Решение № 260100 от 18.09.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 18.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7700 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищците

И.К.В. и Н.Д.К.,***, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 26.01.2019г. на бул.“Ботевградско шосе“ в посока от кв.Враждебна към кв.Левски е причинена смъртта на сина им М.И.В.. Произшествието е настъпило по вината на водача на л.а. БМВ, И.Н.А., който се е движел с несъобразена скорост, напуснал пътното платно и самокатастрофирал, удряйки се в метален електрически стълб.

Ищците твърдят, че смъртта на сина им се е отразила много негативно върху живота им, трудно могат да я превъзмогнат. Сочат, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на сина им в размер на по 250 000лв. на всеки от тях ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендират за разноските по делото.

Ответникът

З.к. „Л.и.“ АД оспорва исковете по допустимост, по основание и по размер.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на посочения увреждащ автомобил, твърдените вреди и причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на сина на ищците. Оспрова твърденията за съществувалата близка връзка между ищците и техния загинал син. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е знаел, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол. Бил е и без поставен предпазен колан. Оспорва исковете като завишени по размер. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.

Третото лице помагач И.Н.А. оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалия пътник М.В., като твърди, че последният е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва близката връзка на починалия с неговите родители, сега ищци.

Твърди, че М.В. е отраснал в дома на своята баба, а родителите му са били в чужбина.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците са родители на М.И.В., починал на 26.01.2019г. на 19 години.

За настъпилото ПТП има образувано досъдебно производство, което не е приключило. От протокол за ПТП /л.8/ и огледен протокол /л.103/ се установява, че на 26.01.2019г. около 00.30ч. в гр.София, на бул. „Ботевградско шосе“ в района на № 247, сградата на „Транс капитал“, е самокатастрофирал л.а. БМВ 525Д, рег.№ ******в метален стълб в дясно от пътното платно. Водач на автомобила е бил И.Н.А., ЕГН **********, който е пострадал /сътресение на мозъка/ . Пострадали са също и пътниците в автомобила – И. Ю.Х. /контузия на гръден кош/ и М.И.В., който е починал на място. При извършения оглед на место е установен обилен снеговалеж, заснежена пътна настилка.

Въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява следния механизъм на ПТП: Автомобилът „BMW" се с движел в направление от кв. „Враждебна” към кв. „Левски” в гр. София по бул.

„Ботевградско шосе, в района на №247 равномерно със скорост около 117 км/час. В следствие на въздействие от водачът му и поради наличие на заснежена пътна настилка с намалени сцепни свойства, автомобилът е предприел „рязка” смяна на посоката посредством завъртането му „надясно”. Възникнало е кинематично смущение, което е породило спрямо масовия център на превозното средство въртящ момент, който го е отклонил внезапно в посока „надясно”. Поради намаленото сцепление между автомобилните гуми и пътната настилка, устойчивостта на системата се е нарушила и е започнало пространствено движение, което е довело до едновременна транслация на автомобила около неговите надлъжна и напречна оси и ротация около вертикалната му ос. Автомобилът е пресякъл косо и с ротационно движение лентите, намиращи се отдясно на посоката му на движение и е навлязъл под ъгъл около 134° в тротоарната площ, като я е възкачил с не по-малко от две от колелата си. Автомобилът е достигнал до стълб на уличното осветление, с което е реализирал удар в лявата част на автомобила и по-конкретно в зоната на задна лява врата. В следствие на удара автомобилът се е деформирал в посока „навътре" към купето и пътника, намиращ се на задна лява седалка. Поради голямата кинетична енергия и малката площ на стълба, последният е „разрязал” автомобила като го е разполовил на две части. След удара в стълба, автомобилът се е установил в покой.

Според вещото лице в конкретните пътно-климатични и кинематични условия водачът на автомобила „БМВ" не е имал техническа възможност чрез ефективно задействане на спирачната уредба на автомобила да намали скоростта и да спре преди да настъпи удара със стълба. За да не настъпи това ПТП скоростта на автомобила е следвало да бъде не по-висока от 30 км/ч. Няма техническа причина за настъпването на ПТП. Причината му е изцяло от субективен характер.

По делото е разпитан другия пътник в автомобила И.Х.. Същият установява, че на 25.01.2019г. около 23.00ч. по телефона му се обадил И.А., негов съсед и му предложил да излязат. А. пристигнал с автомобил БМВ пред дома на свидетеля , който се качил в автомобила и седнал на седалката до шофьора. Докато двамата разговаряли в автомобила, по пътя минал М.В., който също се качил в автомобила и седнал на седалката зад шофьора. Тримата се познавали отпреди, поговорили и тръгнали с автомобила. И тримата били с поставени предпазни колани. Свидетелят не бил употребил алкохол, водачът се държал нормално. Свидетелят не го питал дали е употребил алкохол. В колата миришело по-скоро на стари плодове, но не и на алкохол. Бил навалял първия сняг, обърнало го на дъжд. Движели се със скорост около 80 км/ч. Не си спомня ПТП. Помни , че след инцидента излязъл от автомобила през прозореца и помогнал на шофьора. Автомобилът бил разполовен от вратата на шофьора.

