Решение № 142 от 18.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100501185 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С. Ц. Г. въззивна жалба против Решение Рег.№ 614 / 29.04.2025г., постановено по гр.д.

№ 1268/2024г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК и на основание чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД от С. Ц. Г., с ЕГН:

********** от ... против Р. Л. Д. , с ЕГН: **********, от ..., искове да бъде прието за установено, че първата е носител на вземане за сумата от 4470,13 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди, изразяващи се в стойността на извършения ремонт за отстраняване на повредите по собствения й лек паркиран автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег.

№ ... , получени на 05.12.2020 г. в 20.15 часа в гр.В.Търново поради удар, осъществен в резултат на изгубване на контрол върху управлявано от втория моторно превозно средство ; на вземане за сумата от 1532,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 05.12.2020 г. до 22.01.2024 г., както и от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главното парично задължение- предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.290/2024 г. на ВТРС , като неоснователни и недоказани. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, а именнонепълен анализ на събраните доказателства.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът 1 по същата заема становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищцата С. Г. твърди, че на 05.12.2020 г. в 20.15 часа в гр.В.Търново ответникът Р. Л. Д. при управление на МПС неправилно избрал скоростта, изгубил контрол върху управлението му и ударил собствения й паркиран лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег.№ ..., в резултат на което й причинил имуществени вреди в размер на 4470,13 лева, представляващи стойността на извършения ремонт за отстраняване на получените повреди. По ч.гр.д. № 290/2024 г. на ВТРС е издадена в нейна полза заповед за изпълнение за принудително събиране на вземането за обезщетение , заедно със сумата от 1532,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 05.12.2020 г. до 22.01.2024 г., както и от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главното парично задължение и за разноските, но срещу нея ответникът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК. Предвид подаденото възражение ищцата отправя искане към съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществуват вземанията – предмет на издадената заповед за изпълнение, както и да го осъди да й заплати сторените по производството разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като 2 неоснователни и недоказани, с възражения, основани на обстоятелствата , че правото на ищцата да получи обезщетение за поправяне на причинените й имуществени вреди е удовлетворено с плащане на сумата 2047,92 лева от ЗК „ Лев Инс“ АД в изпълнение на задължението на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ на основание сключения договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, по който отговорността на ответника е била застрахована към момента на инцидента.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК и на основание чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковете.

По оплакванията в жалбата :

Оплакването в жалбата се свежда до това, че съдът, отказвайки да допусне до разпит служителите на МВР, които са издали протокола за ПТП, е оставил делото непопълнено с необходимите доказателства, е неоснователно. Това искане е отхвърлено и от въззивния съд. По делото спор относно фактите, които жалбоподателят цели да установи с показанията на посочените свидетели, липсва. Протоколът за ПТП, представен по делото, не е оспорен от страните и същият установява какви повреди са установени от органите на МВР при посещение на мястото на процесното ПТП по автомобила на ищцата. Вида на повредите, причинени от ответника по автомобила на ищцата, не се оспорва.

Спорно по делото е какъв е размерът на настъпилите за ищцата имуществени вреди в следствие на процесното ПТП и дали й е заплатено обезщетение, достатъчно да ги овъзмезди изцяло. Доказано по делото е, че отговорността на ответника за вредите, чието обезщетяване се иска, е била застрахована при ЗК „Лев Инс“, което дружество в изпълнение на задълженията си по застрахователния договор, е изплатило на ищцата обезщетение за същите вреди, чието обезщетяване тя претендира и в настоящия процес.

Възражението, че липсва споразумение между ищцата и застрахователя на отговорността на ответника за изплащане на обезщетение, не е основателно и противоречи на събраните по делото доказателства. Първо, КЗ не изисква в случаите на предявена претенция за изплащане на обезщетение за вреди по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ да бъде сключено 3 изрично споразумение между увреденото лице и застрахователя. Достатъчно е увреденото лице да е предявило претенция, а задължение на застрахователя е да се произнесе по нея като или изплати обезщетение , или откаже да изплати такова в сроковете, предвидени в закона (чл. 108 от КЗ). Видно от приложената към първоинстанционното дело преписка по изплащане на обезщетение на ищцата за настъпилите вреди по нейния автомобил, е била налице заведена от нея щета при застрахователя на ответника, като й е изплатена сума за обезщетение и друга сума с основание „доплащане“. В този смисъл очевидно е, че ищцата не само е предявила искане пред застрахователя на ответника, не само е получила обезщетение, но очевидно е възразила срещу първоначално изплатения размер и това е довело до допълнително плащане на сума, обезщетяваща същите вреди.

Няма пречка в случай, че пострадалото лице не е съгласно с изплатеното му от застрахователя обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, то да потърси отговорност и от самия причинител на вредата. Настоящият случай обаче не е такъв. Претенцията е за пълно обезщетяване на вредите и е насочена към ответника, което, предвид наличните доказателства за изплатено обезщетение, може да се приеме и като злоупотреба с право. На следващо място, липсват доказателства установяващи твърденията на ищцата, че размерът на причинените от ответника вреди по автомобила й е този, посочен в исковата молба. Представените по делото фактури за извършени ремонтни дейности не обвързват ответника, а и част от тях не носят дата на издаване, което не дава възможност на съда да прецени дали въобще посочените в тях средства са изразходвани за ремонт на вредите, настъпили като пряка последица от процесното ПТП. В тежест на ищеца е да докаже по предявения от него иск размера на вредите, чието обезщетяване претендира, като първоинстанционният съд му е дал указания да стори това.

Бездействието на ищеца в този случай има за последица отхвърляне на неговата претенция.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на обжалвания първоинстанционния съдебен акт.

Пъровинстанционното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сторените от последния разноски по водене на делото пред въззивната инстанция , които възлизат на 511,29 евро – възнаграждение за един адвокат.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на така заплатения адвокатски хонорар е направено бланкетно и под условие, че същото следва да се намали ако е прекомерно. Съдът намира, че възнаграждението отговаря на критериите, предвидени в чл. 36 от Закона за адвокатурата и не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение Рег.№ 614 / 29.04.2025г., постановено по гр.д. № 1268/2024г. по описа на Районен съд-Велико Търново.

ОСЪЖДА С. Ц. Г., с ЕГН: ********** да заплати на Р. Л. Д., с ЕГН:

********** сумата от 511,29 евро ( петстотин и единадесет евро ,29 цента) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов