба против Решение № 516/25.07.2023г. , постановено по Гр.д. № 1689/2022г. по описа на ГОРС, с което съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 59, ал. 9 СК иск от И. М. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.

Горна Оряховица, ул. „...“№2, срещу П. П. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.

Велико Търново, ул. "...“№13, ет.1 за изменение на родителските права по отношение на детето П.И. Д., с ЕГН **********, определени с Решение № 825/07.10.2015г. по Гр. дело № 1177/2015г. по описа на ВТРС, като неоснователен и недоказан. Наведени са доводи за неправилност на решението, а именно, че първоинстанционният съд е основал изводите си, пренебрегвайки социалните доклади, експертизите и другите доказателства по делото, както и че е изложил противоречиви мотиви. Счита за безспорно установена промяната в обстоятелствата спрямо предходното решение, изразяваща се в подобряване на положението му при бащата и съмнение, че състоянието на детето би се влошило, ако живее при майката. Развиват се подробни съображения, като се отправя искане да бъде отменено първоинстанционното решение и искът на бащата – сега жалбоподател, да бъде уважен.

В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата ответницата П. П. Д. чрез процесуалния си представител адв. К. Г. ВТАК 1 развива съображения за пълно съответствие на решението с установените обстоятелства и изискванията на закона, противно на наведените в жалбата оплаквания. Счита, че поведението на бащата създава реален риск от родителско отчуждение. Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно по следните съображения:

Делото пред ВТРС е образувано по искова молба на И. М. Д., в която същият излага, че с решение по гр. д. № 1177/2015 г. на ВТРС, упражняването на родителските права спрямо общите му с ответницата деца - С.И. Д., родена на 25.11.2005г. и П.И. Д., роден на 16.11.2008г., е предоставено на майката, за бащата е определен режим на лични отношения. Твърди се, че обстоятелствата, при които са определени мерките относно родителските права по отношение на детето П., са променени трайно, тъй като от лятото на 2019 г. детето живее при ищеца, помежду им има силно изразена емоционална връзка – бащата полага грижи, прекарва свободното време с детето – карат колело заедно, разхождат се, ходят на почивки и екскурзии.

Излага, че детето не желае да живее при майката, където нямало лично пространство, а и ни било доволно от факта, че майката не се съобразила с желанието му да продължи обучението си в училище в гр. Горна Оряховица.

Счита, че има условия и капацитет да се грижи за детето П., за което разчита и на помощ от трети лица - жената, с която живее на семейни начала. Твърди, че детето е адаптирано към социалната среда и близките му в гр. Горна Оряховица, има приятели, спортува и са изменени обстоятелствата, послужили за постановяване на решенията по гр. д. № 1177/2015 г. по описа на РС-В. Търново и гр. д. № 1410/2020 г. по описа на РС Горна Оряховица.

2

Отправя искане съдът да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение на малолетния П.И. Д. на бащата, майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно и да определи режим на лични отношения с нея.

В писмен отговор по делото ответницата е заела становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че това е поредно дело за промяна на родителските права, последното приключило с решение, влязло в сила на 03.06.2022 г., с което предявеният иск от ищеца бил отхвърлен като неоснователен, а настоящата искова молба е от м. октомври 2022г. Счита, че от влизане в сила на това решение до предявяване на исковата молба не са променени обстоятелствата, налагащи изменение на мерките спрямо детето.

Твърди, че ищецът от години манипулира детето П., за да заяви желание да живее с баща си, че бащата повече от осем месеца саботира опитите на служителите от ОЗД при ДСП - Г. Оряховица да работят с детето, не осигурява на детето нормална психо-емоционална семейна среда, като препятства срещи и разговори с майката. Оспорва да е действала против желанието на детето при записването му в гимназия, като детето само поискало да учи „електронна търговия“ и тя го е записала в СПГИ “Д-р Петър Аладжов“ Велико Търново. Счита, че детето се чувства спокойно, обичано и желано при нея и сестра си С.. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

От събраните по делото доказателства се установява, че упражняването на родителските права спрямо двете деца С. и П. е предоставено на тяхната майка П. Д. с решение по гр.дело № 1177/ 2015 г. на Районен съд Велико Търново, влязло в сила на 16.05.2016 г. С решение по гр. д. № 1410/2020 г. на РС- Горна Оряховица е отхвърлен предходен иск на бащата за промяна в режима на упражняване на родителските права спрямо детето П., като решението е влязло в сила на 03.06.2022 г. Още преди предходното съдебно производство - от лятото на 2019г. и до момента детето П. живее при баща си в гр. Горна Оряховица, на квартира, като адресът се променя. Детето спортува - играе футбол и тренира бокс. За учебната 2022- 2023 г. е редовен ученик в СПГИ „Д-р Петър Аладжов“ гр. В. Търново, със среден /задоволителен/ успех, без сериозни провинения в спазване на дисциплината в клас.