Свидетелят и шофьорът били в предната част, която била обърната по таван.

Задната част на автомобила била разпиляна на 100-150м. назад. Видял долния крайник на М.на платното, било гадна гледка и тогава загубил съзнание.

Назначената и изслушана по делото комплексна токсикологична съдебно медицинска и автотехническа експертиза установява, че причина за смъртта на М.В. е несъвместимата с живота съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна, тазова травма и травма на крайниците с разчленяване на тялото. Налице е увреждане на черепа и мозъка, както и прекъсвания на гръбначния стълб и абдоминалната област. Смъртта на М.е в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. Според вещото лице автоексперт е без значение дали М.е бил с поставен колан. Ударът между автомобила и стълба е настъпил точно на мястото, където е седял пострадалия. Стълбът е послужил като нож спрямо купето на автомобила.

В кръвта на водача на л.а. БМВ е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,36 – 0,40%о, което отговаря на субклинична степен на алкохолно опиване.

На въпроса какви са субклиничните прояви в поведението при такава концентрация, вещото лице токсиколог уточнява, че видимо лицето изглежда неповлияно. Прецизни тестове обаче сочат, че и тогава има отклонения във финната координация и възприятията.

Събраните гласни доказателства във връзка с твърдените търпени от ищците неимуществени вреди установяват, че М.е живеел заедно с родителите си и брат си. Били нормално семейство, уважавали се. Заради финансови проблеми майката Н.К. заминала да работи в чужбина през 2015г. Продължила да поддържа връзка с М., чували се по телефона, прибирала се на 2-3 месеца. За М.се грижели баща му и баба му. Преди инцидента той работел като монтьор във „Враждебна“, имал и личен автомобил. Ищците много тежко преживели смъртта на М., все още не са се съвзели. Св.Ч., съученик на М., установява, че след инцидента видял бащата на М., попитал го как се чувства, а той му отговорил че е събрал сина си в два чувала. Изглеждал рухнал и съсипан. Преди инцидента родителите на М.били лъчезарни, усмихнати, гостоприемни, а след инцидента се променили, вече не били същите.

За установяване на твърдените от ищците болки и страдания от загубата на техния син съдът допусна и изслуша съдебна психологическа експертиза. След беседа с ищците, вещото лице, психолог, дава следното заключение:

Безвъзвратната загуба на големият им син, М.И.В., е предизвикало психичен шок у двамата ищци. Наблюдава се двойствено съществуване, дълбоко травматизирано, отдавайки се на елементарни или несъществени дейности. Съществуващите спомени на ищеца за това, което е видял непосредствено след настъпилото ПТП-то, събирането на частите на тялото на синът му, невъзможността да му помогне, са повлияли травмиращо. Налице е ежедневно силно себеобвинение за случилото се, което се преплита с ежедневната мъка и води до повишена раздразнителност, гняв, трудна ежедневна адаптация и невъзможност за отреагиране на акумулираните негативни емоции и към момента. При ищцата стресогенното събитие е повлияло негативно на психическото й състояние, изразяващо се и в зачестяване на епилептичните припадъци. След консултация със специалист лекар невролог ищцата от 4 месеца взима антидепресант. И към момента акумулираните негативни емоции, раздразнителност и тъга не са преживени. В началото и двамата ищци отричат случилото се като реакция на психологическа защита от непоносимата болка от загубата. След това е започнал процес на осъзнаване на нейната невъзвратимост. Девет месеца след траура при ищците се наблюдава силна раздразнителност и гняв от случилото се. Резултатът от изследването за тревожност и при двамата ищци показва високо ниво на тревожност (в горна граница), но не клинично изявено. Тревожността се наблюдава вербално и невербално, като и от наративите на ищците. Ищцата към момента от четири месеца взима антидепресант, и провежда ежемесечни консултации със специалист невролог, който следи диагностицираното й заболяване, епилепсия. Ищецът споделя за високо кръвно и почти ежедневна употреба на алкохол.

Досежно прогнозата за пълно оздравяване при ищците, вещото лице посочва, че емоционално наранената психика се възстановява бавно. Желателно е психологическа работа в насока отреагиране на акумулираните негативни емоции, свързани с преживяването на траура. Значимо е мъката от траура да е преживяна до две години.

Според вещото лице е налице причинна връзка между състоянието на ищците от загубата на сина им М.В.. Ищците категорично свързват емоционалния срив от психологическия шок, акумулираните негативни емоции, тъгата и мъката с внезапната и безвъзвратната загуба на големият им син Мартин, на 19 годишна възраст.

Към 26.01.2019г. процесният л.а.БМВ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, валидна от 12.12.2018г. до 11.12.2019г., номер на полица BG/22/118003442806.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.

432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.