Определение № 1790 от 13.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1790 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500673 по описа за 2026 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Стик-Кредит“ АД, гр. Шумен срещу определение № 51 от 23.02.2026 год. по гр.д. № 811/2024 год. по описа на РС-Пирдоп, с което съдът е отхвърлил молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 106 от 27.10.2025 год. по гр.д. № 811/2024 год. на ПРС в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

Ищецът Х. Г. Х. оспорва частната жалба.

След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 106 от 27.10.2025 год. по гр.д. № 811/2024 год. на РС-Пирдоп съдът е прогласил нищожността на договор за потребителски кредит № 963462, сключен на 19.06.2023 год. между Х. Г. Х. и „Стик-Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на закона – нормите на ЗПК и ЗЗП и е осъдел ответника да заплати на ищеца сумата 1503,33 лева разноски, от които 303,33 лева – заплатена държавна такса и 1200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Цената на предявения иск по делото възлиза на 9 049,12 лева – главница, лихви и неустойки по договора.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който ищецът е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева на пълномощника си адв. Х. Р..

С молба от 28.11.2025 год. „Стик-Кредит“ АД, гр. Шумен е поискал изменение на решението на РС-Пирдоп в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Счита на първо място, че е невъзможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита е свързан именно с настоящото дело по цитирания по-горе договор за кредит.

Твърди още, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение не е справедлив и 1 обоснован, като същият не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника на страната процесуални действия.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

На първо място, съдът намира за несъстоятелни оплакванията на ответника, че по делото не е установено заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с исковата молба договор за правна защита да се отнася именно за процесуално представителство по настоящото дело. В договора изрично са посочени страните по делото, като е предвидено, че упълномощаването включва правна защита и съдействие по дело, което ще се образува по иск на Х. Г. Х. срещу „Стик-Кредит“ АД. При липсата на твърдения и доказателства за това между страните да са водени и други дела и уговореното възнаграждение да е заплатено не по настоящото, а по друго дело, оплакването се явява неоснователно. Обстоятелството, че в пълномощното и в договора за правна защита и съдействие не е посочен номер на делото, по което е извършено плащането, не може да бъде основание за отказ на съда да присъди сумата, след като документите са приложени по настоящото дело и няма данни за други дела между същите страни, за които може да се отнесе това плащане /в този смисъл Определение № 255 от 17.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2016 г., I г. о.; Определение № 557 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 526/2009 г., II г. о., ГК и др./.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящият състав е запознат със съдебната практика, която приема, че нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

2

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай обаче съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца под минималните установени в Наредбата размери. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за нищожност на договора за кредит съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. в случая възлиза на 1124,42 лева, с оглед посочената по-горе цена на иска. Съдът намира, че уговореният размер не е прекомерен, близък е до минималния по наредбата и съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия. По този въпрос настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51 от 23.02.2026 год. по гр.д. № 811/2024 год. по описа на РС-Пирдоп

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3