Решение № 1212 от 05.04.2024, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1212

Велико Търново, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар СВ.Ф. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 569 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на Б. О. П. от град Свищов, чрез ***Г. Г. от САК против заповед №3282з-3915/05.09.2023 година за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, издадена от В. Д. на Главна дирекция „Гранична полиция“.

В жалбата се излагат оплаквания, че при издаването на заповедта са допуснати процесуални нарушения, които са неотстраними понастоящем. Сочи се, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ не е установил в пълнота фактическата картина по случая, като липсват доказателства за наличие на користна цел при обективиране на описаното в заповедта деяние, а последното е имало за цел обезопасяване на плавателния път по реда Дунав. Всъщност за въпросното поведение жалбоподателят е получил разрешение от непосредствения си ръководител, началник на втора група ГПК – Русе. С оглед на критимно развилата се ситуация и предвид наличието на съзнание, че има разрешение, жалбоподателят е отбуксирал със плавателно средство /граничен патрулен катер/ рибарска лодка, заседнала в устието на река Дунав. Претендира се, че е налице и противоречие между описаното в обстоятелствената /мотивната/ част от заповедта и правната квалификация на поведението на жалбоподателя. Всъщност става въпрос за поведение, което според жалбоподателя би се вписало в дисциплинарния състав на нормата на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР, а не в нормата на чл.203, ал.1, т.13 от този закон. По същество се излагат и съображения, че не е налице нарушаване на чл.15 от ЕКПДСМВР, нито с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.19, 20, 25 и 44 от този Етичен кодекс. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът, В. Д. на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Реферира към становището си, изразено в писмения отговор на жалбата /листове от 192 до 194 от делото/, според което заповедта е издадена от материално компетентен по степен и материя орган, същата е в предвидената от закона форма и е формално законосъобразна, издадена е при стриктно спазване на дисциплинарно производствените правила и същата е съответна на материалния закон. Всъщност с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР, тъй като то е в разрез с императивните правила, съдържащи се в разпоредбите на т.15, т.19, т.20 и т.44 от Етичният кодекс за поведението на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Етичният кодекс за лаконичност/. Моли за отхвърляне на жалбата. Допълнителни съображения за неоснователността на жалбата представителят на ответника развива в представената по делото писмена защита. Претендира разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорената заповед е неблагоприятна и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.09.2023 година, видно от съдържанието и, като жалбата е подадена чрез ответника на 25.09.2023 година, т.е. в преклузивния и решителен срок по чл.149 от АПК, като жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта, доколкото същата разпорежда неблагоприятни за него правни последици.

По същество жалбата е неоснователна по изложените по долу съображения.

Заповедта е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят, към момента на издаването и е бил командир на кораб до 20 БРТ във втора група Гранични Патрулни Кораби – Русе, която длъжност се заема от младши експерт.

Според съда не са допуснати съществени нарушения на дисциплинарно - производствените правила при издаването на заповедта, които освен всичко друго са компрометирали проявлението на принципа, разписан в чл.7 от АПК.

Видно е от преписката, че производството е образувано при стриктно спазване на приложимата разпоредба на чл. 205, ал.1 и чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Както се установява от представената на съда преписка, дисциплинарното производство е образувано със заповед №3282з-1558/07.04.2023 година, като в тази заповед са описани обстоятелствата, които са обусловили началото на производството. Това са постъпили данни, намиращи се в предложение №4066р-5424я от 5.04.2023 година на директора на РДГП – Русе. Въпросните данни по същество са описани като неправомерно поведение на жалбоподателя. Същото представлява осъществено от него плаване с граничен полицейски кораб /ГПК/ 634, който е част от силите на 02 група Гранични полицейски кораби – Русе при база Видин, направено с цел лична изгода. Посочено е, че по този начин той е злоупотребил с правомощията си и е въвел в заблуждение длъжностно лице, на което е вменена охраната на ГПК и при необходимост да изпълнява действителни задачи.

С въпросната заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от трима членове. Разпоредено е изготвянето на обобщена справка и становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност по ЗМВР. Въпросната заповед за учредяване на производството е връчена надлежно на 19.04.2023 година.

Със заповед №3282з-2203/25.05.22023 година срокът за провеждане на производството е удължен до 30.07.2023 година. Жалбоподателя е запознат и с тази заповед на 31.05.2023 година.

Следва да се отбележи, че в хода на производството жалбоподателят лично и чрез определения от него защитник са правили искания за предоставяне на възможност за запознаване с доказателства, искания за събиране на нови доказателства.

Събрани са множество сведения от трети лица, писмени доказателства, касаещи съответният ГПК, доказателства, установяващи длъжностните изисквания по характеристика към длъжността, която заема жалбоподателя, доказателства за въвеждането на жалбоподателя в същността на службата му, доказателства за инструктирането му по безопасност на труда, доказателства досежно сигналите и разпорежданията в ОДЦ при РДГП Русе, кадрова справка и прочие. Събрана е и преписката по извършената проверка, завършила със справка №4066р-5407/05.04.2023 година, изготвена от директора на РДГП – Русе, разпоредена със заповед №4066з-459/21.03.2023 година.

