Разпореждане № 74816 от 11.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 74816 гр. София, 11.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110125346 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

156643/05.05.2025 г., от Г. Х. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Х* притежаваща лк. № * валидна до 27.09.2027 г. и настоящ адрес гр. С* 1. срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л*, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове:

1.1. главен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за паричен заем 4953217/15.11.2023 г. е нищожен 1.2. евентуален положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че чл.4 от сключения между страните Договор за паричен заем 4953217/15.11.2023 г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави

2. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева, частична сума от 59.92 лева, платена на ответника без основание, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4953217/15.11.2023 г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (05.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането.

2. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Д* ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове:

2.1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, 1 пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за поръчителство 4953217/15.11.2023 г. е нищожен 2.2. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, частична сума от 358.08 лева, платена на ответника без основание, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за поръчителство № 4953217/15.11.2023 г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (05.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и първият ответникът са сключили договор за паричен заем № 4953217/15.11.2023 г. Твърди, че за обезпечението на този договор е сключен договор с втория ответник, като се е задължил за заплати възнаграждение за обезпечението. Възнаграждението за обезпечение се дължало на втория ответник, а първият бил само овластен да получи това възнаграждение като част от погасителния план.

Твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10, чл.11, ал.1, т.7-12, т.20, чл.12, чл.19 ЗПК, Твърди, че в договора ищецът бил принудител да сключи договор за поръчителство, като по този начин възнаграждението за поръчителство водило до оскъпяване на кредита и не ясен ГПР. Непредставянето на обезпечение нарушавала размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената клауза противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че възнаграждението за поръчител било начислено от ответника и включено в погасителния план на кредита, като същото се изплащало от ищеца ведно със главницата и възнаградителната лихва по паричния заем. Твърди, че всичко което е платил по договора, над главницата е платено без основание, тъй като не се дължало, на основание чл.23 ЗПК.

Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, защото уговореното възнаграждение е в размер на главницата по кредита.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

Не посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: Договор за паричен заем № 4953217/15.11.2023 г., Договор за поръчителство

Моли съда да задължи втория ответник да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето 4953217 по Договор за поръчителство№ 4953217, включително да предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ.

Моли съда да задължи втория ответник да първия ответник да представи 2 намиращите се у него Договор за паричен заем 4953217, както и прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги.

Моли да бъде допуснато изслушването на Съдебно-Счетоводна Експертиза, но която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която Г. Х. С. е изплатил по Договор за кредит №4953217 и договор за поръчителство№ 4953217, включително и чрез рефинансиране на заема? 2. Моля вещото лице да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от потребителя плащане. 3. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо подлежащата сума за изплащане /такава по договор за кредит и договор за поръчителство/ и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № 4953217?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. Д* със съдебен адрес: гр. София, б*, e-mail: [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л.6 от делото).

Ответниците се представляват от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 559.92 лев. На осъдителния иск оп чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу първия ответник е 10.00 лева.

Материалният интерес на иска по чл.26 ЗЗД е 358.08 лева, а на иска по чл.55 срещу втория ответник е 50.00 лева.

Общият размер на исковете е 918.08 лева, поради което се прилага чл.72, ал.2 ГПК, а именно се събира една държавната такса е в размер на 50.00 лева.

Следва да се отбележи, че при увеличаване на исковете, общата им цена ще 3 бъде 1336 лева и за всеки иск се събира една държавна такса в размер на чл.1 ТДССГПК, т.е. 50.00 лева за всеки иск или 200 лева общо.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева.

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да бъде оставена без движение.

Следва да се изготви справка НБД за постоянен и настоящ адрес на ищеца.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

4

ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 156643/05.05.2025г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани следните недостатъци на исковата молба, както и в същия срок да представи доказателства за това, както и преписи за противната страна, както следва:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 50.00 лева. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:

1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

К АТ О ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при увеличаване цената на исковете, общата им цена ще бъде 1336 лева и за всеки иск се събира една държавна такса в размер на чл.1 ТДССГПК, т.е. 50.00 лева за всеки иск или 200 лева общо, както и с молбата по чл.216 ГПК следва да представи документ по чл.128, т.2 ГПК за разликата между внесената държавна такса в размер на 50.00 лева и дължимата при увеличаване цената на исковете 200.00 лева, а именно 150.00 лева, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок молбата по чл.216 ГПК ще бъде оставена без уважение.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.