Според споделеното пред социалните работници се вписва успешно в средата на съучениците си, обича спорт и компютри. Има желание да се обучи в сферата на информационните технологии. От социалния доклад се установява, че съществува детето не може свободно да се вижда с майка си и не се спазва определения с предходните решения режим на упражняване на родителските права. След приключване на предходното дело и до образуване на настоящото П. не е виждал майка си. Такива среща е осъществена в хода на настоящото производство – двукратно гостуване без приспиване, но детето не е останало при майката. Образувано е изпълнително дело за предаване на детето на майката, по което изпълнение не е реализирано. Според социалния доклад при бащата се задоволяват потребностите на детето, има изграден приятелски кръг. То живее при бащата, съжителства с него, приятелката му и тяхното бебе, като контактува предимно с роднините си по бащина линия.

При изслушването детето споделя със социалните работници, че рядко 3 контактува със сестра си. Изразява желание да живее и учи в гр. Горна Оряховица, което обяснява с приятелите си там и нежеланието да пътува до училище в гр. Велико Търново. Бащата е отрекъл да възпрепятства контактите на детето с майката, но признава, че не е съгласен да учи СГИ в гр. Велико Търново, поради опасения, че там се продават наркотици. Майката е споделила, че П. е намалил оценките си в училище, което тя отдава на нездравата семейна среда при бащата.

От заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебно-психологическа експертиза се установява, че поради конфликтните отношения между родителите му, се е натрупало огромно вътрешно напрежение, проявяващо се в безпокойство и тревожност, емоционална натовареност, враждебни импулси, необщителност и затвореност, всичко вследствие на постоянните съдебни “битки“ между родителите от една страна и от друга работата на социалните институции върху него. Всичко това е натоварило с непосилна тежест психиката на детето поради участието му в този конфликт. Като сигурна и спокойна семейна среда, П. припознава тази на баща си, тази в която живее, но има емоционална връзка и с двамата родители, като по-силно изразена е тази към бащата, докато с майката се чувства объркано. Наблюдавало се защитно и дистанцирано поведение спрямо нея. Вещото лице приема, че не се установява синдром на родителско отчуждение, доколкото не са прекъснати изцяло контактите с майката, но се наблюдават отчуждаващи родителски практики. На въпроса за изгладени отрицателни виждания към родителите експертизата посочва, че докато в неговите очи бащата задоволявал потребностите му за сигурна, стабилна среда и мъжка идентификация, приема че майката не зачита потребностите на сина си и не усеща подкрепа за порастването му, правото му на собствено мнение и личен избор. По отношение на родителския капацитет, вещото лице счита, че и двамата родители притежават личностни качества и ресурс необходим им за отглеждане на дете, като всеки родител допълва другия: бащата стимулира в развитието на детето качества като: трудолюбие, активност, самостоятелност, увереност и др., докато майката го стимулира в развиване на интелектуалния ресурс и знания, да учи повече и по - добре, да е честен, открит и независим, да следва себе си, да прави собствени изброи в живота, да поддържа обичта си към сестра си С., но капацитетът и на двамата страда от неспособността им да се разбират по щадящ детето начин.

Конкретно за ищеца се посочва, че като не съумява да регулира отношенията си с бившата си партньорка, като родител допуска въвличане на детето П. в родителска война.

В хода на въззивното производство са събрани нови доказателства – приети са книжата, представени пред ГОРС относно оказваните на страните и детето социални услуги, изготвен е актуален социален доклад и изискана справка от ЦОП Велико Търново. От тези доказателства се установява, че майката е положила усИ. да възстанови емоционалната връзка с детето, както и да получи напътствия за справяне с неговата дистанцираност, като и на двамата родители и детето е оказана подкрепа в Център „Мария“ в гр. Горна Оряховица. Бащата обаче не се е явявал на срещи, с аргумент, че има 4 неразбирателство между детето и майката, в което той не участва. От споделеното от детето е видно, че бащата е създал у него усещането, че майката „води дела“, въпреки, че същите са инициирани от бащата, че майката „го излага“, представяйки пред съда информация за оценките му в училище /казано му от бащата/. В резултат детето е отказало реална работа с центъра, въпреки декларирането на обратното. Случаят е пренесен в ЦОП Велико Търново, където отново само майката ползва социалната услуга, бащата и детето не са се явявали и отказват.

По реда на чл. 59, ал.6 СК са изслушани страните. Двамата родители в изявленията си акцентират най-вече върху междуличностните си отношения във връзка с водения между тях спор. От изявленията им става ясно, че и двамата проявяват интерес към случващото се с детето им в училище, както и че обичат детето си.