Дисциплинарното разследване завършило с изготвянето на обобщена справка, №4066р-11643 от 17.07.2023 година досежно резултатите от производството. В нея са посочени поводът за учредяването му, установените и получени предварителни данни, доказателствата за които са приобщени по преписката, установената фактическа обстановка, събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, приложимата нормативна уредба, обсъждане на обясненията и възраженията на жалбоподателя, направени в хода на това производство, извършителя на нарушението и нарушените разпоредби, цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, обсъждане на доказателствата за обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР /тежестта на нарушението и последиците му/ и правното основание за предлаганото дисциплинарно наказание /т.15, 19, 20, 25 и 44 от Етичния кодекс, които се вписват в състава на чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР/.

Съответно, с покана №4066р-11647 от 17.07.2023 година жалбоподателя е поканен да се запознае с въпросната обобщена справка на ДРО. В нея е посочено впрочем, че в 24 часа от връчването и, той може да даде допълнителни обяснения или да представи възражения досежно фактите и правната квалификация не деянието му. Същата е връчена на следващата дата.

На 21.07.2023 година жалбоподателят прави писмено искане /лист 52 от делото/, с което иска да бъде запознат със сигнала от 29.03.2023 година на К., със сведението, снето от това лице, с жалбата от 31.03.2023 година, със сведението на Н. П., да се снеме сведение от служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“, да се представят доказателства за това, че посочените сигнали са станали достояние на обществеността и прочие .

Съответно, ДРО е изготвил становище, рег. №4066р-12479 от 28.07.2023 година до ДНО, в което са изложени изводите от проведеното дисциплинарно разследване. В него са посочени получените предварителни данни, довели до учредяването на производството, установената според ДРО фактическа обстановка, като са коментирани писмени доказателства, съдържащи се в справка от извършена предварителна проверка, описани са фактите, посочени в докладна записка на началника на ГПУ Свищов №4444р-2279/21.03.2023 година и в такава записка на младши експертът А. с №4444р-2287/21.03.2023 година. Коментирани са и фактите, така както са обяснени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в негова докладна записка №3566р-1439/21.03.2023 година, снето сведение №406600-1051/29.03.2023 година на В. А. Д., докладни записки № 3566р-1440/21.03.20223 година и №4066р-11302 /11.07.2023 година на помощник командира на ГПК, той и механик в 02 група ГПК Русе при БГПК Видин, докладна записка №4066р-4665/27.03.2023 година на началника на 02 група ГПК Русе БГПК Видин, протокол №4066р-4490/22.02.2023 година за извършена проверка за движението и работата на двигателите на въпросния катер и прочие.

Направен е извод, че описаното деяние е станало известно на неограничен кръг от жители на Свищов, с оглед постъпилите сигнал № 812102-414/29.03.2023 година на Б. И. К. и жалба №812102-426/31.03.2023 година на Н. П..

Прието е за установено, че всъщност на 20.03.2023 година жалбоподателят, за времето от 21,42 часа до 22,14 часа, в тъмната част от денонощието, е осъществил плаване чрез ГПК 634, което нито е разпоредено, нито е планирано, при това в цивилни дрехи. Същото е било предприето с цел отбуксиране на рибарска лодка №Св 2059, която е собственост на трето лице, но е ползвана от П. и В. Д. за стопански риболов. Всъщност според утвърдения график за месец март на въпросната дата и час жалбоподателят е бил в почивка. Констатирано е и, че моточасовете в ГПК не отговарят на документираните в навигационно – вахтения дневник и машинният дневник за този катер, а и в тези дневници липсват записи за осъществено плаване, а е налична разлика от 20 минути в показанията на моточасовниците на катера и последните записи в машинният дневник. За това плаване не е докладвано на дежурния в групата ГПК в Русе, тъй като началникът и в телефонен разговор заявил на П. да не върши глупости, с което на практика не е дал разрешение за въпросното извънредно плаване.

В това становище е прието, че с това си поведение, установено от събраните и приобщени доказателства по дисциплинарната преписка, жалбоподателят П. по негова инициатива, и воден от личен интерес и интерес на трети лица, е взел решение да ползва ГПК 643 за нерегламентирани дейности, представляващи освобождаване на рибарска лодка, закотвена в Дунав, използвана от него и В. Д., за която не е имало разрешение да бъде ползвана за стопански риболов, при което е извършван такъв риболов в нарушение на законовия режим. Съответно тези действия са квалифицирани като умишлено извършени, като е преследвана користна цел, а освен това с цел да се въведе в заблуждение помощник командира на ГПК, той е подвел последният, че става въпрос за оказване на съдействие на граждани. При плаването на ГПК същият е бил без включени навигационни светлини. Посочено е какво е било дължимото поведение на жалбоподателя. Описани са процесуалните действия по разследването, кое лице е защитавало жалбоподателят в хода на това производство, причините за удължаването на срока за провеждането му. Обсъдени са и са оценени дадените от жалбоподателя след обобщената справка обяснения и възражения.

В крайна сметка ДРО е дал становище, че П. е нарушил т.15, т.19, т.20, т.25 и т.44 от Етичния кодекс. Предложено е на ДНО на П. да се наложи наказание на основание чл.204, т.3 вр. с чл.194, ал2, т.4 от ЗМВР с оглед извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, при осъществен състав на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.